Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Плащали ли са на Юлия Кръстева от ДС?

Дали проф. Юлия Кръстева, най-известната ни интелектуалка, е получавала и пари за работата, която е вършила в услуга на комунистическите тайни служби? С този въпрос "168 часа" се обърна към експерти и бивши офицери от тайните служби.

Огласяването на видната българка като сътрудник на бившата Държавна сигурност и публикацията на нейното досие онлайн предизвикаха вълна от противоречиви коментари в пресата и социалните мрежи. Дали изобщо е знаела, че е агент Сабина, защо в досието няма писмен документ, подписан от нея, и т.н. Но от морална гледна точка вероятно е важно и дали осъщественото сътрудничество е било платено.

"Със сигурност знам, че Юлия Кръстева е получавала пари, след като е приела да сътрудничи на Държавна сигурност в Париж - споделя бивш офицер от службите, пожелал анонимност. - Друг е въпросът, че

сумите едва ли са били значителни

и достатъчни, за да живее човек във Франция в онези години."

И наистина в онази епоха е било обичайна практика секретните сътрудници да получават и материално възнаграждение за донасяната информация. Затова в много от делата има и квитанции за изплатените суми. В случая с проф. Кръстева такива разходни ордери липсват, но не пречи те да са били "прочистени" от папките на някакъв етап. Други обаче се съмняват.

"Сигурен съм, че наистина е давала някакви сведения - коментира в тази връзка Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата. - Не мога да твърдя обаче с положителност, че е вземала пари, защото в документите, свързани с вербовката, е записано, че

станала агент на "идейна основа",

а в такива случаи много често всичко е било на доброволни начала и не се е плащало. Тя самата не крие, че тогава е била с леви убеждения."

Подобно мнение споделя и Владимир Костов, който препоръчва и инструктира Кръстева за пребиваването й във Франция в онези години.

"По принцип не е изключено и има такава практика, но е малко вероятно на нея да й е било плащано - смята Владимир Костов. - Със сигурност и чрез мене такива суми не са постъпвали, а и не съм имал такъв случай в моята дейност тогава. Освен това веднага след пристигането й във Франция по обясними причини (сключва брак със заможния писател-левичар Филип Солерс - бел. ред.) се променя и нейното материално благосъстояние. Вече не помня добре и тогавашните ми колеги, които са работили с нея. Иначе, че съм имал една, две или три срещи с нея - не го поставям под съмнение. Че някои от контактите й с хора от службите са минали през мене - също. Но други неща ми е трудно да си спомня."

Самата Юлия Кръстева веднъж вече отрече информацията, че е сътрудничила на тайните служби в комунистическа България. В отговор Комисията по досиетата публикува документите за нея, а преди няколко дни известната в света българка за първи път ги коментира. Досието е важен документ за лудницата на ХХ век, пише в. "Ди Цайт" в своя статия, озаглавена "Истината на досиетата" по случая с Юлия Кръстева. В нея има и телефонно интервю, което тя е дала на вестника.

"Лицето в това досие не прилича на мен. То не ме докосва и все пак ме скандализира", казва Кръстева пред "Ди Цайт". В същото време тя като че ли вече е заменила

първоначалното пълно отричане

с по-мека формулировка. Досието изглежда "автентично" и в нейните очи, но тя категорично се съмнява в съдържанието му. "Аз имам един голям въпрос към Комисията по досиетата: проверили ли са те дали тъй наречените факти, за които става дума тук, не са били манипулирани от авторите?"

По-нататък Кръстева се възмущава: "Дали са ми номер! Все едно че като на затворник са ми татуирали някакъв номер на ръката - възмущава се тя. - Явно комунистите още тогава са се занимавали с постфактическа политика".

Кръстева не е съгласна с оневиняващата я позиция, че през 70-те, както преди това и в София, тя действително е разговаряла с представители на ДС, но без да подозира, че тези разговори ще прераснат в досие. Тя продължава да държи на собствената си версия, посочва "Ди Цайт".

Кръстева не може да си обясни наличието на своето досие по друг начин освен като

изфабрикувано от неговите автори

Още в края на 60-те години тя била вече известна фигура в Париж. Всички я познавали.

"Изнесеното е илюстрация на полицейските методи в служба на един тоталитарен режим", казва още тя.

В досието пише, че по време на Пражката пролет е заела страната на БКП. Глупости, заявява Кръстева. Навремето заемала позицията на ревизионист, не била срещу Пражката пролет, а срещу линията на Съветския съюз, споделя тя по този повод в интервюто за "Ди Цайт". "Те правят от мен човек, какъвто аз не съм", протестира известният философ и лингвистик.

Според Кръстева нямало нищо вярно и в твърденията за срещи в някакво си "скривалище" или в кафене "Клозри дьо лила". Тя твърди, че не познава агента Лука Драганов: "Не познавам този човек, името му не ми говори нищо".

Но в досието й е запазена собственоръчно написана картичка, изпратена от Брюксел до Драганов, който по това време е бил на работа в консулския отдел на българското посолство във Франция.

Писмото по-скоро говори за ясно съзнание и за поет ангажимент Иначе е труднообяснимо в онези години една българска емигрантка да кореспондира с чиновници от посолството и да пише: "Ще Ви се обадя едва след празниците"?

"Пълно с грешки!", възмущава се Кръстева, но особено се ядосва, че тъкмо в. "Ню Йорк таймс" в статията си по случая се въздържа от всякаква оценка за истинността на обвиненията. "Това досие е идеална илюстрация на полицейските методи в служба на един тоталитарен режим", пише тя в своята интернет страница.

Фактите обаче са красноречиви. Експертите действително смятат, че досието на Юлия Кръстева е автентично. Така че въпреки възмущението на проф. Кръстева предоставената информация от Комисията по досиетата е достатъчно уличаваща.

Според документите тя е наблюдавала българи, живеещи във Франция, както и културни дейци от Париж. Сред имената, които четем, са тези на Цветан Тодоров, Блага Димитрова, Вълчо Вангелов, Роман Якобсон, Ролан Барт и др. А по правилата на тогавашните служби "услугите" на секретните сътрудници се заплащат.

Реални хора са и вербовчиците и инструкторите на Кръстева от Държавна сигурност. По данни от досието й Юлия Кръстева е била регистрирана като сътрудник през юни 1971 г., или повече от пет години след като заминава да следва в Париж със стипендия на френското правителство.

Тя е била регистрирана от ст. лейт. Иван Божиков и е сътрудничила на отдели III (европейски страни) и IV (САЩ, Англия и Канада). В досието й има документ от декември 1970 г. за проведена вербовка. "Вербовката на Юлия Кръстева може да се смята за успешно извършена, предложен псевдоним Сабина", пише агент Любомиров - Лука Драганов.

Един от офицерите от службите, работил с нея - Владимир Костов (с агентурен псевдоним Кръстев), в интервю пред "168 часа" потвърди, че лично е препоръчал да пуснат младата Юлия Кръстева да пътува за Франция през 1965 г. Досега си остава загадка и как тогавашната аспирантка в Института по литература към БАН е получила стипендия, за да замине за "тази буржоазна и капиталистическа държава". Явно е, че връзките й с Държавна сигурност датират още от периода, когато тя е била в България. Много е трудно с аргументи да бъдат оборени многобройните данни от повече от 250 страници документи. Все още остава открит обаче въпросът с моралната оценка на шокиращото, но все пак и доста закъсняло разкритие.

"Много е трудно да изфабрикуваш едно досие, особено в онези години - казва Методи Андреев - Среща се с човек от службите толкова често, а има и съответната хронологичност. Трябва да се знаят и условията, при които е приела. Явно е била притисната - дали заради миналото на родителите й, или просто защото е искала да учи във Франция, но в онези години на тотален контрол без участието на службите тя не би могла да замине на Запад. Може би да не го е намирала, особено при онази комунистическа безпросветност тогава, и за толкова укоримо.

На базата на архивните сведения не може да се каже дали това са точно доноси. Ако погледнем обективно най-известната българска интелектуалка е давала

обща информация

за някакви

елитарни кръгове

Няма и мнго свидетели какво точно се е случило, защото, доколкото разбрах главният вербовчик Драганов е починал отдавна. Затова ние не можем да я съдим. Морален съдник в случая трябва да бъде френската държава, където тя е направила бляскавата си кариера."

"От документите е видно, че е приела сътрудничеството - казва пред "168 часа" и Красимир Райдовски. - Но оценката ми за хората, които я осъждат днес, е, че са непочтени. Не може от днешна гледна точка да се съди за събития отпреди половин век с лека ръка. Критиците й са точно хора, които в миналото са искали да бъдат на нейно място, но не са се реализирали, защото не са имали нужните качества."

Освен това писмени доноси, сведения и декларации, собственоръчно написани от Сабина няма. Но документ в широкия смисъл на понятието има и той потвърждава нейното качество на сътрудник, вербуван на идейна основа. В досието се откриват пощенски плик и картичка адресирани до Драганов в българското посолство в Париж. Става дума за Лука Димитров Драганов, който е

резидент на ДС към дипломатическата мисия на НРБ

във Франция. Същият под псевдонима Любомиров се среща с Кръстева периодично събира от нея сведения. Любомиров работи съвместно с водещия офицер от София Иван Божиков и разработва "на терен" парижки агенти на ДС като Тибо и Томи.

Вярно е, че в досието ги няма някои документи, които по принцип са обичайни - няма предложение, както и план за вербовката, но такова е положението и с хиляди други досиета на сътрудници на ДС. А и както стана известно - то е било прочистено и в него явно липсват страници, защото тези, които са останали, са преномерирани. В крайна сметка тя се е съгласила да сътрудничи, показва и справка от проведен вербовъчен разговор в Париж.

В същото време на практика няма и административно прекратяване на сътрудничеството. По този начин парадоксално излиза, че проф. Кръстева е действащ агент, а такива по закон не би следвало да се обявяват.

Четете още:

Играта на проф. Кръстева с ДС

Проф. Юлия Кръстева е жертва в неизбежната игра за оцеляване с ДС

Коварната агресия в Сирия прилича на атаката на Хитлер над Полша през 1939 г.

Разсекретен разузнавателен доклад показва, че Сирия е извършила химическата атака в Дума

Коментара ()

Вашият коментар