Новото на новото време!

Приятели!

Все си мисля, че всеки човек и всяко общество трябва да има ценностна система, адекватна на времето, в което се живее. Ако сега някой ни пита в какво общество сега живеем, може някой да му дойде на ум думата –хуманно! Както се казва в приказките, едно е да си мислим, но друго е реалността. Ще ви разкажа за един факт, който се разви в близките 2-3 дни в с. Бял извор.

Силната буря в началото на тази седмица, отнесе значителна част от конструкцията на купола на църквата в селото. Обилните дъждове през тези дни започнаха да нанасят щети на вътрешното помещение. Огледа на купола по мнението на строители показа, че е необходим спешен основен ремонт, тъй като конструкцията му е изгнила и е въпрос на време да се срути и липсата на външна облицовка щеше да ускори този процес. На следващият ден след бурята отец Димитър с писмо ме уведоми за проблема и молеше за предприемане на спешни мерки. Верен на християнските традиции и добродетели, нямаше как да загърбя тази молба, още повече, че този храм е в моето родно село и в него съм кръщаван.

Тук основният проблем не беше в намирането на майстори, още по-малко в парите, защото те ще бъдат събрани от доброволни дарения на достойните християни от селото, а в намиращото се щъркелово гнездо на купола, което трябваше да бъде свалено. Проведох многобройни разговори и писма с национални и неправителствени организации, за да получа посоката която трябва да спазвам.

Всички с голяма загриженост се вайкаха, какво ще е съдбата на щъркелите, които до момента все още не бяха се населели и според еколозите не са се сдвоили (чифтосали) преди това разпоредих да се монтира ново гнездо на електрически стълб, който не е свързан с проводници в близост до старото гнездо. След това на него поставихме част от старото гнездо и т.н.

Маса техника е хора се бяха събрали на едно место. В момента на свалянето, редица журналисти и представители на неправителствени организации, запъхтени от бързане се интересуваха за случая. Многобройни бяха и обажданията на спешния телефон, за „трагичната участ“, която следва. Дотук сигурно е добре, но не зная защо се мисля, че нашето общество влага прекалена енергия за това, какво става с щъркелите, кучетата, „щастливите кокошки“ и различната друга твар, а е малко загрижено за това, как хората живеят. Тук започвам да си задавам въпроса, кой се интересува, колко хора от нашата община или като страна нямат дом и тази вечер, как ще нощуват. Ако не знаете идете в с. Тракия в разрушения ракиен казан и вижте как хората, които нямат дом живеят там/по зле от кучетата/. Да ви казвам ли други места в селата.?

Ако някой е загрижен, може да попита, но не вярвам, защото няма подобни институции, които да направят нещо реално за тях. Някой интересува ли се, тези бедни хора, какво ще ядът днес, а утре.? Някой еня ли го е -или всичко е въпрос на изкривено човешко разбиране за обкръжаващият ни свят, в който човека стои на последно место. Това е новата философия на педерастията и то не във физическия смисъл, а тази на ментално ниво в т.н. европейско общество. Новата проекция на това е истанбулската конвенция.

Ей, хора от разни бюрократични инстанции и организации, остана ли сред нас малко човещина, за да помислим и малко за хората, които по нещастие живеят в тази страна и при тези измислени правила и приоритети!!!!

Коментарът на кмета на община Опан Генчо Колев е от фейсбук