Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как ДС празнуваше Великден Патриарх Максим отслужва празнична литургия.

Милиционери броят и записват кой ходи на църква 

По времето на соца правят нощни забави, за да не влизат младите в храмовете

Великден днес не е това, което беше. Само допреди трийсетина години, по времето на т. нар. развит социализъм нямаше дълги почивни дни, понякога пускаха агнешко по магазините, а на църква се ходеше със страх. Пълна мобилизация обявяват органите на реда в социалистическа България за максимално ограничаване достъпа на вярващите до църквите за Великденските празници, показват разсекретените от Комисията по досиетата архиви на ДС.

Партията, респективно държавата и най-вече репресивните органи, водеха активна политика с всевъзможни средства за "засилване на атеистичната пропаганда" и най-вече за ограничаване досега на младите до религията. В дните около Христовото Възкресение в мероприятия за проваляне на празника са впрегнати милиционери, отрядници, партийни и комсомолски организации, отечественофронтовци, цялата държавна машина.

Културните домове, профсъюзите, Концертна дирекция, Кинефикация, училища и вузове готвят паралелни мероприятия, за да отклонят младежите от посещение на храмовете в нощта на Възкресение. На места дори месец април се обявява за “месец на атеизма” На други места пък проявите преминават като Пролетни младежки празници. Организират се антирелигиозни вечери за "правилно" възпитание на подрастващите, кинопрожекции, безплатни музикални увеселения, канят и известни естрадни изпълнители, заради които младите да предпочетат концерта пред църквата.

Всички културни прояви в нощта на Възкресение трябвало да продължават до късно, дори след края на литургиите, като се правил компромис и не се следяло за спазването на вечерния час при учениците. Престарали се местни управници забраняват биенето на камбани в празничната нощ. Агенти на ДС зорко бдят по села и градове, следят за нагласите за посещаване на храмовете и спазване на религиозните обичаи. В самата вечер на Възкресение обикалят около църквите, записват кой влиза, броят посетителите и продадените свещи.

Явно мерки срещу вярващите не дават особен резултат, защото често в докладите се отчита нарастване на броя на хората, посетили църквите.

Първите запазени доклади за обстановката в страната по Великден са от средата на 50-те години. За тогавашния Сталински (Варненски) окръг през 1955 г. характерно било, че в църквите са отишли доста голям брой миряни. 15% от тях били младежи. В централния храм на гр. Сталин владиката Йосиф на няколко пъти се обърнал към присъстващите с "варненци", което е чинно отбелязано в отчета на милицията. Във Врачански окръг в нощта на 16 срещу 17 април 1955 г. в църквите имало предимно възрастни жени. Владиката Паисий е водил службата в "Св. Николай", а посетителите били стотина души.

Агентите дори са преброили точно всички влизащи - 63 жени, 20 мъже, 5 младежи и 10 ученици. В останалите три църкви имало по 70-80 души, а в селата - по 20-40. Ходещите на църква са определени според класификацията на тогавашната ДС като "бивши хора" - търговци, собственици, буржоазни елементи.

Стриктно преброяване на посетителите в нощта на Христовото Възкресение през 1955 г. е имало и в София. Данните на агентурата сочат, че в "Александър Невски" на службата са били 5-6000 души, от които 40-50% младежи от буржоазен произход. В "Св. Неделя" са били 1500-2000 миряни, от които всеки пети младеж. В "Св. Николай Софийски" пък от 1000 християни, 80% са били младите. Значително е било присъствието и в храмовете "Св. Георги", "Св. св. Петър и Павел" и "Св. Седмочисленици" - по 500 души. В други 21 църкви в София е имало по 200 души, а в тези по селата - 50-60, като младите са били водени от бабите си.

Отчетът, изпратен от Коларовградски (Шуменски) окръг, отново акцентира върху посещенията в църквите от бивши хора, вражески настроени и стари бабички".

В църквата в Омуртаг пратили квартален отговорник от друг град обаче, за да не го разпознаят. Когато си купувал свещи, продавачката се оплакала, че църквата само на думи е свободна, и репликата веднага е била вкарана в доклада.

Сериозни проблеми винаги са създавали миряните в Благоевградско. Там винаги се е отчитала висока посещаемост на храмовете, голяма част от хората са запазили религиозните си вярвания и стриктно спазвали църковните ритуали.

На Великден през 1955 г. е отчетено, че "църквите се посещават от голям брой лица - бивши търговци, михайловисти, репресирани от народната власт". Впечатление направило на изпратените да дебнат, че в Банско и Якоруда църквата била посетена от доста жени на комунисти.

В петричкото с. Ново Ходжово преброяването показало, че 40% от цялото население на селото е в храма на Великден. За да парират очакваната висока посещаемост и заради "голямото религиозно настроение в селата", ОК на ДСНМ на 5 април насрочил събрание в с. Габрене на тема "Трябва ли да вярваме в религията". То обаче се провалило, защото младите предпочели да отидат на черква, с мъка отбелязват милиционерите.

“Млади жени, компрометирани морално, заедно със стари хора са били основните посетители на църквата "Въведение Богородично" в Благоевград по Великден през 1956 г. Тогава, на 4 май, в тържественото шествие и обиколка на града са се включили 400 души, преброили агентите.

Точни цифри има и за влезлите в "Александър Невски" в трите дни 10, 11 и 12 април 1958 г., като на 12-и бройката достигнала 10 хил. души. В друг столичен храм "Св. Андрей" имало около 500 души, но сред тях били забелязани "другарки на членове на БКП, както и жена на следовател". В "Св. Неделя" през трите дни имало по 800, 110 и 1200 души. От тях хората на преклонна възраст били 65-70%, на средна възраст - около 25%, а младежите и децата - 10%.

Преименуваният отново Варненски окръг през 1958 г. отчел по-слаба посещаемост на храмовете. Централният бил запълнен в събота вечерта около 3/4, а младите влизали за малко и излизали.

"Не оставаха задълго от страх да не бъдат забелязани от познати или колеги", констатират от милицията. Точно в полунощ обаче църквата се препълнила до краен предел и дори отвън чакали 800 души.

Основно "стари и неуки жени" отишли да се черкуват в Хасковска област през 1958 г. Служителите на МВР забелязали, че в събота - 12 април, в Хасково и други градове на окръга "следобед се чувстваше оживление на хора по магазините, пазарите и халите". Хората се редели на опашки да купуват агнешко месо, защото точно в този ден го пуснали. По хлебопродавниците пък се редели за козунаци.

Оттук следва и градивната критика. "Смятаме, че израз за по-голямо празнуване дават някои отговорни хора от търговските организации, които се ръководят от чисто търговси отношения и пущат в продажба стоки като агнешко, козунаци и др. и се получи така щото 13 април (неделя) бе отпразнуван по-добре от други недели", е написано в доклад на окръжното управление на МВР.

Дори и по махалите и кварталите бдителните служители забелязали, че "стари и религиозни жени се посещават взаимно и си раздават боядисани яйца и козунаци" Успешно е приключила обаче специална акция за провал на тържествената служба в с. Поляново.

Една компания, която имало поставена задача, поканила попа на почерпка. Черпенето продължило дълго и настоятелно, така че свещеникът се напил и не отишъл на служба в църквата. В поповското с. Славяново пък токът уж случайно изгаснал точно в полунощ и настанала суматоха в храма, като хората веднага заподозрели дългата ръка на комунистическите управници атеисти.

През 1966 г. в документ за обзор на вражеските прояви сред духовенството се отчита, че в големите градове София, Пловдив, Варна на религиозните празници Великден и Коледа посещаемостта на църквите от младежи расте.

"В катедралата "Ал. Невски" по време на Великденските празници се струпват по няколко хиляди младежи, предимно такива, изпуснати от родителски и обществен контрол, което създава сериозни трудности на органите на реда и по същество тази тълпа придобива характер на демонстрация", пишат обезпокоени милиционерите.

През 70-те години освен милиционерите, агентите и служителите на ДС около храмовете вече се изпращат и активисти на ДКМС и учители да следят кой влиза. В Габрово през нощта на Възкресение Христово

през 1970 г. е организирана забава с томбола, за да се отклони вниманието на младежите. Въпреки това в Дряновския манастир е отчетена висока посещаемост - около 500 души.

Сериозен проблем създала и ученичка от 11-и клас, която повела по-малки деца на среднощна служба. Това се случило в с. Боженци. Там учителката Радка Белоева завела на 25 април клас от 28 деца на екскурзия. Взела със себе си дъщеря си, единадесетокласничка, както и двама студенти.

Вечерта, когато учителката заспала, дъщеря й заедно със студентите повели 12 деца и пеша стигнали до съседното с. Кметовци, за да присъстват на службата в църквата в полунощ. След края на службата групата тръгнала обратно към Боженци. По някое време учителката се събудила и установила, че половината деца липсват, и притеснена тръгнала пеша да ги търси, като по пътя се засекли с връщащите се.

Специално за Великден в София винаги се е правила сериозна организация. Месец по-рано са подготвяни планове за охрана на църквите.

За нощта на 25 срещу 26 април 1970 г. например столичната милиция прави разстановка на силите. На крак са вдигнати общо 953-ма. От тях 13 души от ръководството, 23-ма униформени, 120 оперативни работници по ДС и НМ, 192-ма милиционери, 600 отрядници, 6 конници.

На разположение са 9 автомобила, 8 радиостанции, 11 мегафона. Задължително е и да дежури група следователи. Дава се задача "да се сформират групи комсомолци, които да се използват за отклоняване на младежите от посещения в църквите".

Другото важно мероприятие е "групи, носещи икони, кръстове или други предмети от подобен характер, да се предупреждават, вещите да се изземват, а лицата да се записват".

През следващите години вече се пристъпва към раздаване на специални пропуски за присъствие на Великденската служба в "Ал. Невски".

Така се ограничава броят на мераклиите да видят тайнството на благодатния огън, като това право получават основно "благонадеждни" хора. Нарежда се на околните заведения да работят до 20,30 ч., за да се "избегне движение на пияни лица". Българският туристически съюз и ДКМС са задължени през 1973 г. да организират масови излети, походи, екскурзии по време на Великденските празници.

Комитетът по туризма и "Балкантурист" пък трябва да отклоняват чуждите групи туристи в София далеч от църквите. На БНТ е възложено да "подбере подходящи интересни предавания на 28 срещу 29 април с цел отклоняване на младежите от посещение на църквите". В Габрово за пореден път правят забава с концерт, която продължава до 1 ч. след полунощ.

С годините броят на хората, влизащи в храмовете за Великден, расте, обезпокоени са от ДС. В нощта срещу 25 април 1976 г. във Враца е отчетен рекорден брой посетители и много млади хора, както и баби с деца. Имало е и доста хора от културните институции - художници, естрадни изпълнители, народни певци, донасят обикалящите около църквата. Същата година в Благоевградско също има бум на посещения в църквите за великия празник. "Голямо е посещението на младежи. Масово палят свещи и се кръстят. Вземат си огън от владиката, целуват ръката и расото му", обезпокоени са милиционерите. Докладват, че в Гоце Делчев след 24 ч. от църквата тръгва голяма процесия на хора със запалени свещи в ръка. 

Учители, лекари и интелигенция пълнят църквата в Банско. Приходите от продажби на свещи растат главоломно и стигат до 3-4000 лв. в една черква в Неврокопска епархия. На много места се забелязват и активисти на БКП. Фрапиращ бил случаят с Горан Вангелов от петричкото с. Марикостиново, член на БКП. Той и жена му платили 53 лв., за да носят кръста, докладват агентите.

За поредна година, през 1978-а, се отбелязва "неприятен факт, че расте броят на хората на службите по Великден" в Благоевградски окръг. В манастира "Св. Богородица" край Гоце Делчев е имало 3000 души, което е 6 пъти повече от предишната година. Не само това, но и половината били младежи, които участвали в религиозните ритуали. Същата година Великден бил непосредствено преди Гергьовден и в манастира "Св. Георги" в Хаджидимово било пълно с хора, част от които българомохамедани, отчитат службите. Преброили са "30 подарени агнета, ризи, килими и черги". Пресметнали са, че общият приход за манастира само от този ден бил 15 хил. лв. Грък пък подарил позлатена кандилница, имало и гости от Югославия.

Благоевградският храм "Въведение Богородично" бил изпълнен до краен предел, а 40% били младите хора. Агенти засекли, че митрополит Пимен е държал слово близо 50 минути, в което изразил задоволство от многото младежи. Хората целували кръста, чукали се с яйца, а гърци оставяли валута по иконите "Внимание заслужава фактът, че след 24 ч. по улиците можеха да се видят много хора със запалени свещи в ръка да се прибират по домовете си", отчитат от милицията. Агент им донася, че приходите на черквата за вечерта са 13 хил. лв. - с 30% повече от предната година.

Агент "Здравец" дни след Христовото Възкресение донася, че свещеникът Георги Величков от гоцеделчевското с. Мосомище на Великден в проповедта си е "вмъкнал и политически въпроси". Думите на попа са записани и предадени дословно:

"Какво представлява в днешно време една велика историческа личност пред личността на Христос? Историческите личности са обречени на забвение, на нищожество, а личността на Христос е във вечността", казал духовникът, деликатно намеквайки за тогавашния политически елит.

Като заключение, органите на реда констатират, че по време на празниците църквите и манастирите се преобръщат в места за активна религиозна пропаганда, където под формата на замъглени текстове се проповядват тенденциозни изкушения и дори открита антикомунистическа пропоганда.

За да се засилва атеистичното възпитание, властта дава редовно препоръки "да се увеличава значението на трудовите празници като 9 септември, 1 май, 7 ноември, да се утвърждават гражданските ритуали по раждане, кръщене, сключване на граждански брак, получаване на паспорт". Свързаните с религията народни празници (събори, имени дни и др.)

трябвало да се преобразуват в нови социалистически празници, за да се преодолеят "старите религиозни отживелици в бита". Това обаче явно не е дало осезаем резултат, защото често в отчетните доклади на милицията се констатира, че "расте интересът към църковния живот сред някои идеологически неустойчиви елементи от средите на интелигенцията и младежта".

Четете още:

Колко са били желаещите да стават попове при соца, четете в архивни документи на ДС тук.

А как соцгенерал забранява Великден с указ, четете тук.

Коментара ()

Вашият коментар