Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кървавите трагедии “Хейзъл” и “Хилсбъро” принудиха Англия да победи хулиганите ЖЕСТОКОСТ: Много от феновете на “Хейзъл” са стъпкани от прииждащата тълпа.

На Острова хвърлиха стотици милиони, за да модернизират стадионите и да ги превърнат в добре охранявани и луксозни съоръжения, където бедните бандити просто нямат място

Най-странното е, че мачът дори още не е започнал. Феновете пеят песните си в очакване на първия съдийски сигнал, футболистите разгряват, служебните лица оглеждат последни детайли около организацията на мача. Точно тогава феновете на "Ливърпул" срутват преградните съоръжения и нахлуват при привържениците на "Ювентус".

Италианците са ужасени от неочакваната атака и опитват да се спасят с бягство. Настъпва невъобразим хаос, хора тъпчат върху хора. От напора на тълпата бетонна стена рухва върху ужасените запалянковци. Полицаите на стадиона се оказват напълно безполезни. 39 човека загиват, а поне 500 са ранени. Светът е ужасен от невижданото по своята жестокост събитие на стадион "Хейзъл" в Брюксел.

Странното е, че финалът за КЕШ между "Ливърпул" и "Ювентус" все пак се изиграва, а италианците печелят след доста спорна дузпа, реализирана от Мишел Платини. Часове след края на мача организаторите се оправдават, че са позволили на двата отбора да излязат на терена, за да бъде предотвратена още

по-голяма

трагедия.

Смъртта на италианските фенове на 29 май 1985 г. нанася жестока рана в сърцето на футболна Европа.

Окървавеният стадион е презрян от футболисти и фенове и по-късно е срутен. Най-малко впечатлени от случилото се в Брюксел изглеждат именно англичаните. По това време, през 70-те и 80-те години, те са свикнали да правят невиждани зулуми по стадионите и извършеното от феновете на "Ливърпул" сякаш е прието като нещо нормално, което се случва на мач. Островитяните се бият преди, по време и след края на футболния двубой. Големите агитки се дебнат и по баровете. Загиват хора, унищожено е имущество за милиони лири, а полицията е напълно неподготвена да се справи с проблема.

Случилото се на ст. "Хейзъл" може и да не стресира англичаните, но е прието твърде тежко от основните играчи на Стария континент. УЕФА вади всички английски отбори от европейските турнири за неопределен период от време. Запалянковците на Острова са скандализирани от наказанието, но премиерът на страната Маргарет Тачър безусловно подкрепя крайната мярка. На свой ред Желязната лейди нарежда на своите подчинени да измислят по какъв начин да бъде преборено футболното хулиганство.

Впрочем и до днес се спори каква точно роля е изиграла Тачър за борбата с футболното хулиганство. Някои анализатори са убедени, че именно тя е дала

решителния

тласък

системата да бъде променена и английските стадиони да станат едно значително по-спокойно и приветливо място за феновете, техните съпруги и децата им.

Други твърдят, че Тачър

искрено е

мразела футбола

и темата й е била крайно неприятна и не на дневен ред. Тя просто издава заповед хулиганите да бъдат натикани в миша дупка, но не харчи от безценното си време, за да обмисля план как точно да се случи това.

Четири години след трагедията на "Хейзъл", описана от сп. "Тайм" като "Денят на футболния позор", англичаните понасят нов тежък удар. 96 души са стъпкани и смазани до смърт по време на полуфинала за Купата на футболната асоциация между "Ливърпул" и "Нотингам". Държавата започва разследване, което не посочва конкретните виновници за смъртта на толкова много хора.

През следващите години близки на жертвите и политици ще обвинят Маргарет Тачър, че не само не е успяла да се справи с футболното хулиганство, но е и прикривала полицейската немощ да реши проблема. По нейно време са измислени редица мерки, които се оказват напълно безполезни. Така например е въведено задължително членство във фенклубовете. Допускането на зрители без членска карта на стадиона е можело да бъде наказвано със затвор. Тази мярка се оказва на практика неизпълнима. Още по-странна е идеята всеки зрител на стадиона да се сдобие със своя лична карта, която да помогне за по-бързата идентификация на нарушителите след края на мача.

Всички тези мерки не водят до

никакъв

резултат.

Факт е, че решението на проблемите излиза на бял свят броени дни преди Маргарет Тачър да се оттегли от премиерския пост. Тогава е публикуван докладът "Тейлър", който ще послужи за основа на бъдещата безкомпромисна битка с футболното хулиганство по английските стадиони.

Едно от най-важните му предложения е всички стадиони от Висшата лига да са задължително само със седящи места. Това не означава, че на феновете им е дадена възможност да

къртят

седалки

и да замерват с тях полицаите, както се случваше в България. Добре обучени стюарди задължават и най-големите гамени да седнат на седалка точно с този номер, който е отбелязан в билета му.

Тук отваряме скоба, за да се върнем към мача "Челси" - "Левски" от Шампионската лига. Гостуващите ултраси са пуснати в сектора и се оформят по приятелски групички, но ги очаква крайно неприятна изненада. Стюардите безкомпромисно започват да пренареждат феновете, така че всеки да си отиде на мястото. Мачът отдавна беше започнал, но огромните англичани в жълти жилетки не се успокоиха, докато не наредиха пъзела, а българите останаха крайно учудени от изискването. Факт е, че всичко мина тихо и спокойно.

Точно това се случва и по английските стадиони, където служебните лица пренареждат запалянковците, така че всеки да си седне на мястото. И после ако направи някой зулум, лесно да бъде открит, арестуван и наказан. Английската Висша лига похарчва торби с пари за квалификацията на стюардите, но всяко похарчено пени си заслужава.

Още по-скъпо е модернизирането на английските стадиони, но и там не се пестят пари, само и само да бъде преборено хулиганството. По трибуните са монтирани модерни камери, които следят всяко движение на феновете. През следващите години са въведени още по-модерни системи, които могат да разпознаят феновете по ириса на окото или по формата на ухото. Номерът с шалчето върху лицето вече не върви.

В основата на стратегията за борбата с футболното хулиганство в Англия заляга принципът "Извеждането от анонимност". Продажбата на поименни сезонни карти също е бич за футболните хулигани. Колкото повече нормални фенове идват на стадиона със семействата си, толкова

по-малко място

има за гамените.

Полицията също е впрегната да работи за благото на нормалните фенове. По изискване на Футболната асоциация цивилни ченгета са внедрени в агитките по време на мачовете. Целта им е да следят отблизо кои са опасните елементи, подтикващи тълпата към безредици. Още по-амбициозна задача на органите на реда е да внедрят свои хора във фенските групировки. Процесът е бавен, но резултатите са повече от отлични.

Постепенно мерките дават резултат, профилът на феновете се променя. Цените на

билетите

растат,

което сякаш отблъсква утайката на обществото. За сметка на това мачовете привличат родителите, които водят и децата си. Телевизиите нарочно показват след отбелязан гол мила бабка, която се радва на успехите на любимия си отбор. На англичаните всячески им се втълпява, че на трибуните е абсолютно безопасно, а за футболните страсти няма възрастови ограничения.

От страна на правоохранителните органи също има промяна в отношението, за да

не се дразнят излишно феновете.

Тежковъоръжените полицаи излизат от стадиона, а на тяхно място се настаняват стюардите.

Дори и най-закоравелите бандити са сериозно притиснати, тъй като специализираните в борба с футболното хулиганство униформени водят дълги разследвания, подслушват телефони и следят комуникацията в социалните мрежи. Спипаните в нарушение получават забрани за посещения на мачове, но това не са просто закани с клатене на показалеца. Виновните наистина не могат да припарят до мача. Властите разполагат с достатъчно развити технологии, за да следят нарушителите и да ги държат настрана от футболния живот на страната. Всички тези мерки правят английското първенство едно от най-спокойните и престижните в целия свят. А дали е така - както пее великият Васил Найденов в една своя велика песен. В Англия продължава да има хулигани и те търсят вратички в системата, за да

опръскат с кръв юмруците си.

Последният драстичен случай беше от 2013 г., когато фенове на "Милуол" се биха зверски на "Уембли", а малко по-късно и ултрасите на "Нюкасъл" влязоха в жестока ръкопашна схватка с враговете от "Съндърланд". Тогава имаше пострадали полицаи, десетки арестувани и много ранени. През следващите години също бяха отбелязани единични инциденти. В интерес на истината английските хулигани чакат с нетърпение европейско или световно, за да заминат за чужбина и да премерят силите си с колеги от други държави. Мондиалът в Русия чука на вратата и няма начин да не чуем за прочутите пияни островитяни, които ще направят всичко по силите си, за да стъжнят живота на руските ченгета.

Четете още:

Защо футболните хулигани спечелиха срещу нормалните и държавата

Признателна Италия: Чао, сеньор Буфон, и благодарим за всичко!

Коментара ()

Вашият коментар