Тя почти е навършила 19, той е на 36 години, когато пътищата им се пресичат. Красива, нежна и интелигентна, тя е потомка на руски князе и внучка на носителя на Нобелова награда Франсоа Мориак. Завладяващ и неподражаем, той е прочут режисьор, легенда на "новата вълна" във френското кино. Любовта между актрисата Ан Вяземски и Жан-Люк Годар е сякаш неизбежна и оставя ярка диря в историята на седмото изкуство. Връзката им освен всичко успява да извади на показ и егоцентризма на знаменития филмов творец. Затова неслучайно тяхната история разпали вдъхновението на носителя на 5 награди "Оскар" режисьор Мишел Азанависиус, който я постави във фокуса на своя възхитителен биографичен филм с комедиен привкус "Изключителният: Моят Годар" ("Redoubtable").

Лентата е сред задължителните заглавия в кинопрограмата на "София филм фест" и може да бъде гледана на 29 март в кино "Одеон".

Парижанинът Мишел Азанависиус е известен със своя сантимент към миналото и славните времена на киното, а Годар е един от неговите идоли. По тази причина "виновникът" за високооценения филм "Артистът" не се поколебава да изгради по своя начин смел филмов портрет на култовия френски режисьор, след като прочита основния извор, запалил искрата у него - автобиографичната книга Un аn аpres на Ан Вяземски.

В тази своя изповед актрисата запознава с фактите от историята на чувствата между нея и Годар на фона на събитията от 1968 г. и революцията, която превзема света. И Азанависиус съзира чудесната възможност да обрисува легендарния творец през призмата на любовта им с Вяземски и на неговата обсесия от онзи буреносен период, бунтовен дух и политика на Мао Дзедун.

Пред камерата в ролята на Годар влиза синът на един от представителите на френската "Нова вълна" Филип Гарел - Луи Гарел, играл в "Мечтатели" на Бертолучи. В образа на неговата послушна, но и независима любима на снимачната площадка се изявява Стейси Мартин, позната от "Нимфоманка" на Ларс фон Триер.

Сюжетът проследява и снимките на филма "Китайката", в който, вече като съпруга на Годар, Ан играе в главната роля, както и последвалите реакции към него, които не удовлетворяват режисьора, очаквал да бъда определен за революционен. Той започва да се съмнява в себе си, но без да губи увереността си. Убеден е единствено, че всичко, което е направил до този момент, вече е мъртво, защото е лишено от политически заряд, от пулса на времето.

Според него Моцарт никак не е сгрешил, като е умрял рано, защото старостта е най-лошото, което може да сполети твореца. Страстен привърженик на младостта, дори нейната наивност му се харесва и той е силно привлечен от студентите маоисти и държи да бъде в техните редици. Пренебрегва често своята съпруга, но и държи тя да бъде винаги до него, като я обезличава до негова сянка и собственост. С времето най-осезаемият израз на чувствата му към нея е единствено ревността.

Всичко това е поднесено с нотка на трагизъм, но основният тон на лентата е зададен с чувство за хумор и овкусен с много ирония.

"Филмът е вдъхновен от колективното въображение. Получи се нещо като игра със зрителите, независимо дали са гледали творбите на Жан-Люк Годар - обяснява Луи Гарел. - Това не е документален портрет, теза, манифест или памфлет, а заигравка с иконографията на “Новата вълна” и филмите на Годар, но също и със събитията от май 1968 г., които филмът пресъздава точно и мащабно."

В епицентъра на "Изключителният: Моят Годар" все пак стои любовта. Предисторията на запознанството между режисьора и актрисата две години по-рано е спестена на големия екран. За любопитните всичко се случва, след като Ан е пленена от неговата лента "Мъжки род, женски род" и импулсивно му пише, че харесва не само филма, но и "човека, който стои зад него". В онзи момент тези топли думи са като мехлем за разбитото сърце на Годар, напуснат от голямата си любов Анна Карина. Режисьорът прекосява Франция, за да намери младата си почитателка, която е на почивка в един замък от ХVIII век близо до Авиньон. Искрата помежду им пламва още от първия поглед, те споделят толкова много - обожанието си към киното (и към Годар), страстта си към философията и неустоимото физическо привличане един към друг.

Майката на Ан обаче не приема любимия на дъщеря си, изплашена от безобразната му репутация и скандалната разлика във възрастта на модерната двойка. Връзката им бива заклеймена и от славния, но много чепат дядо на момичето, който я е взел под крилото си след смъртта на нейния баща. В крайна сметка обаче Мориак, навярно изкушен донякъде от славата на Годар, склонява да даде ръката на внучката си, когато режисьорът в целия си блясък и най-елегантния си вид дръзва да я поиска.

Последва бърза сватба и двамата влюбени се впускат в общия си живот в добро и лошо - вкъщи и на снимачната площадка, което понякога е едно и също място. Снимките на "Китайката" се случват в техния апартамент, който бива пребоядисан специално в синьо и червено и украсен с цитат от "Великия кормчия".

Обичта им е сякаш неразрушима, докато към Париж приближава майската революция със своите стачки и анархистките лозунги. Годар държи да бъде част от буйното множество, да усеща адреналина на сблъсъците с полицията по улиците и да крещи "Долу Дьо Гол". А Ан винаги трябва да бъде до него.

Режисьорът не може да проумее как любимата му предпочита да се припича край басейна в луксозния дом на най-големия привърженик на Дьо Гол, когато в същото време той възпрепятства провеждането на кинофестивала в Кан. Годар предава собствените си хора и изкуството, на което служи, за да бъде "роб" на политиката. Така бавно, но сигурно с отдалечаването от него самия расте и пропастта между него и Ан.

Стига се дотам, че с всеки опит на актрисата да бъде независима и далеч от режисьора ревността му се разпалва и желанието му за всемогъщо надмощие над нея го тласка към крайности. Със самочувствието на човек, който има последната дума, той опитва да отнеме живота си.

Успява да убие Годар, да убие Жан-Люк, да убие любовта и да пощади само себе си. Година по-късно Ан го напуска окончателно, но макар обичта им да е мъртва, нейният пламък остава вечен в паметта на киното.

Годар губи любимата си чрез своята изневяра и на нея, и на седмото изкуство заради умопомрачителната си страст към революцията.

Но така е на борда на "Страшния" за Изключителния.