Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Спасител на 4-ма удавници осъден за убит пешеходец Васил Петков, заснет след спасителната операция в Дебелец.

Водолазът Васил Петков, който бе награден от “24 часа” като достоен българин: Не съм виновен! Аз бях единственият, който спря да помогне

Дадоха му 3 г. условно

19 декември 2014 г. се превръща в ужасяващ ден за Васил Петков, спасил 6 месеца по-рано трима възрастни и дете от удавяне в потоп край Дебелец. След този ден прокурор ще го даде на съд за смърт по непредпазливост на пешеходец, който според обвинението е пометен от колата на Петков край угърчинското село Сопот. После ще го признаят за виновен на две съдебни инстанции.

Около 17 ч този ден Петков, който е водолоз по професия и ръководител на спасителни отряди при бедствия, аварии и катастрофи, тръгва за София от Велико Търново с колата си “Фиат Пунто”.

Към 18,50 ч навлиза в село Сопот. Фиатът му се движи в колона от коли край бензиностанция “Ромпетрол”. Тъмно е.

След бензиностанцията шосето се разширява, тъй като има кръстовище, което води към селото. Петков подминава кръстовището и започва да се изкачва по нанагорнището на ул. “Софийска”. По това време отляво на фиата 80-годишният пенсионер Петър Колев пресича пеша. Всяка вечер той ходи в близката гора до къщата си да сече дърва за огрев.

Прокурор Светла Иванова от Ловешката окръжна прокуратура и 2 съдебни инстанции по-късно смятат, че Петков забелязва пешеходеца,

не може да спре

и с предницата

на колата си

го удря

След сблъсъка 56-годишният водолаз продължава по пътя, но метри след това намалява скоростта и прави обратен завой. Връща се на мястото на инцидента. Вижда, че на асфалта лежи човек, и спира автомобила си недалеч от него. Обажда се на тел. 112.

“Преценил е, че като участник в пътнотранспортно произшествие не бива да премества пострадалия. Въпреки че знаел как да оказва първа помощ, не предприел такива действия, тъй като човекът на земята нито помръдвал, нито стенел”, кори го ловешкият съдия Емил Давидов.

На 23 май м.г. окръжният съд в Ловеч, а в началото на 2018 г. и състав на апелативния съд във Велико Търново осъждат Петков на 3 г. условно с 5-годишен изпитателен срок , признавайки го за виновен, че съпричинил с неизвестен шофьор смъртта на Петър Колев. Забраняват му и 3 г. да шофира.

Съдиите се позовават на доказателства, според които Петков е карал с 80,5 км/ч при разрешени 50 в населено място и че е шофирал не в най-дясната свободна лента, а в насрещното по време на сблъсъка с пешеходеца.

“20 минути след като се обадих на тел. 112, на мястото пристигнаха полицаи, а след тях и екип на Бърза помощ. Медиците констатираха смъртта на пострадалия”, разказва за случилото се водолазът.

Неговото обяснение е, че старецът е пометен от друга кола, когато пресичал с вързоп дърва. След удара те излетели и се разпилели,

при което част

от тях се забили

в колата му

“Нямаш никакви проблеми, казаха ми тогава полицаите”, спомня си Петков. Междувременно колата му е иззета като веществено доказателство по делото за смъртта на Колев. Повече от 1 г. не му я връщат. При едно от посещенията му в прокуратурата да си търси колата разследващ полицай му казва, че много скоро Петков ще получи обвинение за смъртта на пешеходеца.

В началото на 2016 г. прокурор Светла Иванова предава на съд водолаза. “Участвал съм в много катастрофи, помагал съм. Аз

бях единственият,

който спря и

остана там”,

казва Петков.

Подобни дела се решават основно от експертизи. Трима вещи лица, които изготвят автотехническата експертиза по време на разследването, както и допълнение към нея по разпореждане на Ловешкия окръжен съд казват, че възрастният мъж пада върху капака и предното стъкло на фиата на Петков, след като вече е блъснат от него. Колев издъхва на пътя след черепно-мозъчна травма, счупване на бедрена кост и гръдна травма. През тялото му минава и друг по-голям автомобил от този на Петков, посочват експертите.

Въпреки че защитата на водолаза хвърля съмнения върху компетеността и безпристрастността на вещите лица, апелативният съд във Велико Търново не назначава други експертизи с различни вещи лица.

Магистратите изцяло споделят виждането на експертите, че пораженията по бронята, фара, мигача и предното стъкло на фиата на Петков са от контакт с тялото на пешеходеца.

Косми и

кръв от убития

по колата на

водолаза няма

Апелативните съдии Йорданка Неделчева, Корнелия Колева и Красен Георгиев казват, че не се изключва възможността колата на Петков да е блъснала пострадалия, въпреки че нямало биологични следи по нея. Обяснението им - “оставяне на кръв и косми е възможно, но не е задължително”.

За да получи осъдителна присъда, магистратите взимат предвид и това, че на Петков неведнъж са налагани административни нарушения по Закона за движение по пътищата.

За 12 г. бил

санкциониран

16 пъти

– 12 влезли в сила наказателни постановления и 4 фиша. Той има над 30-годишен стаж зад волана.

Една от основните свидетелки по делото Стефка Николова – съседка на убития, казва пред съда, че чула Петков да се обажда по телефона и да казва, че “е видял дърва, които е блъснал. Чак когато се обърнал и спрял, видял, че на пътя има човек”.

Водолазът твърди, че е невинен, и има надежди, че Върховният касационен съд ще реши делото справедливо. Най-голямото му желание е магистратите да назначат друга съдебномедицинска и автотехническа експертиза, които да потвърдят или отхвърлят вината му.

“Определям се като добър шофьор.

Ако бях видял

стареца, освен

че ще натисна

спирачката,

щях да направя

отклонение вдясно

Това е реакция на всеки шофьор. Аз се ударих първо в дърва и след това спрях”, разказва Петков.

Името му е познато от риалити предаването по Би Ти Ви “Сървайвър: Камбоджа”.

През 2015 г. “24 часа” го удостои с приз “Достоен българин”. На 19 юни 2014 г. той спаси 3-ма възрастни и дете, бедстващи 3 ч и половина във водите на придошлата р. Белица край Дебелец. Тогава баба Донка Герова от Дряново, 11-годишната ѝ внучка Деница, приятелката на сина ѝ Венета ходили да го изпратят за Япония, където работи. Возел ги комшията им Светлин Рашков.

Около 18,30 ч те се връщали с колата от Велико Търново, когато автомобилът бил отнесен от наводнението.

“Както бях с официалните дрехи, само си взех оборудването, неопрена, плавниците и тръгнах към мястото. Колата беше на 70-80 м от пътя в клоните на дърво, а хората отгоре на тавана”, разказва Васил. С плуване стига до тях. “Извадих мъжа и бабата с буя, един по един. Те викат: “Децата са отдолу.”

Оказва се, че малката Деница и Венета са отнесени на 300 м и са се хванали за стърчащ над водата клон. “Наближих ги, плувайки през дърветата в непрогледна тъмнина. Бяха стъпили отгоре на клона, стояха изтръпнали вече в хипотермия. Почти не можеха да се държат. Изгубили бяха надежда, трудно говореха”, спомня си Петков.

Коментара ()

Вашият коментар