Идеята санкцията да е

като назидание за другите

е чужда на нашата

правосъдна система

Затова и Стависки получи

условна присъда, но пияният,

причинил смъртта на Кембъла,

лежа 2 години в затвора

Младата певица Дивна катастрофира край Българене на 12 март. Тя се размина без наранявания, но нейната спътничка - манекенката Кристин Илиева, е с два счупени крака, беше и в медикаментозна кома.

Според първата информация звездата изгубила контрол над автомобила си при изпреварване. Пробата за алкохол на Дивна е отрицателна, автотехническа експертиза ще покаже дали е карала с превишена скорост. Твърди се, че е шофирала със 120 км/ч при разрешени 60. Дали е вярно, ще кажат експертите.

Дивна е на 20 г., има зад волана едва 2 г. стаж.

Доста дръзко

от нейна страна

при този скромен опит като шофьор да кормува рисково. Но пък по пътищата на България има стотици надгробни плочи на момичета и момчета, въобразили си, че след година-две или три зад волана са натрупали достатъчно умения.

Във фейсбук върви оживена дискусия трябва ли Дивна да влезе в затвора, ако е шофирала с много над позволената скорост, като назидание за всички нарушители.

В личния си профил Слави Трифонов призова, ако всичко написано за шофирането ѝ се докаже, тя да отиде в затвора. Той постави и въпроса, който вълнува мнозина от 2009 г. насам - защо световният шампион Максим Стависки получи 2,5 г. условно, след като, шофирайки след употреба на алкохол, отне живота на млад мъж, а Мануела Горсова е прикована на легло в будна кома.

“Трябваше веднага да го вкарат в затвора, както и Дивна. Както и всички, които са извършили подобни престъпления. Когато това започне да се случва, тогава ще приема, че живеем в нормална държава”, написа Слави Трифонов.

Мнението му се споделя от мнозина. Близките и роднините на пострадалите и особено на загиналите при катастрофи призовават за много по-тежки наказания - 20, 30 г. лишаване от свобода, затвор до гроб, както и за отнемане на книжката до живот.

Реакцията на почернените роднини е оправдана и обяснима. Страшно е, че в 7-милионната ни страна само през 2017 г. са станали 6846 катастрофи, а 678 души са загинали, т.е. хиляди семейства по някакъв начин са засегнати от тези убийства по пътищата.

След всяка катастрофа, отразена по-шумно в медиите, се поставя и въпросът за увеличаване на наказанията.

Високите присъди ще сложат ли край на войната по пътищата?

Солените глоби или тежките наказания ще спрат ли безумците, които изпреварват рисково, шофират пияни или дрогирани, без книжки?

На превенцията или на наказанията трябва да се залага повече? Според официалната статистика на Върховния касационен съд през 2016 г.

върховните

съдии са

гледали 63 дела

за причиняване на смърт или телесна повреда “на едно или повече лица при управление на автомобил в пияно състояние или след употреба на наркотици, когато шофьорът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност или на пешеходна пътека”.

През 2015 г. делата са били 59, а през 2014 - 44.

За причиняване на смърт по непредпазливост без утежняващите обстоятелства през 2016 г. през ВКС са минали 55 дела, а през 2015 - 36. За съжаление, статистиката показва, че броят на делата се увеличава.

Обикновено гневът на хората се стоварва върху съдията, присъдил по един или друг начин. А съдията знае, че няма унифицирана съдебна практика какви наказания се дават при катастрофа. И всеки, причинил катастрофа, да получава по еднакъв брой години за убит или осакатен живот.

Универсална формула няма, защото както при всяко престъпление, така и при транспортните всичко е индивидуално

- гледат се

конкретните

утежняващи и

смекчаващите

вината фактори Трябва и да се определи конкретната степен на обществената опасност на деянието и на извършителя, най-общо дали е рисков водач. Например съдиите взимат под внимание дали шофьор с дълъг стаж е имал продъжителен период без нарушения. Ако е с 25 г. зад волана и не е бил санкциониран 10-15 г., това е смекчаващо обстоятелство. При определяне на наказанията се гледа не само броят на актовете и фишовете, но и за какво нарушение са направени. По един начин е, ако е бил наказан, защото е карал без колан, по друг - за превишена скорост, неправилно изпреварване или когато е нарушил поредица правила от Закона за движение по пътищата.

1 г. условно получи бившият шеф на Народното събрание Борислав Великов, който на 12 декември 2009 г. направи катастрофа, при която загина 42-годишен мъж. Великов призна фактите по обвинителния акт и поиска съкратена процедура. Съдът му даде 1 г. условно заради чистото съдебно минало.

Признаването на фактите по обвинителния акт и гледането на делото по съкратената процедура е възможност, която може да се използва по закон.

При признаване на фактите не се събират доказателства в съдебната фаза и максималното наказание се намалява с една трета. Така например, ако присъдата е 9 г., намалявайки я с една трета - те стават 6 г. От съкратена процедура, признавайки фактите по обвинителния акт, се възползва и таксиметровият шофьор Михаил Куртев. На 10 юли 2013 г. той блъсна 12 души на спирка на бул. “Цариградско шосе” и уби двама - 25-годишната Станислава и 6-годишната Елена. Куртев караше таксито си с 2 промила алкохол след почерпка с мента.

Различни са предвидените наказания в зависимост от това как е действал след катастрофата – дали е спрял да окаже първа помощ на пострадалия, или не. Но това е квалификация, т.е. не е смекчаващо обстоятелство и не го преценява съдията. Карането в пияно състояние също е квалификация, т. е. законодателят е предвидил по-тежко наказание за пияните.

Защо обаче при смърт на пътя

едни са

наказани

със затвор,

а други

“погалени”

с условна

За 2 г. зад решетките бе пратен Боян Георгиев през 2011 г. Името му днес не говори нищо, но преди 8-9 г. то бе често срещано в медиите.

Георгиев шофира пиян кола, в която на 17 март 2007 г. при катастрофа на бул. “Цариградско шосе” загина телевизионният и радиоводещ Емил Трифонов-Кембъла.

Шампионът Максим Стависки обаче се размина с две години и половина условно. Според мотивите на върховните съдии, защото не е осъждан, а при такава ситуация трябва да се преценява възможността за условната присъда. “Обществените настроения не бива да имат решаващо значение, тъй като те са фактор извън тези, които законодателят е предвидил в НК”, пишат съдиите.

Според тях условното наказание не противоречи на генералната превенция. “Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.”

Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове на обществото е чужда на българската наказателна система, казват те.

Ето защо и Дивна няма да бъде наказана със затвор. Певицата няма предишни нарушения на пътя, причинила е телесна повреда, а и едва ли, ако отиде за 2 г. в затвора, катастрофите, причинени от безрасъдни шофьори ще намалеят.

Анализът е от "24 часа"