Конфликтът в Сирия не спира заради 665 милиарда долара печалба

Катар (подкрепян от САЩ) и Иран (от Русия) се борят за тръбата с гориво за доставки до Европа

В Сирия се пролива кръв вече 7 години. Зад официалните обяснения на всяка от враждуващите страни се крие стремежът за контрол над запасите от природен газ, както и експлоатацията и транспортирането на горивото до Европа.

Всички искат да изграждат и поддържат пътищата, жп линиите, пристанищата и тръбопроводите. И да получат лъвския пай от печалбата. Защото става дума за милиони и милиарди долари.

Защо точно Сирия е пресечна точка на този конфликт?

През последните няколко години бяха открити изключително големи залежи от природен газ в източната част на Средиземно море. Едното поле се намира в т.нар. Левантийски басейн - край бреговете на Сирия, Ливан, Израел, Газа и Кипър. Най-голяма част се пада в територията на Израел.

Другото е в Нилския басейн, северно от Египет. Според геоложките проучвания първото находище съдържа 3,5 трилиона кубически метра газ и 1,7 милиарда барела нефт. Второто пък има 6 трилиона куб. метра газ и 1,8 милиарда барела нефт.

Сирия има излаз в Левантийското находище. В северната част на морската й територия - край големите пристанища Тартус и Латакия, се оказват резерви от синьо гориво в размер на 284 милиарда куб. м.

Находището се доближава до най-богатото в света,

поделено между Иран и Катар. То е в размер на 51 трилиона куб. м. Така сирийските резерви се оказват на второ място в международен мащаб.

А ако сондажите в източната част на Средиземно море открият още суровини, е възможно обхванатата от гражданска война страна да печели милиони и милиарди от транзита.

Сирия има резерви от нефт в в Средиземно море за около 2,5 милиарда барела.

Особено ценно е местоположението на арабската държава – еднакво близо до Турция и Европа, от една страна, и до богатите емирства и близкоизточни държави.

Допреди няколко години почти целият сирийски нефт се изнасяше в Европейския съюз. Продажбите бяха замразени след ембаргото, наложено през декември 2011 г. на режима на Асад.

През 2013 г. ЕС позволи внос на суровини от контролираните от бунтовници области. Те пък са подпомагани от Саудитска Арабия, Турция и отчасти от САЩ.

Кой е крайният потребител на останалите залежи в източната част на страната, които все още са под властта на ИДИЛ, е трудно да се каже, защото продажбите са нелегални.

Руски фирми също получиха дял от печалбите по информация на "Асошиейтед прес". Според агенцията правителството е разрешило на компании, наели войници да го защитават, да получават по 25% от приходите от нефт и газ в контролираните от тях кладенци.

Това са ползите от разработените залежи, тук все още не са включени тези от Левантийския басейн. Но освен експлоатацията на собствените находища Сирия може благодарение на географското си положение да бъде транзитна територия и за трансгранични газопроводи. И това е втората причина за нестихващите боеве в Близкия изток.

Два проекта се конкурират

да бъдат построени

- единият от Катар, а другият - от Иран. Интересното е, че всяка от тези две държави е поддържана от една от суперсилите в света - съответно от САЩ и от Русия. Ясно е, че може да работи само единият газопровод. Битката е кой от тях ще бъде построен.

Първи Катар, която има запаси за следващите 150 г., пое инициатива през 2009 г. Богатата арабска държава предложи на Сирия да предостави територията си и да се включи в изграждането на тръба към Европа.

Емирството притежава половината от находището с най-големи залежи от газ, които иска да транспортира до страните от ЕС. Намерението бе тръбата да минава през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия, Турция, Гърция и към Западна Европа. Така би намаляло влиянието, а и печалбата на Русия, която е основен партньор на ЕС в търговията със синьо гориво.

Но Сирия отказа да се включи

в проекта на Катар, зад който е САЩ.

Емирството поддържа сирийската въоръжена опозиция и затова Асад предпочете алтернативния газопровод на Русия и Иран. Още на следващата 2010 г. правителството в Дамаск обяви решението да участва в конкурентната "Ислямска тръба".

Президентът дори подписа с иранския си колега меморандум за разбирателство. Двете страни се договориха да се построи тръбопровод от иранското газово находище до град Асалуйех на брега на Персийския залив през Ирак и Сирия до Средиземно море. Предвиждаше се съоръжението да струва 10 милиарда долара.

После транспортирането към Европа на газта трябваше да продължи на танкери, товарени на двете най-големи сирийски пристанища Латакия и Тартус. Преди да започне изграждането, Русия изпреварващо нае от Башар Асад порта в Тартус и даже построи там своя военноморска база. Така успя да постави това възлово място под свой контрол.

Но и този проект бе замразен, защото през 2011 г. избухна гражданската война, а впоследствие правителството бе подложено на санкции.

Според Асад ще трябват 400 милиарда долара, за да се възстанови страната.

 

Изповедта на едно ливанско момче за лагерите на ИДИЛ, четете тук.

За тайната армия на Путин в Сирия четете тук.

Какви са интересите на участващите в конфликта страни, четете тук.