Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Борисов в инфарктен баланс между Туск, Юнкер и Ердоган ДИПЛОМАЦИЯ: Премиерът Бойко Борисов е поставил всички щекотливи въпроси, висящи между България и Турция, на среща с президента Реджеп Ердоган, който пристигна пръв от тримата гости в “Евксиноград”.

Срещата се проведе в деня, в който преди 105 години армията ни превзема Одринската крепост

Ердоган поиска парите за бежанците, на които дава турски паспорти и заселва в прочистените от кюрди райониБ

В момент, в който цяла Европа отзовава руски дипломати заради скандала с отровения Сергей Скрипал и България бе една от малкото, твърдо против да гонят хора от посолството, Бойко Борисов трябваше да балансира между непримиримите лидери на ЕС Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, от една страна, и турския президент Реджеп Ердоган, от друга.

По-малко от 24 часа след срещата в резиденция "Евксиноград" премиерът извика на консултации в София посланика ни в Москва Бойко Коцев. (Подробности за този ход на 4-а стр.)

90-минутният разговор на Черно море съвпадна и с друга историческа дата, а както е известно, малко стъпки в дипломацията се предприемат без подтекст. Четиримата се видяха точно 105 г. след като армията на Фердинанд развя знамето на България върху непревземаемата Одринска крепост.

Заради

трудно удържаната победа след

5 месеца обсада

през 1913 г. 26 март се чества като Ден на Тракия.

Не по-малко тежка беше и мисията за постигане на взаимноизгодни компромиси по време на разговорите в “Евксиноград” между Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер, Реджеп Ердоган и Бойко Борисов.

Освен това министър-председателят беше в деликатна ситуация, тъй като само преди две седмици турският президент заяви, че

Кърджали

е в душевните

граници на турците.

Нямаше как тази тема да не се повдигне, но пък не можеше да стане пред Туск и Юнкер. Затова бе обсъдена само между двамата. Според шефа на кабинета на Борисов Румяна Бъчварова на разговора станало ясно, че Анкара няма териториални претенции към България.

За първи път турският президент и председателите на Европейския съвет и Европейската комисия

се виждат извън Брюксел

Преговорите с Анкара винаги се водят в белгийската столица.

"Този път обаче това не беше възможно - коментира пред "168 часа" арабистът Владимир Чуков. - Не и след декларацията на Европарламента срещу турското настъпление в Африн. Брюксел е силен източник на антитурски настроения.

Реджеп Ердоган нямаше да бъде приет там,

а само в България като ротационен председател на ЕС."

Само дни преди визитата в “Евксиноград” посолството и консулството на Турция в Брюксел бе залято с червена боя в знак на протест срещу политиката на Ердоган и военната му офанзива в Африн.

Това едва ли е останало незабелязано и ответната реакция на президента бе да покани европейските лидери да воюват под едно знаме с него в Сирия и де факто да приемат неговите критерии за тероризъм. Той обяви, че ще тръгне и към район, контролиран от САЩ в Ирак.

В тази наситена с напрежение и враждебност ситуация между евролидерите и турския президент компромисът за среща между тях бе постигнат от българския премиер Бойко Борисов. Той формално пое ролята на домакин, като покани тримата си партньори в резиденция "Евксиноград". Въпреки че според европейските процедури официален домакин бе Доналд Туск като председател на Европейския съвет.

На брега на Черно море и двете страни се опитаха да постигнат своите цели. ЕС ясно показа отношението си, след като

пропусна Ердоган от списъка с лидери за срещата за Западните Балкани през май

в програмата на българското европредседателство. Тогава в София ще дойдат Еманюел Макрон, Ангела Меркел и всички държавници на 27-те страни. В този формат турският президент не е поканен и затова той поиска като компенсация лична среща. Поставил този въпрос пред Бойко Борисов в началото на януари, когато двамата заедно откриха възстановената българска Желязна църква в Истанбул. След това са потвърдили за разговорите в “Евксиноград”, които, макар и в различен формат от този през май, постигнаха целта си.

Най-малкото защото в продължение на две години и половина отношенията между Ердоган и ЕС бяха в точката на замръзване. Контактите им бяха безрезултатни от октомври 2015 г., когато бе постигнато споразумението за мигрантите, според което ЕС трябваше да преведе на Турция 3 млрд. евро. Европейците отпуснаха 1,8 милиарда евро, за да държи бежанците на собствената си територия. Съвсем логично в “Евксиноград” Ердоган постави въпроса за останалите 1,2 милиарда евро и получи уверение, че те ще бъдат изплатени.

Макар че ако се съди по новините в турската държавна телевизия, президентът използва бегълците за собствените си политически цели и нямал никакво намерение да ги пуска към Европа, колкото и да се заканва, твърдят запознати. Той вече е раздал турски паспорти на 600 хиляди от тях.

"Те влизат в т.нар. Сирийска свободна армия, която заедно с турската настъпва в Сирия, гони кюрдите и поема контрола - коментира пред "168 часа" Осман Октай. - В официалните предавания в турската национална телевизия се вижда как тези хора се заселват, назначават се кметове и полиция, откриват се училища, в които се вее турското знаме." Така тези бежанци остават и пазят тила на настъпващата турска армия като нейни съюзници.

По същия начин през 1989 г. по време на т. нар. Голяма екскурзия, когато селата от Делиормана се обезлюдили,

БКП ги заселила с българи от Видинско, Монтанско,

Врачанско под предлог да събират реколтата.

Европа даде да се разбере, че не приема действията на Ердоган в Африн и етническото прочистване на кюрдите. Но според някои наблюдатели Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер не са били достатъчно твърди в тона си срещу военните действия в Сирия, което означавало, че пазят т.нар. благосклонен неутралитет.

Очевидно никой не е очаквал на тази среща да има съгласие по всички въпроси. "Ако очаквате да ви кажа, че се разбрахме, не, това не се случи", усмихна се Доналд Туск. Може би затова всички лидери

с изключение на Бойко Борисов дойдоха на пресконференцията

с написани текстове.

Предварително са знаели, че няма да постигнат съгласие. Само българският премиер говореше, а не четеше.

Разговорът трая 90 минути и беше стриктно протоколно рамкиран. Накрая бе дадена възможността само за три въпроса - по един на европейска, турска и българска медия. Дори този час и половина се е оказал твърде дълъг за Жан-Клод Юнкер. Той обясни, че е

ставал да се разхожда, защото го болели краката.

Председателят на Еврокомисията действително имал здравословни проблеми, но споменаването им се тълкува като специфичен дипломатически знак - досада или яд.

"Всички тези битови моменти показват духа на срещата - разбраха се, че ще се видят пак, няма конкретна договореност", коментира арабистът Владимир Чуков.

Неразбирателството си пролича и в някои дребни детайли. Жан-Клод Юнкер например намекна, че му е било неприятно да види толкова много полицаи заради опасенията за сигурността на Ердоган. Той се изрази дипломатично, но имаше предвид засилената заради турския президет охрана. Управникът на Анкара, от своя страна, не му остана длъжен и благодари точно на българския протокол за мерките.

Коментара ()

Вашият коментар