Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Изгряваща звезда от “Дюнкерк” е Павел в “И после светлина”

Младата ирландска звезда Бари Коген, блеснал с участията си в "Дюнкерк" на Кристофър Нолан и "Убийството на свещения елен" на Йоргос Лантимос, изпълнява главната роля в драмата "И после светлина" под творческия контрол на сценариста и режисьор Константин Божанов.

Копродукцията на България и Белгия имаше премиера на престижния международен фестивал в Ротердам през 2017 г., където се състезава за наградата Хайвъс Тайгър (Hivos Tiger Award) в основния конкурс. Същата година лентата бе показана и на София Филм Фест като част от международния конкурс, а през 2018 г. дойде време да се завърти с редовни прожекции на големия екран у нас от 13 април.

За Константин Божанов това е втори игрален филм, а неговият дебют "Аве" от 2011 г. с участието на Анджела Недялкова и Ованес Торосян стигна до официалната селекция в програмата на Седмицата на критиката в кинофестивала в Кан.

Бари Коген влиза в образа на емоционално нестабилен и социално отчужден Павел в "И после светлина" още преди да се снима в хита на Нолан и дори още преди да си партнира с Колин Фарел и Никол Кидман като основен персонаж в трилъра на Лантимос.

Драмата на Божанов е заснета през есента на 2015 г. в България, Белгия и Великобритания. Пред камерата се изявяват редица европейски актьори, наред с родните артисти - звездата от "Урок" и "Слава" Маргита Гошева, Елица Матева и Станислава Николова, а с малка роля се записва и Ерсин Мустафов от групата JEREMY?. Участват също така датските актьори Ким Бодниа и Туре Линдхард от хитовия датско-шведски сериал "Мостът", френската актриса Солен Риго и белгийката Лубна Азабал, участвала в номинираните за Оскар за чуждоезичен филм "Изпепелени" (Incendies) и "Раят сега" (Paradise now).

Извън кадър също се трудят редица българи - оператор е Ненад Бороевич, художник - Сабина Христова, художник костюми - Жасмина Василева, и звук - Момчил Божков.

На зрителя бива предложен поглед към вътрешния свят на 16-годишния Павел - момче с български корени, родено и израснало във Великобритания.

Историята е разказана чрез обратна хронология, което е ефектен подход за навлизането в дезориентирания свят на младежа - началото е край, финалът е старт.

Павел е интроверт с непредвидими емоции, който вместо да поеме на планирано пътуване към родината на майка си Миглена (Маргита Гошева), се впуска в издирване през Европа на своя идол - енигматичния художник Арно (Ким Бодниа), който живее в усамотение във Франция. Павел поема в търсене на своето място, което не чувства сред хаоса на имигрантския живот, осигурен му от неговата майка.

Дали обаче ще го намери в дома на твореца, в когото разпознава своя духовен баща? Дали той ще го приеме като син или ще го отблъсне като чужденец, като непознат и нахален натрапник?

По пътя си към необходимото удовлетворение изгубеното в себе си момче се опитва да се сближи с личностите, които среща. Опитите му да се сприятели с Жули, Пири, Ева, със Сумая - някогашната муза на Арно, както и с настоящото вдъхновение на артиста - глухата Нури, сякаш са обречени на неуспех, но пък го съпровождат и тласкат към опознаване на неговия истински Аз.

Всяка сцена е окъпана в различна светлина - трепкащи отблясъци, улични лампи, изгрев, неон, залез, които разкриват усета на художника в режисьора към визуална красота. Божанов е завършил Националната художествена гимназия в София и Кралския колеж по изкуствата в Лондон.

В началото светлината преминава през тялото на Павел, а на финала момчето я рисува с копнежа да я постигне.

Режисьорът обяснява, че основното му желание било героят (подобно на самия него) да остане между културите - алиениран и неспособен да се впише нито в едната, нито в другата. Да разкаже историята като фрагментиран наратив, наподобяващ емоционална памет, като мозайка, която изисква дистанция, за да се възприеме в цял вид.

Освен всичко по време на създаването на лентата Божанов претърпява преобръщане подобно на това на Павел, заради всички трудности, които среща, за да я завърши. В началото към проекта е прикрепена Ребека Ленкиевич, косценаристката на наградения с "Оскар" "Ида", ключови актьори отпадат, финансирането става все по-проблемно, времето за репетиции е почти нулево.

В крайна сметка "И после светлина" стига до големия екран и заживява свой живот, а режисьорът смята, че лентата няма да остарее лесно и с годините ще бъде преоткривана.

"Филмът е повече поезия, отколкото проза, затова се сдъвква трудно", казва Божанов.

Коментара ()

Вашият коментар