Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Копието на съдбата и мечтата за световно господство Във виенското копие на съдбата е вграден един от пироните, с които е прикован Спасителя на кръста.

Проклятието на реликвата: който я изгуби, умира

Копието на съдбата е може би най-бленуваната от всички владетели християнска реликва. Причината е, че според легендата то дава на притежателя си неограничена сила и мощ.

Според преданието оръжието е било в ръцете на римския легионер Лонгин, който, пробождайки Исус Христос на кръста, прогледнал от изтичащата кръв.

Според евангелието на Йоан римляните планирали да пречупят краката на Христос, за да умре по-бързо на кръста. Така те постъпили с двамата разбойници, но когато се приближили, Христос вече беше мъртъв. Само за да се увери, един от войниците

пробол Христос

с копието си

Потекли кръв и вода, което се смятало за чудо. Настъпил катаклизъм - небето причерняло, земята се разтресла и задухал силен вятър.

Ужасил се и стотникът Лонгин, който заедно с войниците бил на пост около Кръста, и извикал:

- Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!

След това според някои апокрифни разкази, освен че прогледнал,

войнът се окъпал в изтеклата течност от Христос и станал безсмъртен,

обречен да се разхожда на земята до Второто пришествие.

След погребението на Исус Лонгин пак стоял на стража при Гроба Господен. Той станал свидетел на Христовото възкресение. Тогава той вече изцяло повярвал в богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража.

Когато еврейските първосвещеници и старейшините предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа.

Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците, дори бил известен на римския император. А ето, че сега е

станал вестител на възкресението

Те търсели начин да го погубят. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си.

Лонгин приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва. Все пак там накрая го намерили изпратените от Йерусалим убийци. Учудени от гостоприемството му, те не искали да да изпълнят зловещата поръчка на свещениците, но той сам сложил главата си под меча. С него загинали и другите двама войници, станали свидетели на Пасхата.

Впоследствие заради силата си копието минало в ръцете на римските императори Диоклециан и Константин. При разпадането на Римската империя пък преминало в кралете на вестготите след Аларих, откъдето го наследил самият Карл Велики. По-късно то било станало притежание и на император Фридрих І Барбароса. Дълго време към него се стремял и Наполеон Бонапарт, но безуспешно. Дълго време с него разполагали и австрийските владетели, а накрая го грабнал друг претендент за световно господство - Адолф Хитлер.

Всъщност

има поне три

копия на съдбата

- ватиканско, виенско и арменско. Доколкото католическата църква никога не е претендирала, че съхраняваният в “Свети Петър” артефакт е автентичен, а арменското копие се е съхранявало в далечен манастир, борбата по-скоро е била за съхранявания във Виена екземпляр.

Днес можем само да гадаем дали преданието за преминаването от ръка на ръка на Копието на съдбата е вярно, но със сигурност може да се каже, че Хитлер е бил завладян от идеята да го притежава. Още 19-годишен, докато кандидатствал да учи за художник във Виена, бъдещият фюрер го зърнал в музея и бил запален от мисълта един ден да го притежава.

Явно го е съблазнила легендарната мощ, която ще получи чрез него въпреки фаталното предупреждение, че собственикът на ценната вещ умира скоро след като я загуби.

Затова след аншлуса на Австрия през 1938 г. водачът на нацистите веднага разпоредил да му донесат безценното съкровище. За целта специален отряд на СС отишъл в музея и заграбил реликвата.

След това Хитлер разпоредил копието да се отнесе за безопасно съхранение в църквата "Св. Катарина" в Нюрнберг.

На 30 април 1945 г. американски войници под командването на генерал Патън изваждат артефакта, за който Хитлер смята, че е истинското Копие на съдбата. Скоро след това Хитлер се самоубива в бункера си. Дали това не е потвърждение на проклятието, че загубата на копието води до смърт на собственика?

Каква е истината и кой прави изследването за автентичността на светинята, четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар