Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Замесват Людмила Живкова в убийството на Георги Марков. Писателят не е имал връзка с дъщерята на Първия

Бивши ченгета от съветските тайни служби за пореден път излизат с погрешна версия за причината за убийството на Георги Марков и го свързват с личните връзки със семейството на Тодор Живков. Българите са поискали чадъра, за да убият Георги Марков, заяви в предаването "120 минути" по Би Ти Ви Михаил Любимов, бивш полковник от КГБ.

Култовото ченге от съветската епоха, говорейки за политическите убийства в миналото, потвърди също, че заповедта за атентата срещу бележития ни писател е дадена лично от Тодор Живков.

"Аз имах подчинени хора, които отговарят за тези неща, но за огромно съжаление, през цялото съветско време след Сталин, след убийството на Бандера, не сме убили нито един предател.

Ще кажете, а знаменитият чадър?

Извинявайте, кой го е направил? Ние дадохме чадъра, но изпълнители бяха българите. И това беше направено по личната молба на Тодор Живков, който имаше съответните претенции към Марков, нали е така? Защото той беше женен за дъщеря му – така ли е, ако не бъркам нещо?", пита той.

След поправка от водещия, че не са били женени, той заяви: "Но е имало някаква връзка, имало е връзка между тях, с дъщерята на Живков. Защо българите го убиха? Знаете ли колко говорят срещу режима, и сега, и тогава. Накратко: ние дадохме чадъра, това е така. Но кого друг сме убили, поне един можете ли да посочите? КГБ извърши това по изключение."

По принцип информираността на Михаил Любимов, който е полковник от КГБ, оглавявал бюрата на службата във Великобритания и Дания, не буди съмнение. А и доколкото думите му са

в съгласие с основните изводи

от проведените навремето следствия както във Великобритания, така и у нас, те са поредното потвърждение за чудовищното престъпление на комунистическия режим. Изказването му обаче до известна степен олеква от предположението за някаква връзка на Георги Марков с Людмила Живкова, което не отговаря на истината.

Както задълбочени изследователи, така и близки и приятели на писателя са категорични, че за разлика от подробно описаните и в "Задочни репортажи за България" срещи с Тодор Живков, Марков дори не се е познавал с дъщерята на бившия Първи. Затова и да се говори за някаква близост между тях е абсолютно недопустимо. Тъкмо обратното - появата на репортажите на Марков до голяма степен косвено пречи на добре дирижираната кариера на Людмила по върховете на властта. Ето какво пише например известният изследовател проф. Недю Недев в своя книга посветена на Людмила Живкова:

"Предаванията на Георги Марков по Би Би Си се издигат като вълнолом срещу похода на Людмила на международната арена. Засегната е светая светих - честта на Живкови. България отправя протестни ноти до Англия и предупреждава, че ако не спрат тази кампания, страната ще вземе необходимите мерки."

Близки и приятели на убития писател също свидетелстват, че Георги Марков и Людмила Живкова не са се познавали.

Всъщност невярната версия за някаква връзка с Людмила Живкова тръгва още от изказване на Владимир Крючков пред тогавашния му шеф в КГБ Юрий Андропов. В стремежа си да убеди Андропов, който отказвал да осигури съветска помощ за политическото убийство, именно той казал, че семейството на Живков е лично засегнато от предаванията на писателя по западните радиостанции. "Когато той говори пред Андропов, казва за Георги, че е бил личен приятел на семейство Живкови - обяснява пред "168 часа" Любен Марков, братовчед на писателя. - И оттам вече Олег Калугин, близък приятел на Любимов, си въобразява, че е имало някакви лични връзки между двамата. Единственото, което мога да кажа с абсолютна сигурност, е, че

Георги и Людмила не са се познавали.

Гарантирам, че не са се виждали. Познавал се е с Иван Славков, макар и много бегло. Виждали са се, но не са имали нищо общо. Иначе Иван в неговите два тома пише малко врели-некипели, които не са сериозни."

И наистина още преди 5 години Калугин в свое интервю пред украински журналист пуска тази невярна версия, а у нас тя се появява като "новина".

Макар и да не е новина, съобщението на полковника от КГБ Любимов, че решението за покушението е взето лично от Тодор Живков, също заслужава внимание.

"То излиза от негово име, точно както навремето е било с решението Трайчо Костов да бъде обесен - коментира по този повод Любен Марков. - Но по мое мнение системата е такава, че дори и Тодор Живков да искаше да спаси Георги, нямаше да може. Даже да не беше и съвпадението, че точно на рождения му ден - 7 септември, е атентатът, защото Тодор Живков трябва да е ненормален да го направи по този начин. А той е много нормален, тъй като, въпреки различните оценки за него им "купи шапка" на всички през тези 35 години, докато беше на власт."

Писателят Димитър Бочев, близък приятел и колега на Марков от радио "Свободна Европа", също е категоричен:

"Разказаното от Любимов за убийството не е нищо друго освен

една отдавна

известна истина,

която още генерал Калугин от малкия екран каза пред лицето на цяла България. Той разказа точно и ясно, че комунистическа България е поискала и е получила от КГБ, логистична помощ за ликвидирането на Марков.

Това, което Любимов обаче явно не знае, защото ми се стори искрен в телевизионното интервю, е, че Георги Марков не е бил никога близък с Людмила Живкова, още по-малко неин съпруг."

Грешката на съветския шпионин вероятно е плод на объркване, но различни фалшиви версии, които имат за цел да очернят жертвата на режима, се появяват редовно през годините, твърдят близки на писателя.

Така, освен за

близостта до семейството

на Живков,

периодично в медиите се появяват неверни твърдения, и то на хора, свързани с комунистическите служби, че и Георги Марков е бил агент на ДС. Или че бил "част от ловната дружинка" на бившия Първи. Невероятни измислици бяха тиражирани и за причината за смъртта му в Лондон. Може би най-абсурдната от тях беше, че авторът на "Задочните репортажи" бил одраскан от котка и починал от банална инфекция.

Всъщност и без поредните излияния на ексагенти от КГБ истината за убийството на Георги Марков е отдавна известна. В края на 1977 г. със санкция на зам.-министър ген. Стоян Савов, отговарящ за ПГУ, на агента "Пикадили" - италианеца Франческо Гулино, е поставена задача да работи за неутрализирането на "Скитник". И на фаталната дата 7 септември 1978 г. Гулино е в Лондон, а след атентата получава 30 000 долара и други награди за пъкленото си дело.

Димитър Бочев: Георги беше агент само на собствената си съвест

- Господин Бочев, имаше ли новина в изказването на Любимов?

- За мен нямаше, защото зная как стоят нещата. За моите сънародници, които са или заслепени от идеологически бяс, или злонамерени към литературното наследство и гражданската кауза на Георги, може и да е имало.

- Какво мислите за версиите, че Георги Марков също е бил агент на Държавна сигурност?

- На неотдавнашното честване на рождения му ден в НДК аз заявих, че Георги е бил агент единствено и само на собствената си съвест и

пълномощник на

безмерния си литературен талант.

И дай Боже на всеки народ повече подобни "агенти" и "агентури". Те са надежда за бъдещето на националния ни дух и за неговото безсмъртие.

- Не се ли пробутват подобни недостоверни сведения умишлено, за да се очерни писателят?

- Тук сте прав. Но откровено да ви кажа, аз не мисля, че Любимов го прави умишлено. По-скоро е чул-недочул.

- Да не би личните срещи с Тодор Живков, описани и в "Задочни репортажи за България", да са повлияли?

- Няма такава работа. Георги Марков с цялата си откровеност, с цялото си простодушие и сладкодумие, което няма равно на себе си в литературната ни история, разказа всичко

за връзките си с Тодор Живков.

Няма и никакво членство в някакви ловни дружинки. Той пушка не е хващал в ръка. Но няма смисъл да се обяснява - който иска да знае истината, да прочете репортажите му. За разлика от Георги с Тодор Живков редовно са ловували Ивайло Петров, Йордан Радичков, Емилиян Станев - всички те са мои приятели, но това не прави техния литературен подвиг по-нереалистичен. И това не ги прави негодници. Негодници бяха онези, които са споделяли властта - държавната власт. Онези бойци от тихия фронт, които тровеха живота на милиони българи. Че си отишъл веднъж на лов, дори от суета да е, не те прави лош човек, а към литературата това няма никакво отношение.

- Подобни обидни твърдения не подменят ли истината, че той е по-скоро в задочен конфликт с дъщерята на диктатора?

- Ама разбира се. Той е в конфликт с цялата партийна номенклатура, неделима част от която е Людмила Живкова. И не бива да гледаме на нея като на някакъв дисидент и опозиция на режима. Като негов личен приятел аз познавам отлично и българските му приятели, и българските му врагове. Людмила Живкова

не беше между

приятелите му.

- Споделял ли е нещо за нея с вас? Навремето много от обикновените хора я приемаха като карикатурен образ...

- И в този смисъл са били и преценките, които Георги е споделял с мен. Да се гледа на Людмила като на някаква либерална алтернатива на комунистическото господство, е несъстоятелно. Няма никакво основание за подобен поглед. Според мен жената по-скоро си имаше психически проблеми.

- Иначе жените около Георги Марков са от съвсем различен тип - доста хубави...

- Точно така. Той имаше природната дарба във всяка компания да става център на внимание. И

жените му наистина

са надвишавали

Людмила

многократно

- и духовно, и интелектуално, и физически.

- И все пак, като човек, който го е познавал лично, каква беше конкретната причина да убият Георги Марков?

- Не само го познавам лично, а и всичките му задочни репортажи, заради които той в крайна сметка беше убит, бяха излъчени в моята културна програма "Контакти", която водех за българския слушател. Той не беше убит нито заради предаванията си по Би Би Си, нито за есетата си по “Дойче Веле” в Германия. Убиха го дефинитивно заради задочните репортажи.

Те облагородяваха и нашите емисии, облагородяваха и цяла България. Никога преди това и никога след това радио "Свободна Европа" не се е радвало на сътрудник от такъв духовен мащаб.

Коментара ()

Вашият коментар