Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Какво още ще пада от небето? Дори Международната космическа станция може да се стовари на Земята като “Тиенгун-1”

Отломки в орбита около планетата заплашват да заличат половин век изследвания на Вселената

Преди две години китайците изгубиха "Тненгун-1" в Космоса и тя остана безпризорно рееща се в небето, докато не се насочи със страшна скорост право към Земята. Светът няколко седмици живееше в паника, тъй като не знаеше къде ще ударят частите на лабораторията.

За щастие "Тиенгун-1" падна далеч от обитанията на хората, но с нея паниката от това какво може да ни се стовари върху главите от небето не си отиде. Оказва се, че в следващите години все повече и повече космически обекти ще имат близка среща със земляните, които от своя страна трябва да свикнат с това.

Човешката дейност в Космоса се развива повече от 60 години. През целия този период над главите ни са били изстреляни солидно количество сателити и станции, които са свършили своята работа и вече са просто космически боклук, който рано или късно ще се върне там, откъдето е тръгнал. И в повечето случаи няма да разберем за сблъсъка, преди да е твърде късно.

От началото на "съперничеството за Космоса" между Русия и САЩ близо 23 хиляди вече мъртви сателити, станции и части от ракети се намират в земната орбита. Всички те се движат със скорост 25 хиляди км/ч, или 10 пъти по-голяма от тази на куршум, и не може да бъде предвидено кога ще се сблъскат със Земята.

Както и дали ще изгорят, или не, ще причинят ли щети, или не?

Навярно части от тях ще изгорят, навлизайки в атмосферата. Но съоръженията, направени от керамика или титан, които не горят, със сигурност могат да ударят всеки един град и да нанесат щети.

Сред застрашаващите планетата космически обекти е дори Международната космическа станция. Да, тя все още функционира, но след последните опити на Тръмп да спре нейното финансиране бъдещето й е заложено на карта.

Рано или късно тя ще бъде изоставена от хората и ще продължи своя път самотно, кръжейки около Земята. Горивото й ще свърши, техниката по нея ще се повреди, а станцията бавно ще се приближава към Земята, докато тези 455 тона не се стоварят незнайно къде НАСА планира да я изпрати в Индийския окен, но тъй като не може да се предвиди кога ще достигне до земната повърхност, не е сигурно дали астрономите ще успеят контролирано да я насочат към безопасно място.

Все пак, когато през 1974 г. НАСА изостави своята нискоземна орбитална станция "Скайлаб", очакванията бяха, че тя ще кръжи до 1983 г., но интензивната слънчева радиация в края на 70-те години разрушава горната атмосфера на Земята, увеличавайки съпротивлението на "Скайлаб" и тя удря планетата през 1979 г.

Съвсем наскоро Елън Мъск изпрати своята любима червена тесла в Космоса в мързелив курс до Марс, който трябва да отнеме няколко хиляди години. Но пътуването на колата може да приключи в недалечно бъдеще, когато заради нелеп обрат на съдбата тя се сблъска с най-близката на сърцата ни планета.

През 2091 година теслата ще бъде толкова близо до Земята, че дори ще може да бъде забелязана с телескоп. Учените са симулирали близо 240 вероятни пътя, по които автомобилът има шанс да се отправи, но по-голямата част от тях приключват върху земната повърхност.

Освен сателитите и станциите, милиони малки частици също обикалят в орбита около планетата. А те са дори и по-опасни от големите сателити, тъй като могат да предизвикат т.нар. синдром на Кеслер. Точно заради тях бъдещето на космонавтиката всъщност се превръща в игра на руска рулетка.

300 000 парчета орбитални отломки, които са 1 сантиметър или по-големи, обикалят около Земята с такава скорост, че спокойно биха унищожили по-уязвим сателит, сблъсквайки се с него. Ударът ще създаде масивен облак от отломки, който също ще се изстреля с няколко хиляди километра в час. Те ще ударят друг летящ обект, който също ще се разпадне на още космически боклук. Всичко - от бездомните слънчеви панели до винт - може да заличи друг космически кораб, а процесът не може да бъде спрян.

Може би се чудите как по-точно ефектът засяга човечеството, но само си представете свят, в който не успявате да се обадите на родителите си, Хаваите нямат предупредителна система срещу цунами, всъщност нямат дори телевезия, нито интернет. Всеки сателит, изпратен в Космос ще бъде унищожен. Синдромът на Кеслер не само ще заличи половин век изследвания на Космоса, но и ще направи изпращането на нови приемници и станции в орбита напълно невъзможно в следващите няколко хиляди години. Причината? Всеки изстрелян от планетата ни обект ще бъде атакуван от летящите отломки и унищожен. А синдромът на Кеслер ще се случи толкова бързо, буквално за секунди, че никой на Земята няма да разбере какво е станало. Само Сандра Бълок и Джордж Клуни от "Гравитация" ще знаят какво точно ги е сполетяло.

През 2009 година човечеството е почти на прага на подобна трагедия. Тогава оперативният сателит "Иридиум 33" се сблъска с умрелия, но непокътнат руски "Космос 2251". Двата спътника се удрят със скорост 42120 км/ч. Злополуката освободи хиляди частици от отломки, които летяха в зона, населена с телекомуникационни и дистанционни спътници, като всяко от тях се движеше и се разпадаше с различна скорост, увеличавайки вероятността за повече сблъсъци.

За щастие, щети почти нямаше, но това не значи, че в близкото бъдеще точно този космически боклук няма да причини абсолютна катастрофа.Всъщност може би ще се изненадате колко отломки падат на Земята. Повече от 200 обекта навлязоха в атмосферата само през 2016 г. През 2014 г. нашествениците са над 600, а средната стойност на година е по-скоро 200-400.

Никой не може наистина да предвиди колко от космическия ни боклук ще се върне у дома в дадена година, но той определено ще се увеличава с времето, ако не направим нещо, да го предотвратим. Отломките най-често падат там, където никой не ги вижда.

Много сателити са се върнали на Земята, без учените да разберат къде са паднали. Точно поради този факт изследователите твърдят, че в близките няколко години няма да се срещнем с нещо достатъчно голямо, че да ни навреди. Повечето от обектите са малки парчета от отломки, които изгарят след навлизането си в атмосферата.

Естествено, това не важи, ако Международната космическа станция реши да се отправи към планетата ни.

А каква е вероятността човек да бъде ударен от космически боклук? Дори това е изчислено - рискът е около едно на трилион, а да те удари мълния - едно на 1,4 милиона. По-вероятно е дори да спечелиш от лотарията. Но историята познава и една "късметлийка", която е единственият човек, който е ударен от космически боклук.

Лоти Уилямс живее в Тулса, Оклахома. В един слънчев ден на 22 ануари 1997 година, разхождайки се по улицата, Лоти е ударена не от футболна топка или камъче, а от ракета.

Отломката била малко по-голяма от човешка длан и не причинила никакви наранявания на жената, само леко я "потупала" по рамото.

Четете още:

НАСА не може да спре сблъсъка с астероид

Къде отиват сателитите, когато умрат?

Автомобилът на Илон Мъск може да застраши живота на Марс

Коментара ()

Вашият коментар