Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Не е ли крайно време да се отворят всички досиета?

Създаването на Институт за националната памет ще ни отърве от постоянните скандали с истината за миналото

В светлите дни след Великден може би трябва не само да се чукаме с яйца и да ядем козунаци, а да си спомним и думите на Спасителя в Евангелие от Лука: "Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. Който има уши да чува, да слуша!"

В този ред на мисли поредният шумен скандал с оповестяването на сътрудничеството на проф. Юлия Кръстева с ДС за сетен път поставя въпроса - не е ли време, крайно време, да се отворят досиетата? Ама всички и наведнъж. Да бъдат събрани на едно място и там те да бъдат свободно достъпни, не само за "изследователи, историци и представители на официални институции", а за всички български граждани.

А България е единствената от страните в ЕС, която все още не е създала свой Институт за националната памет. Факт е също, че частичното отваряне на архивите на ДС в България остана без особен ефект и не допринесе за истинското осмисляне на тоталитарното минало на страната.

Колко пъти през близо трите десетилетия след 1989 г. се изтъпанчваше някой да ни каже, че вече никой не се интересувал от миналото?! Ами просто не е вярно - вижте какъв интерес има към всякаква информация за тоталитарните служби. При това никой не оспорва нуждата от досегашната комисия. Все пак тя си върши работата - оттам рапортуваха, че до края на 2017 г. са проверени над 287 780 души за принадлежност към Държавна сигурност и е установена принадлежност на 15 192 лица.

Така че не е редно такъв институт да замества комисията или да се използва като средство за скриване на истината за миналото, каквито предложения не липсват.

Но и ваденето на "час по лъжичка" на документи от архива на ДС, макар и полезна и законна дейност, се проточи непростимо дълго във времето. Ако върви така, след някоя година вече няма да има живи - нито от репресираните, нито от вербовчиците.

Явно е, че може да се направи много повече. Например към полския Институт за национална памет във Варшава и в още 11 градове на страната работят близо 3000 експерти, докато към българската Комисия по досиетата има общо 90 сътрудници. Да не говорим, че там още през 1991 г. беше приет Закон за лустрацията.

Изобщо Източна Германия и Чехия като че ли най-добре се справиха в разчистването след 1989-а, като разкриха архивите на тайната полиция и обявиха за сътрудничеството на известни хора с разузнавателните служби.

За сравнение в Германия осигуриха достъп до 3 милиона документи на ЩАЗИ и решиха да оставят архивите постоянно отворени за всички, за да насърчат по този начин дискусиите за комунистическото минало и неговите тайни служби.

В Чехия не само отвориха хиляди досиета, а бяха повдигнати 173 обвинения и се проведоха общо 47 съдебни процеса. Някои от виновните за престъпленията бяха осъдени, други получиха условни присъди, но дори и там обществото остана неудовлетворено. А какво да кажем ние?

България се отличава от останалите бивши комунистически страни не само с твърде закъснялото отваряне на досиетата на ДС, а и с липсата на лустрация за бившите агенти и доносници.

Налице е и друг срамен парадокс - имаме музей на социалистическото изкуство, а за жертвите на комунизма - няма. В това отношение България изостава непростимо не само спрямо Чехия, Полша и Германия, а и в сравнение с някои от страните от Западните Балкани, които не са членове на Европейския съюз.

Четете още:

Войната в Сирия започна! САЩ, Великобритания и Франция удариха с над 100 ракети по нея. Русия не била предупредена

Вкарват на Боби Михайлов най-красивия гол в историята, Богдан Дочев е обвинен за “Божията ръка”

Не съм съгласен с атаките срещу Комисията по досиетата по повод Юлия Кръстева

Комисията пусна досието на Юлия Кръстева, вижте го

Коментара ()

Вашият коментар