Светът се готви за война, България - за удоволствия

Горе-долу когато се разгласи, че Юлия Кръстева работила за разузнаването, родните чиновници пак тестваха сирените, които предупреждават за вражески бомби. Явно са усетили международното положение. Ако не дай си боже врагът нахлуе на родна земя, ще пуснем сирените и той ще си подвие опашката.

А международното положение наистина е настръхнало. Не стига, че светът е на ръба на третата световна война, не стига, че районите около нас са подпалени от локални “прокси” войни, но и

приятелят на България Ердоган пак прати своя

мил хабер:

“Поздравяваме всички страдащи и потиснати наши братя в Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и Мостар… Тези градове физически са разположени в други страни, но те са част от нашите духовни граници. Същността на Турция не се побира на 780 хиляди квадратни километра!”

Да, според Ердоган братята турци в “духовните граници” са угнетени. А който е чел Корана, той знае какво пише там за угнетителите – режете им главите. Ердоган е член на “Ислямското братство”, което ще рече, че разбира Корана и другите канонически текстове буквално.

Нашата граница разделя

2 вида човеци

На север от нея народът ни вече живее заради европейските ценности и търси удоволствието, докато на юг май е обратното - там народът живее за нещо по-висше, било то родина, религия или чест. Затова те станаха 80 милиона, а ние скоро ще са 5.

Аз, разбира се, дълбоко уважавам Ердоган като радетел за мир, защото той е пръв приятел на българските власти и добродушно спира милионните афгански тълпи, които напират към падащата ни гранична ограда. Освен това подава маслиновата клонка към Сирия. Така се нарича операцията му около Африн – “Маслинова клонка”.

Не е “Шок и ужас”, да речем.

Моите патриотични страхове и предразсъдъци явно са остатъци от часовете по патриотично възпитание в родната казарма преди половин век, когато още беше задължителна, преди да следваш. Затова, като гледам какви страсти се развихриха около досието на Юлия Кръстева, спомням си думите на Ботев: “…туй, що, глупци, вий не знайте, позор ли е, или слава…”. Какво да мисля за народ, който си оплюва разузнавачите? Превъзпитан народ не заслужава да оцелее.

И други глупави комунистически асоциации ми минават през акъла. Мисля си например, че ако в наше време турската армия тръгне на запад, ще мине през България за 5-6 часа, без да пукне пушка, а министрите ни и партийните лидери ще я посрещнат с цветя. Ще има и много доброволци, които ще се присъединят към победоносния поход за освобождаване на угнетените австрийски, германски, френски братя.

България не може да спре никого и нищо. Мисля си –

дали някой би могъл да спре Ердоган

при Виена,

както е ставало през ХVI и ХVII век? Едва ли. Германците отдавна са умиротворени и джендърно превъзпитани, французите също са изковали плугове от мечовете, всички са се обзавели с пети и шести колони, а докато САЩ се наканят да се организират, ще мине поне една година. Само да прогонят Саддам от Кувейт навремето им излезе около 500 милиарда долара. За турската маслинова клонка ще им трябват поне 5-10 трилиона! Да не са луди да ги дават?

Наистина няма кой да спре народ, който вярва в съдбата си и се готви за нея. Евала и ашколсун. В момента турските въоръжени сили да наброяват някъде около 750 хиляди аскери, от които половината са на активна служба, а останалите – добре подготвен запас, готов да грабне пушките и да седне в танковете за 2 часа. Поне 35 милиона са годни за военна служба. Освен с хора патриоти Ердоган разполага с около 2500 модерни танка и 7500 бронирани бойни машини, 1000 самоходни оръдия, стотици най-различни ракети, над 200 модерни изтребителя, близо 500 хеликоптера и т. н., и т. н. Русия вече му е съюзник и май само Полша би се опънала. Виждате как историята се повтаря.

И ако цялата тази сила тръгне на запад, най-разумното поведение за България ще е да клекне на мига.

Каква армия имаме ние? Никаква.

Турски самолети ни охраняват небето. Шепата “професионални” бойци се обучават за “рейнджъри” – ако се наложи, ще обслужват походните бани в Афганистан, Ирак или на друго място, където нямаме никаква работа. Гледах по телевизията една командирка на взвод, натежала дама в критическата. Триумф на феминизма! Явно дори свинският тръст не е по силите й. Бойците й – изглеждат като пенсионирани счетоводители. Но мечтата й била да командва взвод.

По мое време командирите на взводове можеха да спечелят бостънския маратон. И ротните също. Имахме един старшина, който ядеше живи гущери, за да стресне новобранците и да ги подготви психически. По брадичката му се стичаше гущерова кръв. Къде ги сега тези хора?

Когато Каракачанов излезе с идеята да върнем казармата, в центъра на дискусията бе дали това ще е от полза за младежта.

Наистина казармата правела юношата

мъж? Глупости!

Само си губиш времето.

Едно време целта на казармата не бе да ти дава нещо. Това бе дълг към родината. Неприятен, мъчителен на моменти, но дълг. Разбира се, тарикатите търсеха начин да се освободят и обикновено намираха, особено ако имат вуйчо владика. Все пак Тодор Живков не освободи сина си, а го прати в Школата за запасни офицери, за да не даде лош пример на нацията. Синът на Добри Джуров пък постави световен рекорд за скок с парашут от височина. После се уби с изтребител.

Ако парафразираме знаменитите думи на Кенеди, едно време лозунгът бе следният:

“Не питай какво

може да ти даде казармата,

питай какво ти можеш да дадеш на България.” Впрочем, ако днес Кенеди е жив и пак каже онзи лаф, сигурно американските медии ще го скъсат от майтап. Нямаше да му простят, както не прощават на Тръмп.

Проблемът ни не е в липсата на танкове и самолети, а в липсата на дух. Войните ги печелят тези народи, които са готови да умрат, да положат кости заради родината, нацията, религията. И обратното – умират тези народи, чиито синове живеят заради удоволствието и чакат някой нещо да им даде.

Едно време османците са стигнали до Виена, защото са вярвали, че този свят е създаден за мъки и страдания, но в момента, когато издъхнат на бойното поле, отиват в рая и там за всеки има по 72 хурии, т.е. възобновяеми девици, а Аллах ще надари героя с вечна ерекция и безброй оргазми. Някои и днес го вярват.

В какво да

вярваме ние?

В момента нито българите, нито европейците биха рискували живота си заради родината. Дори като казвам този израз, той звучи идиотски. За 30 години преход успяхме да се убедим, че целта на живота е човек да се кефи. Кой ще ти ражда деца? Те само пречат на кефа. Неслучайно всички големи лидери на Европа са бездетни – Меркел, Тереза Мей, Макрон, Юнкер и така нататък. Ако си създал поколение, не ставаш за европейски лидер.

Уви, истинският живот предлага на 90 процента от хората предимно мъки и страдания, а удоволствието е само миг. Има един американски лаф: “Животът е л..., но и накрая умираш”. Това би трябвало да се учи в училище.