Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Депутатът от Великото народно събрание Христо Марков точно преди да основе дясна партия: Получих инсулт, не знам дали ще оцелея!

Бившият депутат от Великото народно събрание Христо Марков е откаран в тежко състояние в болница. "Получих инсулт. Много съм зле... Не знам дали ще оцелея", едва успя да отрони Христо Марков пред "168 часа".

В събота вечерта след тревожен призив на поета Румен Леонидов негови приятели щурмуваха вратата на жилището му в Пловдив и го намериха в безпомощно състояние на пода.

“Приятели, Христо си отива. Вратата му е заключена отвътре и не може да извика Бърза помощ. Говорих преди минута с него по телефона.

Умирам,

казва, умирам!

Моля ви, майни, сторете нещо. Бог да му е на помощ!” - призова творецът в социалната мрежа.

Веднага се отзовал Евгени Костинаров. Той пристигнал от Петрич в Пловдив, за да учредяват с бившия кмет на Дупница Панчо Панайотов Дясна народна партия по инициатива на Христо Марков. Пред жилището на ексдепутата дошъл и друг приятел, на когото Марков дал ключ. Успели да отворят и по нощите го транспортирали в пловдивска болница.

Пътят на Христо Марков като политик започва като един от създателите на СДС в Пловдив. След това, едва

на 28 години,

е избран за депутат

във Великото народно събрание, а по-късно е и в 36-ото народно събрание. Бил е близо и до големите политици, и до големите босове в подземния свят. "Преди подписването на конституцията аз напуснах заседанията - разказва Марков. - Не бях съгласен с текстовете в конституцията, защото цялата част за съдебната власт е тотално объркана. Игричките във Великото народно събрание

не бяха в стила

на истинския СДС

и напуснах. Появиха се много изкушения. На първо място психологически. Че името ми остава в историята, че съм подписал конституцията (което не е вярно, защото Марков не я подписва - бел. ред.). Имаше намеци за парични облаги."

Христо Марков попаднал и в митичните среди на ВИС 2. Като щангист в спортното училище “Олимпийски надежди” още преди промените Христо се запознал Васил Илиев, който тогава тренирал борба.

"Васко беше едно от малкото разумни момчета въпреки тъмната му слава - разказва Марков за приятеля си от младежките години. - Но

Васко беше

интересен човек

и най-вече на политическа основа. Той не обичаше комунистите. И аз съм му казвал: "Абе Васко, виждам те много често с шефа на БСП в София Александър Маринов, а той ми казваше: “Да, аз трябва да правя компромиси.”

Видели се и малко преди убийството на Илиев:

"Вече не бях депутат - на една сватба той дойде и се видяхме. Тогава ми разказа, че има намерение да прави банка. Беше тръгнал сривът на лева. Васил ми каза, че е един от малкото, които имат кеш пари и мечтае да направи финансова институция. Моята версия е, че всъщност го убиха заради това, защото той беше единственият човек, който имаше пари кеш."

През годините Христо Марков премина през много премеждия и в личен план. През август 2014 г. ексдепутатът оповести, че е бил пребит в къщата си в Брестовица.

“Приятели, войната срещу мен вече премина в друга фаза. На 21 август в къщата в Брестовица

нахлуха три мутри

и ме пребиха

След болести, болници, изгонване вече се стигна и дотам. В продължение на една година пиша жалби, показвам съдебни решения и… нищо.

Публикувам тук пред всички последния сигнал и списъка с нещата, които ми бяха обрани. Това е – нямам никакъв друг изход или подкрепа отнякъде”, написа тогава в профила си в социалната мрежа бившият народен представител.

А в жалбата, която е пуснал по този повод до МВР и прокуратурата, четем:

"Уважаеми господа, пиша ви с надеждата след една година многократни изложения и сигнали най-после някой да ми обърне внимание, защото на всичко отгоре вече става дума и за живота ми..."

По-нататък Марков обяснява как трима души с черен джип потропали в 23,00 часа на вратата в къщата му в Брестовица и се представили за полицаи:

"Един от тях ми каза: “Ти на голям тарикат се правиш, бе!” и ме удари в корема. Паднах по стълбите, а другият ме ритна, хванаха ме, извиха ми ръцете на гърба и ме вкараха във виличката. Там успях да ги разгледам: един по-възрастен мъж, среден на ръст, слаб, около 50-60-годишен, с прошарена коса и двама млади, здрави мъже, единият от които бе с татуировки по двете ръце (този, който ме удари), с плитка, доста висок, а другият - дебел, с гола глава, черна фланелка с къси ръкави и надпис и снимка на АС/ДС. Мога да ги разпозная без проблем, ако ги видя пак. Попитах ги какво искат и тогава възрастният ми каза: “Да не се правя на много отворен, да спра да пиша насам-натам и да размахвам документи, че можело да ми се случа най-лошото.” И с едната си ръка показа жест с показалеца, все едно, че стреля Казах му, че не знам за какво става въпрос и той извади документи (оригинали!), които са от личния ми архив."

Напоследък ексдепутатът се беше оплакал, че отново го притесняват непознати мъже. Този път искали да изгони малкото си кученце, което той прибрал от улицата преди няколко месеца.

Но освен всичко Христо Марков е колоритна личност и автор и на множество интересни автентични истории, някои от които са отпечатани за първи път на страниците на в. "168 часа".

Съвсем наскоро една от тях спечели анонимен конкурс за филмови сценарии в Холивуд. Тя е описание на невероятната биография на някогашния областен управител на Ловеч Никола Аврамов Бангиев по прякор Пусти Никола.

"Сега очаквам да ми отговорят на няколко въпроса какво трябва да се направи по-нататък, защото аз нямам никаква представа как се правят тези работи. Иначе получих една сума от 2000 долара, която се връчва на авторите на одобрените проекти.

Нямам някакви големи амбиции, просто ми стана много приятно, че историята им е харесала", каза по този повод авторът.

"Той беше от депутатите, които във Великото народно събрание не подписаха конституцията - обяснява пред "168 часа" за биографията на Марков приятелят му Румен Леонидов. - Тогава беше член на ръководството на Демократическата партия. Не е крил семейните проблеми – някакъв тежък развод и не знам дали делата са приключили още. Доколкото знам в момента притежава само една малка къща в пловдивското село Брестовица. Казаха ми че не е инсулт, а само силна хипертонична криза, която е овладяна."

Според разказа на поета Леонидов Панчо Панайотов, бившият кмет на Дупница, написал във фейсбук, че трябвало да имат среща с Марков в неделя, но той не се появил.

"Съвсем случайно разбрах, че нещо се случва - обяснява Леонидов. - В петък (20 април – Бел. ред.) бяхме на път с писателката Неда Антонова – отивахме в Асеновград. На автогара Родопи видяхме наша обща позната, която каза: Абе сега е 12 часът, Христо не отговаря. Сутринта не се е

явил на дело,

защото адвокатът му ми звъня и ме пита какво става... Знаеш ли нещо?

Тогава, към 12-12,30 часа на обяд в петък му звъннах два пъти, но никой не вдигна. Казах и тя да провери, защото ние отиваме на литературни срещи. А в събота, когато вече се прибрах в София, докато си гледах телефона – беше му паднала батерията и се сетих и пак му звъннах. И той вдигна и с измъчен глас ми каза: "Братко, умирам! Умирам!" Казах му да извика веднага Бърза помощ, но той ми обясни, че не може да стане. На всичкото отгоре

вратата е заключена

и отгоре и отдолу

и никой не може да влезне! Звънях и на няколко души, включително и на Петър Стоянов, на писатели, на художници... Те пък всички по това време били или извън България, или по почивки и не са чули телефона. И аз тогава написах във фейсбук към всички приятели в Пловдив. Някои отговориха: “Абе, спокойно, сигурно е пийнал...” Как пиян - казвам аз - усетих, че той едва говори, а и знам, че Христо по принцип не е пияница. Затова слава Богу, че го има този фейсбук – доста хора, които не ги познавам, прочетоха съобщението ми и хукнаха към село Брестовица. Намират го в трагично състояние, викат Бърза помощ и го откарват. И негов познат до 12,30 часа стои с него, докато премине кризата."

По мнението на близкия до Марков личните проблеми са причина той да влезе в болница.

"Според мене този развод – продължителен и тежък, го е съсипал - казва Леонидов. - Чист човек е, емоционален и всичките разочарования му се отразиха на здравето. Макар че е бивш спортист, явно е силно емоционален и затова го закъса с кръвното и при постоянни тежки психически преживявания то може направо да го ликвидира."

Марков е известен и с липсата си на интерес към парите.

"Няма да се учудя и да не си е вземал лекарствата поради липса на средства - обяснява Леонидов. - Знам го, че няма... Но при един случай, когато влезе в спор с една писателка, купи книгата й, която струваше 20 лева. Беше писала, че нямало убити при тютюневата стачка в Пловдив по времето на комунизма. Той й казва: Е, как да няма –

аз знам,

че има жертви,

а тя, представете си, отговорила, че никъде не го пишело - е, как ще пише в онези години, че е имало убити?! Но така е - човек, който не е живял в онази епоха и само чете книги от онова време, може да се обърка...

Само да излезе от болницата, аз ще организирам нещо да му помогнем, защото такъв обществен феномен като него у нас просто няма. Писаха ми дори и непознати хора, готови да помогнат със средства. Аз знам, че той водеше всички стачки, улични движения – неуморим. Даже веднъж бях по спешна работа в Пловдив и вървя по главната, а той вика: Хайде, бе, Румба, какво правиш бе, къде се моташ?! Давай, тука, влизай (визирайки протестната демонстрация - бел. ред.)! Много важен човек е – дано Господ да се смили и да го съхрани!"

Коментара ()

Вашият коментар