Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя.

Избухва преждевременно на 20 април по стар стил (1май нов) в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет . Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-тия организацията е твърде слаба):

Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;

Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов;

Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;

Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;

Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков.

Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.

Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

През 1876 г. на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – низам. Османската империя се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него.

Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: Мидхат паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. Основен двигател е бившият дунавски валия Мидхат паша, председател на комитета Сюлерге (метла). Военните операции се водят от висши военачалници, като командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.

На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10 – хилядната армия на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат Копривщица. Перущица успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май.

Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 човека.Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.

И тази година в Клисура и Копривщица по традиция има тържества и възстановки на събитията отпреди 142 години. Тържествената заря-проверка по случай годишнината от Априлската епопея е с начало 20:20 часа на 1 май на площад „20 април“ в Панагюрище.