Тогава няма нужда от законодателна власт - законите ще се произвеждат на

конкурентен пазар от арбитражни агенции 

Баща му е в основата на безпрецедентното икономическо чудо на САЩ по времето на Рейгън

През XIX в. данъчното облагане е стигало 10%, а днес 50 на сто - в този аспект сме по-несвободни

Синът на носителя на Нобелова награда Милтън Фридман - Дейвид, пристига в България на 21 април, за да участва в Петата либертарианска конференция, организирана от Българското либертарианско общество.

И той, и баща му са всепризнати светила на дясната икономическа мисъл.

Малко след като получава най-престижната награда в икономиката, Милтън Фридман става съветник на американския президент Роналд Рейгън и е в основата на невероятния растеж след

икономическата катастрофа

Феномен, който не се повтаря никога повече в историята на Америка.

В Белия дом Милтън Фридман стриктно се придържа към правилото си: "Всеки човек трябва да бъде свободен да прави добро, но само ако е за негова собствена сметка." Това е знак към правителствата, че когато започнат да се правят на твърде щедри никога не трябва да забравят кого и как го ощетяват.

Вероятно затова Милтън смята, че "правителственото решение на проблема обикновено е по-лошо от самия проблем". А "когато едно частно предприятие фалира, то се прекратява; когато едно държавно начинание фалира, то се разширява".

Достоен наследник на баща си е и Дейвид, който стига още по-далеч, заявявайки, че "единствено под институцията на частната собственост е възможно всеки да прави избора, който желае, без да вреди на другите".

Както и че "държавната собственост е

игра с нулев резултат

- ако един печели, друг губи. Пазарът обаче не е бойно поле, придобивката на един не означава загуба за друг."

В интервю за "168 часа" Дейвид Фридман бе така любезен да разкаже спомените за баща си и да обясни някои от най-оригиналните си икономически тези.

На въпрос кои са уроците от баща му, които не би забравил, той казва: "Приятел от колежа ми разказа за човек, който някога срещнал мен и татко, докато сме на ски в Колорадо. Твърдял, че сме прекарвали цялото си време, спорейки, и аз съм спечелил 50% от аргументите. Последното е преувеличение - процентът ми на успеваемост никога не е бил толкова висок.

Но ние прекарахме много време в приятелски спорове и въпросът никога не е бил кой е по-възрастен или кой е бащата и кой синът, а само кой има по-добри аргументи.

Затова мисля, че най-важният урок е комбинацията от честност и рационалност. Няколко години по-късно, когато прекарах лятото във Вашингтон на стаж в Конгреса, бях шокиран да открия, че професионални академични учени, хора, с които работех и бяха уважавани,

умишлено

не са честни

по политически причини. Те пишеха това, което трябваше да бъде обективна информация за фактите по държавните и местните финанси, пропускайки един от най-важните факти. Не защото не беше вярно или не беше важно, а защото подбиваше заключението, до което те искаха да достигнат читателите. Опитах се, доколкото можех, да моделирам поведението си въз основа на това на баща ми."

Запитан кои от тезите на Милтън Фридман могат да предизвикат позитивна промяна в света още днес, Дейвид казва, че са няколко: "Включително преминаването към плаващи валутни курсове и отхвърлянето на убеждението, че дадена страна може да запази ниската си безработица, приемайки известен процент продължаваща инфлация.

Отричането на войната срещу наркотиците

- позиция, подкрепена първо от мен и по-късно от баща ми, би подобрил състоянието на някои страни, включително САЩ.

Една от политиките на баща ми, която постепенно се появява в САЩ и ще се отрази много добре, ако се приложи изцяло, е подкрепата за система за ваучери в образованието. Тя позволява на родителите да избират дали да изпратят децата си в държавно училище, или да използват парите, които биха били изразходвани за детето им в държавно училище, за

да платят с тях за частно обучение

Има и други страни, в които това би било значително подобрение на сегашното положение, особено в бедните."

Вероятно заради всичко това Дейвид преминава от химията и теоретичната физика към икономиката. Виновник за това донякъде е и другият носител на Нобелова награда за икономика за 1986 г. Джеймс Бюканън.

"Именно той ме покани да стана асистент-професор по икономика във Вирджинския политехнически университет", спомня си пред "168 часа" Дейвид Фридман.

Вече стъпил на икономическото поприще той, смело написва първата си книга "Машината на свободата", в която разглежда дори възможността за общество, чието правителство е

изцяло заменено от пазарни институции

Това е причината Дейвид често да разсъждава какво би станало, ако се приватизира и съдебната система.

"В третата част на моята книга следвах логиката на едно хипотетично общество, в което защитата на правата и уреждането на спорове са изцяло частни, като пазарните институции заменят най-фундаменталните функции на съвременните правителства - обяснява Дейвид Фридман пред "168 часа". - В такова общество физическите лица са клиенти на фирми, които продават услугата защита на права и уреждане на спорове. Примерно две компании, които искат да се избегне конфликт, се съгласяват с частния съд и че ще приемат присъдите му при спорове между свои клиенти. В такава система няма законодателна власт - законите се произвеждат на конкурентен пазар от арбитражни агенции, като частните съдилища се опитват да предложат правила и процедури за разрешаване на спорове, които правоприлагащите органи смятат, че клиентите им ще искат да спазват."

Вероятно затова Фридман не одобрява и решението на Тръмп да започне търговска война с Китай.

"Това е сериозна грешка - казва той. - САЩ трябва да имитират политиката на едностранната свободна търговия от XIX век на Великобритания. Както и Китай. Тогава резултатът ще е, че и двете страни ще са по-добре.

Аргументите за защитните мита

се основават на икономически идеи, остарели преди повече от двеста години. Особено след като Дейвид Рикардо (1772-1823) изготви коректен анализ на икономиката на търговията. Причината, поради която защитните тарифи все още са често срещани, е политическа. Тези мита само правят страната, която ги налага, по-бедна. Същевременно някои групи по интереси в нея стават по-богати, което означава, че понякога политически е изгодно да се приеме."

Дали днес сме по-свободни отколкото в миналото, четете в хартиеното издание.