Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Това беше последното ми свирене на рок сцена

Обещах да кажа моето последно десет по повод концерта в събота и последвалото безумие...

Но да започна поред.

Когато Светльо реши да извърши този подвиг (защото провеждането на подобен концерт е наистина подвиг) и това бе обявено, един мой бивш приятел, собственик на онлайн рок радио, който ни беше приятел, докато не започнахме да се занимаваме с политика и започнахме да получаваме епитети като "ченгета", "вас никой не ви помни" и т.н. даде интервю за БНР.

В интервюто той каза, че е абсурд да напълним "Арена Армеец" щото...нещо там за политически различия между групите, някакви други аргументи.

Нарочно чаках деня на концерта, за да го попитам задочно - е, бивши приятелю, май - май не стана точно така.

Но уви, не очаквах, че диаспората на жълтите павета е подготвила план бе - ако залата е пълна, да се хейти по "Хиподил", щото, нали, не трябва да се пада по гръб.

През тези месеци прочетох много неща - "СВЪРШИ СОПСИДИЙКАТА И СЕГА КОНЦЕРТЧЕ, НАЛЕ", "ТАКА ЛИ ВИ КАЗАХА ДС", "ТОВА ДЕСНО КОНСЕРВАТИВНО ЛЕ ШЕ Е" и каквото още се сетите.

В повечето случаи не обърнах никакво внимание.

Отдавах го на общата истерия и се концентрирах в онова, което е важно - събирахме се с "Хиподил", правехме репетиции и се забавлявахме както го правехме едно време.

И така, постепенно мина половин година и концерта опроверга всички глупости, които прочетох по негов адрес - залата се пръскаше по шевовете, на сцената минаха около и над 40 музиканти, всичко бе на ниво.

Завчера на сцената ми стана лошо. Комбинацията от бетаблокер, инхибитор, дехидратиране и напрежение, комбинирани с уиски си дадоха своето.

Стиснах зъби и изкарах концерта докрай. После събрах йониката, стойката и едно столче, хванах трудно такси и когато се прибрах около 02 часа у дома, видях, че план бе е започнал.

Вчера за първи път в живота ми ми се случи да се обяснявам и да получавам порции чиста омраза не заради някакво политическо събитие, а заради концерт, в който цялата публика (според мен над 8000 души) пееше заедно с нас.

"Тя публиката си тръгна за тия", "Хиподил не трябваше да свирят", "Ти си некадърен музикант","Боклук" и какво ли още не.

Очевидно факта, че се събра публика, противно на концепцията, че няма да се събере трябваше да срещне някакъв отпор.

Това ми дава ясна идея къде живеем и какво се случва.

За това искам да кажа няколко неща в заключение.

Когато всеки чужд успех ви кара да скърцате със зъби от безсилен гняв...

Когато дори изкуството и музиката ви карат да пишете гадости...

Когато във всяко нещо на света можете да намерите кусур и единствено вие сте "ного убав"...

То тогава имам лоша новина за вас.

Надежда няма.

Надежда за вас е само квартал в София, което все пак не е толкова зле, защото там има спирки на метрото.

А сега към колегите, с които бяхме замесени в тоя концерт - голяма прегръдка и респект.

Ние бяхме едно семейство.

Мачкано, неглижирано, едно семейство, което не успя да заеме полагащото му се място в обществото, поради собственото си чувство за свобода и независимост.

Горд съм, че бях част от това семейство.

И съм горд, че бях на една сцена с вас.

И с това приключвам.

Това беше последното ми свирене на рок сцена.

След като свиренето предизвиква такава истерия, аз съм пас.

Нека младите да продължат онова, което аз очевидно не успях да направя.

Оттук нататък ще се занимавам с музика само пишейки или преподавайки. А може би и чат - пат, ако се случи, със свирене на класическа музика (или свирене в кръчма, ако закъсам финансово).

И поклон за всички, които имат сили да продължат с рок енд рол - а.

ПЪНКО НЕМА ДА УМРЕ!

Приемете това като обяснение в любов!!!

Венци ДС Мицов

*Коментарът е от фейсбук!

Коментара ()

Вашият коментар