Не съм съгласен с атаките срещу Комисията по досиетата по повод случая с Юлия Кръстева. Комисията прилага закона такъв какъвто е еднакво за всички. Закриването на Комисията се иска от от най-ретроградните ченгесарски червено-кафяви кръгове включително БСП.

Отбелязвам с ярост за сетен път, че както обичайно при подобни ситуации коментираме почти само и единствено поддалия се на натиск и шантаж, а самите юнаци от ДС и техните партийни началници не споменаваме и забравяме. Стигмата е само за поддалия се, за проявилия слабост.

Шантажорите са "професионални разузнавачи", техните имена дори не споменаваме ако изобщо ги знаем. Живите измежду тях продължават да си живеят необезпокоявани, получават си пенсиите и никой не ги сочи с пръст, а някои от тях ни ги показват по телевизията да ни обясняват колко лоша е Европа за разлика от Путин. Нека да уточня, че не защитавам безусловно Кръстева, която наистина е проявила слабост, първо за да може да замине за Франция (в онези времена казвахме "да я пуснат", защото България си беше нещо като голям концентрационен лагер за некомунистите), вероятно за да съхрани връзката с родителите си и да изведе сестра си от България. Намирам сегашната й реакция за пресилена, още не е късно просто да обясни човешки за какво става дума.

Не е навредила никому конкретно, давала е на ДС публично известна информация и успешно е водила ченгетата за носа. Не съм съгласен и този случай да се използва като повод за злорадство спрямо Кръстева от онези, които не я ценят като интелектуалка. И най-сетне, цялата възбуда около случая Кръстева противопоставя ненужно и прекомерно съмишленици, с което обслужваме интересите на антиевропейските мутренско-ченгесарски кръгове, които дърпат България назад.

От фейсбук