Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Филип Трифонов - момчето, което не си отива и не чака пенсия Филип Трифонов

l Изглежда не признават Трифонов за пенсионер, а за класик – и както знаем, класиците никога не могат да бъдат пенсионирани, казва неговият приятел и съмишленик Николай Гундеров

l Наистина е крайно време той да получи наказанието си – творческо безсмъртие, коментира режисьорът

Вечното момче на българското кино Филип Трифонов, изиграл култови роли в знакови филми и раздавал от своя талант също толкова страстно в театъра, обяви, че е бил отхвърлен за персонална пенсия от комисия на Министерството на културата.

"Да спечеля шестица от тото с комбинацията 1,2,3,4,5,6 за мен, като творец с дългогодишен стаж в киното, е нормално като очакване. По теория на вероятностите и повторно да спечеля със същата комбинация, е нормално като очакване. Както е нормално, според теория на конспирацията, да ме отхвърли комисия за "персонална пенсия" в Министерството на културата."

Това са само част от думите, гарнирани с пиперливия хумор на 70-годишната звезда от "Момчето си отива" и "Оркестър без име", в отвореното му писмо до Вежди Рашидов.

Самият Трифонов коментира пред "168 часа", че не желае да издребнява допълнително

като задълбава в тази трагикомедия.

Повдигнатият от него въпрос обаче накара почитателите му да се запитат какво се случва в живота му.

Познати на актьора споделят, че от много години неговото ежедневие не е лесно чисто финансово, а и емоционално - особено след загубата на съпругата му от тежко заболяване. Не може да се каже, че големият артист е в безизходица, защото макар да не живее в охолство, има как да осигури своите старини. Той разполага с достатъчно недвижими имоти, които обаче не желае да продава, за да се подпомогне.

Всеки, който е близък до Трифонов, знае, че той бързо става любимец на всякакви компании и е душа човек със забележително чувство за хумор. В същото време има твърд и своенравен характер, който проявява и в живота, и в работата си. На снимачната площадка и на сцената предпочита

да държи контрола върху изпълненията си,

да импровизира и да променя сценария. Това обаче става причина много режисьори да избягват да работят с него.

Българската публика имаше възможността да го гледа на големия екран само преди няколко седмици във филма "Моторът" (2017) на Валентин Гошев, който имаше своята премиера в 22-рия София Филм Фест. Актьорът, който не мели брашно с всеки, се е снимал и в лентите на Гошев "Самотни сърца" и "Топъл ноември".

В тв ефира Трифонов за последно се изяви с ролята на Спахийски в комедийния сериал "Шменти Капели: Легендата", който се излъчваше по несъществуващата вече TV7.

Само преди 2-3 години кинозвездата бе и сред претендентите за директорското кресло в Народния театър, но се размина с поста.

Пред познати признава, че ако разполага с необходимата власт в културата, би започнал с промените в тази сфера още с преподавателите в НАФТИЗ. Той е сред най-добрите студенти на Апостол Карамитев в единствения клас, който титаничният артист успява да води от началото до края.

През последното десетилетие Трифонов е професионално ангажиран най-вече с Естествен театър "Трифоноф и Гундероф", на който е съосновател заедно с режисьора и драматург Николай Гундеров.

В края на миналата година двамата приятели и съмишленици дори се отправят

на турне из Канада, като се срещат с публиката

в Торонто, Отава и Монреал.

"Преживявания, които не могат да се опишат, затова ще се радваме, ако поне се нарисуват, и затова ще се обърнем към Мартин Трифонов, художник и син на Филип - разказва Гундеров. - Защо ли всички хора, които видяхме зад граница, не са онези, които искаме да срещнем пред граница?"

През април актьорът ще представи и своя стендъп комеди спектакъл "Западна Германия, Отечество мое" в Мюнхен. В същото време Гундеров се шегува, че двамата с Трифонов в момента са в творчески отпуск, през който актьорът си подготвя речта в случай че получи персонална пенсия. Режисьорът пък обикалял книжарниците, за да търси подходяща папка, където да вложим прочувствените му думи.

"Има само две препятствия да не получи такава пенсия - обяснява Гундеров. - Ако пощенските разходи за изпращането са равни на стойността й, или ако комисията, която дава такава пенсия, не е гледала легендарни български филми и

не признава Трифонов за пенсионер, а за класик 

– и както знаем, класиците никога не могат да бъдат пенсионирани."

Според него не е редно стойността на пенсията на неговия приятел да се изчислява по количеството аплодисменти, които е получил, а по броя на почивните дни, в които не е излизал пред публика или на екран. Иначе икономиката на страната съвсем ще банкрутира.

"Той е готов и кожата си да смъкне от гърба, за да помогне на други - казва Гундеров. - Ако го видите да е излязъл от кожата си, значи е останал по риза, която също може да ви даде. Лично на мен ми подари един кожух от Пакистан, защото ми се наложи да посетя Сибир. Но най-сгряващ е елегантният му хумор – без кръпки и не от овча кожа…"

Техният творчески тандем се сформира отдавна, а първото и последното впечатление на драматурга от Трифонов е, че е срещнал истински човек.

"Не продукт, имитиращ човек.

Без добавени оцветители и подсладители."

Преди време в свое интервю актьорът Атанас Атанасов разказва как по времето, в което е директор на Сатирата, Филип Трифонов е правел каквото си поиска и бил неконтролируем. На Атанасов му коствало страхотни усилия да го открие, за да му връчи заповед за наказание.

"Наистина е крайно време Трифонов да получи наказанието си – творческо безсмъртие," коментира този случай Гундеров.

Актьорът, изиграл и Филип от "Оркестър без име", е известен чешит, който признава само непризнатите авторитети.

"Знаете ли колко безсънни нощи може да причини такава увереност у посредствените - пита режисьорът. - Всеки, който има въображение и чувство за хумор, е бунтар.

А щатни бунтари няма.

По Белински: "Всяко достойнство и всяка сила са спокойни."

Още преди да изгрее звездата на Трифонов, бъдещият актьор се вихри в съвсем друга посока - като атлет.

Като ученик той е състезател по бокс и като такъв става шампион в категорията до 67 кг на градското първенство през 1965 г. Големият успех го очаква не в спорта, а в киното. Освен всичко във вените му тече артистична кръв, защото е син на актрисата Люба Трифонова, която е сред основателите на столичния Младежки театър.

Само 8-годишен обаче, той получава първото си "не" - отхвърлен е на кастинга за първата цветна българска продукция "Точка първа" на Боян Дановски по сценарий на Валери Петров. След пробите една асистентка се провиква: "Момченцето да си отива, не става за кино! Липсват му вяра и наивност!"

Дванайсет години по-късно същото момче се прочува с ролята си на Ран в култовата лента, в която си партнира и с Невена Коканова.

А филмът по ирония на съдбата се казва "Момчето си отива" - точно както се обръща към него асистентката след отхвърлянето му на първия кастинг.

В началото на прехода Трифонов решава да смени пейзажа и да си вземе отпуск от киното, когато не е рентабилно човек да се труди като артист. За две години живее в Германия, заработва като гастарбайтер в Нюрнберг, хамалин, шофьор на камион, а първата му по-сериозна работа е в италианска фабрика за тортелини.

След завръщането си у нас в първите две години кара такси в София, но постепенно започва да се завръща към артистичното си амплоа.

Дали за него би могъл обаче да съществува сценарий, в който да поеме по различен път от този, оставил ярка диря след него.

"Да. И вече виждам заглавието на филма, където изпълнява главната роля:

"Носачът на радост, който оглави щафетата

по носене на олимпийски огън",

сигурен е Николай Гундеров.

През май Трифонов ще отпразнува своя 71-ви рожден ден, който по думите на режисьора най-вероятно ще протече без тържествена заря-проверка.

"Но със стотици поздрави на приятели от чужбина и по-малко културтрегери от страната - обяснява Гундеров. - Тук литературно-театралните текезесета са пълни със звеноводи, които не могат да прескочат вадата си."

Миналата година, когато Трифонов отбеляза своя юбилей, от Министерството на културата му изпращат кошница с цветя, от Съюза на артистите получава поздравителен адрес, а президентът Румен Радев му се обажда, за да го поздрави лично.

Коментара ()

Вашият коментар