Майката на Росица Димова от Борово е убедена, че приятелят на дъщеря ѝ има пръст в убийството

Разследващите работят по 3 версии

“Някъде до третата година таях надежди, че може да е жива и ще се появи отнякъде, след това постепенно спрях да вярвам. През лятото на двадесет и седмата година дойдоха вкъщи полицаи и казаха, че са открили скелет и вероятно е на дъщеря ми Росица.” Думите са на 83-годишната Шинка Димова от родопското село Борово. Дъщеря ѝ Росица изчезнала внезапно на 7 ноември 1991 г. Без резултат издирвали 31-годишната жена, разпитани били десетки свидетели в Смолян, Лъки, както и в селата по пътя за Борово.

При ремонт в хотел “Смолян” в края на август м. г. работниците попадат на човешки скелет. Намерен е във вентилационна шахта в подземието на хотела, под басейна. Ремонтът се прави, тъй като огромният хотел има нов собственик.

Полът е

установен

първоначално по

следи от дрехите

и вида на скелета. Край останките на жената са намерени чифт кафяви ботуши с висок ток. Наоколо нямало документи или други вещи.

Няколко дни по-късно работниците намерили ръкавица и изсъхнал букет. След огледа на съдебния медик още тогава стана ясно, че жената е починала преди повече от 20 г. В Смолян находката дълго време бе най-обсъжданата тема.

Местните хора спрягаха всевъзможни версии. Говореше се, че скелетът е на чужденка, проститутка, или на убита другаде жена и хвърлена в шахтата. Преди 30 г. хотелът е един от най- луксозните в България и в него денонощно кипи живот. Посреща стотици на ден в ресторантите, баровете, басейна и кафенетата.

По ботушите се установява, че става въпрос за изчезнал човек през зимата. Постепенно кръгът се стеснява чрез елиминации на известните изчезнали хора и разследващите стигат до Росица от с. Борово, община Лъки. Тогава миньорският град е бил все още към Смолянска област. В селцето по пътя към Кръстова гора сега живеят 50-ина души. Всички си спомнят за Росица Димова, но никой не е очаквал, че някога ще се разбере какво е станало с нея.

“Полицаите дойдоха и поискаха да вземат проби за ДНК експертиза и се съгласих. Не им вярвах, че нещо ще направят, след като толкова години нищо не са разкрили”, споделя майката. Възрастната жена живее сама. Тя има и син Димитър, който е в Пловдив и рядко идва в селото. Съпругът ѝ Лазар починал преди 11 г.

“С него тогава какво ли не сме правили. Избродили сме всички постройки в Лъки и Смолян. Ходили сме по врачки и гадателки. Всички казваха, че детето ми е живо и ще се върне. Надеждата умира последна, но илюзиите ми изчезнаха след 3 г.”, казва тя.

Росица учила до 5-и, а Димитър до 2-и клас в Борово, след това фамилията се преместила в Лъки. Шина работила като готвачка в болницата. Росица завършила 11-и клас, искала да учи за медицинска сестра и отишла в Смолян. Междувременно обаче се запознала с шофьор на име Вельо. Карал камион безалкохолни напитки.

“Живееха заедно 3-4 г. на семейни начала в Смолян. Имаха квартира. Забравила съм от кое село беше. Не беше християнин като нас. Казваше, че има трима братя и една сестра. Не обичаше да говори за себе си.

Знаехме, че беше

женен и май

имаше и деца. Аз

бях много против

тяхната връзка Лазар обаче, който страшно много обичаше Роси, ме убеждаваше да приемем нещата такива, каквито са”, спомня си Шина. Тя е убедена, че с убийството на дъщеря ѝ е замесен Вельо.

“Той е. Друг никой няма да ѝ посегне. Той е направил, каквото е направил. Огън да го гори. Може и да не е собственоръчно, а да е хванал друг човек, но е замесен. Той ходеше и по други жени. Накрая, преди да изчезне Роси, два пъти си идваше с чисто синьо надуто око. Много пъти съм я молила да го остави”, спомня си възрастната жена. След като се запознали през 1988 г., Вельо е идвал с Росица 2-3 пъти в Борово. Оттогава Шина нито го е чувала, нито виждала. Жената дори допуска, че може да не е жив или отдавна да е в чужбина.

На 7 ноември 1991 г. Росица ѝ позвънила по телефона, че смята да се прибира на село. След като не се появила, майката отишла в Смолян и намерила квартирата ѝ. Вътре имало човек, който ѝ се видял, че е Вельо.

“Чуках на вратата, но никой не отвори, а светеше. Пренощувах при една жена, която ме видя да плача. На другия ден отидох в полицията и разказах, че Роси е изчезнала”, спомня си тя. Дъщеря ѝ официално е била обявена за издирване в масивите на МВР, имало и съобщения в средствата за масова информация.

След като загубила дъщеря си, Шинка Димова напуснала работа, за да я търси. След време свещеникът на Кръстова гора я поканил да работи като готвачка там. Изкарала 10 г.

До ден днешен няма смъртен акт на Росица Димова. Почернената майка чака да ѝ донесат костите и единствената снимка на Росица, която дала на разследващите.

“Ще сложа

костите в гроба

на баща ѝ и

свещеник ще

ги опее”,

казва тя.

“Много съм болнава. Имам високо кръвно. С две операции съм. Едва се движа. Почти нищо не мога да си направя сама. Дано ми върнат останките от Роси, докато съм жива”, плаче баба Шина.

Съседът ѝ Димитър Станчев ѝ купува хляб, мери ѝ кръвното и поостава за малко да побъбри със самотната жена.

“Няма как да го

хванат. Много

години са минали Оня, когото посочат полицаите за извършител, може да си измисли какви ли не версии и алибита. То кметицата, дето я хванаха с белязани пари, може да се измъкне, камо ли някой, който е направил нещо преди 27 години”, категоричен е бай Митко. Според него установяването на скелета на съседката е чиста случайност: “Ако не беше продаден хотелът, ако не бе започнат ремонт и ако не се е наложило да подменят вентилационната шахта, едва ли някой от нас щеше да разбере какво е станало с Роси”.

“Става дума за насилствена смърт, знае се и коя е жертвата, но засега се въздържаме да кажем официално името ѝ. Работи се по 3 версии за установяване на извършителя”, казаха от Смолянската прокуратура.

Доказаха: Брутален двоен стандарт в цените. Между 25 и 166% по-скъпи у нас са храните от по-богатите в ЕС

Фирми на Ковачки запорират банкови сметки и имоти на политици заради над 1 милион лева