Васил Гергински и Ивайло Първанов вече са зад решетките

Най-много ме беше страх да не избягат, казва майката на Цветомир Христов

Шест години и половина след убийството на 30-годишен художник на технопарти в местността Камен бряг край Каварна обвинените за смъртта му влязоха в затвора. Цветомир Христов издъхва на 8 септември 2011 г. след 10- дневна кома, причинена от жесток побой. Едва преди дни Върховният касационен съд (ВКС) обяви окончателно: 3 г. затвор за Васил Гергински и Ивайло Първанов. Причината за протакането бе, че делото два пъти бе връщано на втората инстанция с едно-единствено указание - да се променят условните присъди, с които двамата са “погалени” първо от Добричкия окръжен съд, а след това от три различни състава на Варненския апелативен съд.

От 20-ина дни Гергински е в софийския затвор, а Първанов в бобовдолския, защото е от Перник. “Има Господ, може след години, но поне дадоха ефективни наказания.

Изкарваха ги

света вода

ненапита, а

синът ми -

най-лошия

Не че сега ще спя спокойно, но все пак имам някакво удовлетворение”, признава майката на Цветомир Мария Александрова.

“5,5 г., откакто добричкият съд се произнесе, живяхме с мисълта, че ще се измъкнат с условни присъди. Сега тези момчета цял живот ще носят клеймото, че са убили човек. Най-големите ми опасения бяха да не избягат”, откровена е тя.

От 2012 г. близките на Цветомир, които живеят в Нова Загора, се влачат по съдилищата в Добрич, Варна и София в очакване на справедливост. Това им коства хиляди левове разходи за адвокати и пътувания. Васил и Ивайло трябва да платят и по 65 хил. лв. кръвнина на майката на Цветомир.

Първата и втората съдебна инстанция неизменно дават на двамата по 3 г. условно за убийство по непредпазливост, защото “не се налага изолирането им от обществото в затвор, не са криминално проявени, личностите им не разкриват данни за завишена степен на обществена опасност, успешно активно са социализирани, водят примерен начин на живот”. Единият от варненските състави дори казва, че Васил е “слаб, дребен, с очила, има голям диоптър - 7,5, от дете страда от астигматизъм, поради което не бил заплаха дори за ученик от прогимназията”.

“Абсолютно никакъв мотив не са имали, за да пребият Цветомир до смърт. Били са го часове наред. Когато го взехме от моргата, единият от лекарите, който бе разпитан и по делото, каза, че

за първи път

прави аутопсия

на починал след

толкова брутален

побой”,

спомня си Мария Алексадрова.

Цветомир е пребит на 29 август 2011 г. на технопарти. Тогава е и неговата първа и последна среща с Васил и Ивайло. Неговата палатка е в съседство с тяхната.

Денят не започва добре за художника, който се скарва с приятелката си и тя заминава за София. Разстроен от случилото се с любимото момиче, той сяда с още четирима младежи на скалите и пият мастика. Около 14 ч се връща в палатката си. Час по-късно, чувствайки се самотен, се спречква с компанията на Ивайло, който тогава е на 27 г., и Васил, на 26 г., които обядват наблизо. Цветомир мята празна пластмасова бутилка. Според ВКС агресията му не е насочена към някого, а “към всички и всичко”. Тогава Ивайло става от мястото си и се изправя срещу художника. Двамата се сдърпват и си разменят удари. Васил също не остава безучастен и избутва Цветомир към палатката му.

Според младежите художникът продължил да ги обижда, но докато ги нарича “шибаняци”, се строполява на земята. Успява да се изправи и се насочва към Васил, който се обръща с гръб, за да свали очилата си. Ивайло, който е поне два пъти по-едър от тежащия около 50 кг Цветомир, му прави захват на ръцете и го събаря на земята. Васил му хваща краката, за да не рита. Намесва се и приятелят им Христо Павлов, който е свидетел. Пред разследващите той признава за побоя, после отрича.

Христо е разпитан два пъти на 30 август 2011 г. Първо в 13,50 ч, когато твърди, че заедно с Васил и Ивайло “малко го понаритали”. На втория разпит в 17,30 ч подробно описва какво е станало. “Тримата го бяхме заобиколили и

който където му

беше удобно го

риташе

Целта ни беше с шутове да го закараме до палатката му и най-накрая да миряса. Той се търкаляше и ние го ритахме по тялото, бяхме наредени в една линия, като в началото аз бях по средата. Докато го ритахме, той не се търкаляше в права линия към палатката си и ние си сменяхме местата, за да можем да го ритнем удачно. Мъжът се опита един-два пъти да се изправи на крака, но ние го сваляхме на земята с удари с крака. Забелязах, че му тече кръв от носа”, казва Христо.

С бутане, дърпане и удари младежите отдалечават Цветомир на 4-5 метра. Две от момичетата от компанията на Ивайло и Васил викат полиция. Цветомир се разгневява, че го гонят, става и се запътва към групата. Мята по тях плик с храна. Младежите отново се нахвърлят върху него.

“Данните за тяхната личност произтичат и от спецификата на конкретното престъпление, което показва ненужна агресия. Двамата са приложили сила спрямо видимо беззащитния, неориентиран, слабоват физически човек”, казват върховните съдии. Според тях насилието е причинило изключително сериозни увреди в областта на главата и тялото, по-късно довели до смъртта на Цветомир. “Защитните наранявания по ръцете му показват, че той е съзнавал физическата агресия върху себе си и се е опитвал да я намали”, пише в мотивите си ВКС.

20 минути след като са повикани, полицаите пристигат. “Ние решихме проблема, сложихме го да си легне”, казват от компанията на Ивайло и Васил на униформените.

Единият от полицаите се приближава към Цветомир и го вижда да лежи край палатката си със затворени очи, а по носа му има засъхнала кръв. Побутва го, но Цветомир реагира едва на 6-ия път. Униформените казват на младежите да го оставят да се наспи и си тръгват. След десетина минути Цветомир става и олюлявайки се, се отправя към близката сцена, пред която има паркирани камиони. Няколко пъти пада и става, сочейки с ръце към компанията.

Близо до сцената се строполява. Там, припаднал, го намира французин, който в 16,06 ч се обажда на тел. 112. Бърза помощ откарва Цветомир, който е в кома, в спешния център в Каварна, оттам го транспортират до болницата в Добрич, а след това в болница “Св. Анна” във Варна. В линейката по пътя за Добрич от устата му започва да излиза бяла пенеста и слузеста секреция, която постепенно се засилва. По спешност в болницата в Добрич му правят неврохирургична операция, за да премахнат хематом върху твърдата мозъчна обвивка.

Цветомир е имал контузия на мозъка в лявото слепоочие, контузия в лявата част на тила и мозъчния ствол, кръвоизливи под твърдата и под меката мозъчна обвивка, оток на мозъка, счупване на три ребра, оток на белите дробове, охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците.

На 8 септември 2011 г. умира. Според лекарите е понесъл най-малко 4 силни удара в главата и поне 5-6 по тялото и крайниците. Боят продължил около час и половина.

Васил и Ивайло

не са

задържани

след смъртта на художника. Върховните съдии не отричат, че двамата са с “добри характеристични данни, социално адаптирани, трудово ангажирани и стореното от тях на Камен бряг се явява инцидент в живота им”.

От друга страна обаче, “с лекота посягат и отнемат най-ценното благо - живота. Това налага извода, че за постигане целите на наказанието и за поправянето им трябва да бъдат изолирани от обществото”, смятат съдиите. Според тях ефективните присъди ще спомогнат за преоценка и осмисляне на поведението им в посока бъдещо недопускане на подобна саморазправа, но и ще въздейства възпиращо на други членове на обществото.

“За убийство трябва да се дават най-малко 20 г., защото всеки ден четем, че някой е убит. Как иначе тези престъпления ще спрат”, пита Мария Александрова.