Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как в София изчезна килимчето на Кадафи

Прибрали го след молитвата на полковника и така прогонили главния мюфтия на Либия от България

Може ли няколко килима да разсърдят и прогонят духовния водач на Либийската джамахирия от страната ни след започнало с много похвали към България посещение на делегация, водена от самия Муамар Кадафи.

Оказва се, че една дребна на пръв поглед случка от далечната 1978 г. е разгневила главния мюфтия на Либия до степен, че да прекрати визитата си у нас и да си тръгне преждевременно. Това показват разсекретените от Комисията по досиетата архиви на ДС. На постелките са отделени доста страници и няколко докладни на Шесто управление на ДС за визитата на делегацията, водена от Кадафи. За тях има и други документи, предшестващи височайшето посещение, а накрая се стига до категоричното заключение - да се купят нови килими за джамията, за да не се излагаме пред чужденците, след като преди това властта е оставила добри впечатления у Вожда на революцията.

Четиридневното посещение на либийската делегация е от 16 до 20 юни 1978 г. Още при посрещането на летището направило впечатление, че главният мюфтия на Либия

шейх Махмуд Субхи

не бил вписан предварително в списъка на гостите.

В същото време според либийския протокол той имал ранг, по-висок от министрите. На аеропорта Тодор Живков се прегърнал братски с Муамар Кадафи. Тогава гостът му представил хората, които води със себе си. Доста дълго Кадафи задържал Живков пред мюфтията, за да му го представи специално. Нашите агенти веднага усетили, че Кадафи държи много на шейх Субхи, който бил "твърде влиятелна фигура".

Наред с разговорите с Тодор Живков, Вожда на революцията на 19 юни посетил по обяд и софийската джамия. Два дни по-рано по нареждане на МВнР тя била

застлана с

нови персийски килими,

става ясно от докладна на началника на Шесто управление на ДС Петър Стоянов до зам.-министъра на МВР Григор Шопов.

След молитвата Кадафи седнал на земята и провел дълъг разговор с нашия главен мюфтия Мустафа Топчиев.

"В мюсюлманския свят се твърди, че в НРБ мюсюлманското духовенство е преследвано, измъчвано, затваряно, убивано. Мюсюлманите нямат свободата да изповядват религията си", казал Кадафи на Топчиев. Разпитвал още и за принудителната смяна на имената, за обучението на имамите и рушащите се джамии и минарета.

Топчиев защитил властта у нас, като му отговорил, че в страната ни има 1200 джамии, от които 700 са действащи, има 500 имами, а религията се изповядва свободно, извършват се религиозни обреди, няма принудителна смяна на имената на хората, изповядващи исляма. Успял да убеди Кадафи, че проблем с мюсюлманите в България няма. Тогава Кадафи му казал, че явно всичко писано в чуждите медии за преследването на мюсюлманите в България "е измислица на империалистическата пропаганда".

Веднага след като Кадафи си тръгнал от джамията, домакините прибрали новите килими в склада. На следващия ден Кадафи отпътувал от България за Чехословакия.

Останал обаче у нас главният мюфтия шейх Субхи. През деня той провел среща с патриарх Максим. След дълъг разговор за свободата на вероизповеданията гостът признал, че посещението му в България коренно е променило представите му, а "писаното в западните списания е измислица". На среща с нашия мюфтия Топчиев гостът пък предложил материална помощ за ремонт на духовно училище, дори финансиране на изцяло нов строеж на такова, както и 10 младежи да се обучават безплатно в либийски духовни училища.

Изненадващо обаче вечерта в джамията пристигнали посланикът на Либия и главният мюфтия шейх Субхи. Двамата

"доста раздразнено" попитали къде

са килимите

и защо главният вход е затворен. Имамът се опитал да се оправдае, че се подготвят за ремонт, но либийците не го изслушали. След като два дни поред нашите управници декларират пред гостите колко демократично се живее у нас, накрая лъснал гафът с персийските килими, който показал лицемерието.

"На фона на положителните впечатления изпъква една нетактичност, която според нас може да е причина за съмнения у гостите относно свободата на вероизповеданията у нас", се казва в докладната на шефа на Шесто до първия зам.-министър на МВР. От нея става ясно, че на следващия ден нашият протокол потърсил шейх Субхи в хотел "Европа", за да се съгласува програмата му за следващите 4 дни от обиколката в страната по негово настояване.

Оказало се, че мюфтията заедно с посланика вече са на летището на път за Триполи по "неотложни дела". "Нетактичната постъпка с килимите го е раздразнила и той внезапно, без да се обади на никого, напуснал", отчитат нашите агенти. Те допускат, че посланикът на Либия у нас Абдулах, който бил личен приятел на Муамар Кадафи",

ще упражнява натиск

над главния мюфтия

за застилане на Софийската джамия с подходящи килими". Заради това Шесто предлага "чрез МВнР да се уреди въпросът за закупуване на килими, които ще бъдат платени от Главното мюфтийство, което разполага с достатъчно средства"

Състоянието на джамиите още преди визитата на Кадафи у нас е било обект на разговор в началото на годината между посланика на Триполи и нашия главен мюфтия Мехмед Топчиев. Тогава, след срещата, Топчиев е написал докладна до първия зам.-министър на МВР Григор Шопов, в която описал подробно разговора, състоял се за около 40 минути. Дипломатът е поставил редица въпроси за ремонтите на джамиите, обзавеждането им и предложил всякаква помощ за мюсюлманското вероизповедание.

Пред него мюфтията Топчиев обаче се държал "изключително достойно" като отказал помощ. Обяснил, че "имаме достатъчно средства за духовните храмове, но ремонтите се бавят заради реставрационни работи". Докладвал е, че Главното мюфтийство е поръчало три калорифера, които ще са "предостатъчни".

Посланикът обаче продължил да се интересува от материалната обезпеченост и попитал има ли килими за софийската джамия. Топчиев му обяснил, че ще се съветва с Висшия духовен съвет, но личното му мнение било, че не бива да се изваждат сегашните килими в джамията, защото са подарени от вярващи, в това число и от министър-председателя на Иран.

"Поставете се на мястото на тези дарители, не бихте ли се засегнали?", казал Топчиев. Непрекъснато

отклонявал мераците

за помощ от либийска страна.

"Ние с вас сме мюсюлмани и знаем, че е грехота за мюсюлманин, който има, т.е. когато е заможен, да търси и приема подаръци". Така, на 27 януари 1978 г. Висшият духовен съвет взел решение да не се приема предлаганото обзавеждане от посолството на Либия. Ако все пак то настоявало, можело да подари "един малък килим чрез Комитета по църковните въпроси към МВнР". Дадена била препоръка да се отклони дипломатично искането на посолството за финансирането на цялостен ремонт и обзавеждане на софийската джамия, тъй като "това би станало прецедент".

Точно този дребен детайл с килимите обаче успява да разгневи втория по ранг човек в Либийската джамахирия.

Коментара ()

Вашият коментар