Няма да спра да повтарям тези думи на 24 април, докато официална България не започне да уважава собствената си история!

Убийството на един човек е трагедия. Убийството на сто – ужас. Убийството на сто хиляди – статистика, убийството на един милион – езиков спор. Днес е денят на големият езиков спор – дали изтребването и прогонването на милион и половина арменци през 1915 години трябва да се нарича геноцид, или не. Един от най-срамните езикови спорове, достоен за великия езиковед Сталин. И Хитлер участва задочно в него със знаменитата си реплика „Някой спомня ли си избиването на арменците”. Тъжното е, че българската политическа класа продължава да води този спор, отричайки по този начин съдбата и на собствения си народ, съдбата на тракйиските и беломорските българи . Вероятно се страхуваме да не обидим могъщите си съседи – турците. Аз предлагам на този ден да им припомняме думите на онзи, когото те наричат Иса, а ние Иисус – „Истината ще ни направи свободни”. И нас, и тях. Свободни от греховете на бащите ни.