l Талев вероятно е чудесно и умно момче, но как може да се предлага вместо Достоевски, пита писателят

l И до Лувъра се продават магнитчета, но те не изместват картините шедьоври

След като писателят Калин Терзийски неотдавна атакува Григор Димитров, сега на мушката му е рапърът Криско. Психиатърът изригна в социалните мрежи, потресен от несправедливо отношение към творчеството си, и обвини книжарниците в умишлено "натикване дълбоко на най-глухия рафт" на неговата последна книга "Разкажи ми". В същото време, докато трудът му е скриван зад стари издания, на първия ред пред очите на всички била излагана автобиографията на Кристиан Талев “Криско. Пътят нагоре”.

Почитателите на писателя го подкрепиха в неговото недоволство, докато много други го обвиниха, че за пореден път се провъзгласява за жертва и в този случай само обектът на раздразнението му е друг. Пред "168 часа" Терзийски обясни кои всъщност са неговите врагове, защо и срещу какво воюва. 

- Г-н Терзийски, защо смятате, че срещу труда ви на писател се извършва несправедливост?

- Ще отговоря на въпроса с въпрос: Ако вие работите две години денонощно – защото писателят работи най-много именно когато Не пише, а когато мисли за това, което ще пише, – та работите денонощно две години, изживявате невероятни колебания, съмнения, борите се с какви ли не затруднения и пречки, побеждавате, отчайвате се и пак се изправяте и накрая трудът ви има своя готов резултат... И тия, които разбират, ви кажат: Резултатът е чудесен! Разберете – писателят, истинският писател не е занаятчия, а откривател, мислител в тъмното, изследовател на непознати места.

И така, резултатът е налице. Все едно майка, която девет месеца е чакала своето дете. И то се ражда. И акушерките го вземат и го занасят и го слагат в някой тъмен шкаф. В ъгъла. И казват – няма страшно, детето ти не е идеално за продаване, но ти ще си родиш друго! По-нататък ще родиш такова, че на нас да ни харесва.

Е, ако се случи на когото и да било такова нещо – няма ли да е, меко казано, гневен?

Това е съдбата на българските автори, колкото и да са известни, колкото и да са добри – ако не са подкрепени от конюнктурата, ако нямат силен икономически или властови гръб... Отиват някъде в ъгъла.

- Какво точно определяте като "унизително отношение" към вашите произведения в книжарниците?

- Книгите ми, защото заедно с "Разкажи ми" чудесните ми издатели от "Лексикон" преиздадоха и "Алкохол", "Лудост" и "Любовта на 45-годишния мъж" – та всичките тия книги, които и по съвременните представи са си нови книги, са сложени да стоят на сянка в най-глухия ъгъл, дълбоко – зад други, много по-стари книги. А ето – излезли по същото време комерсиални глупости стоят най-отпред на щандовете!

И се продават адски добре. И това е естествено – един продукт, за да се продава добре, трябва и да се предлага максимално добре. Трябва да се “налага” на купувача. Трябва да е непрекъснато пред очите на клиента. Трябва да си личи много специалното отношение на продавачите към тоя продукт. Та ще си купи ли някой книга, която самите продавачи са натикали в ъгъла? Натикана е в ъгъла – значи не е добра! Така си кзва купувачът, без дори да си дава сметка!

Щом отношението на самите продавачи към книгата е такова – ясна работа! Но! Но! Това отношение на продавачите – а клиентите нямат никаква представа за това – се дължи не на качествата на книгата! А на чисто маркетингови причини. Зад някои книги седи мощна рекламно-пиарска машина. Цели щабове работят за тях. Такива са обикновено бестселърите от американски автори. Те се налагат много упорито и чрез много изкусни рекламни трикове! Нека не приемаме нещата елементарно – рекламираните продукти в наше време (да речем, книги) не просто се натикват в очите на публиката и готово. Не! За тях се говори с уважение, към тях се показва уважение! Създава се легенда. Облак от въодушевление около рекламирания продукт. Ако ще да е жалък тоя продукт – добрият маркетингов професионалист ще го продаде чудесно. Ние никога не посягаме към една книга напълно непредубедени. Куп неща, хиляди неща ни карат още когато посегнем към книгата, вече да имаме някакво отношение към нея. Ако куп рекламисти са се постарали да говорят, и то не елементарно, рекламаджийски, ами сериозно, задълбочено все хубави неща – вече и най-умните ще я вземат с предубеждението, че е добра книга!

Нека не се заблуждаваме, че личните ни вкусове са стоманени и не се повлияват от нищо. Глупости! Ако беше така – нямаше да има реклама.

Ние сме осъдени – в нашето време – да правим това, което рекламата ни каже. А силна реклама сега - по една или друга причина – имат предимно откровено тъпи неща. Поне като става въпрос за книгите.

- Казвате, че "Разкажи ми" е забутана в ъглите, докато автобиографията на рапъра Кристиан Талев “Криско. Пътят нагоре” е на първия ред. Защо е така според вас и как ви обижда това?

- Веднъж го казах и ще го повторя пак: Няма лошо!

Но това нещо, тази книга не бива да се бърка със сериозната литература. А книжарницата все пак е храм именно на сериозната литература! На голямата литература. Нали така? Или може би книжарницата е просто бакалница? Клон на лавка? Няма лошо да има и книга на Криско. Но не и да се продава така, че да пречи и да замества продаването на истинска литература. Такава една подмяна на ценности е опасна. Това, че е напечатана на хартия и че вътре има думи, не прави тая книга литература. Ще кажа така: Ако в Лувъра се продават магнитчета за хладилник и те се продават адски добре, и се харесват много на хората, това не означава, че картините трябва да се изхвърлят от Лувъра и на тяхно място да се поставят магнитчетата!

Криско вероятно е чудесно и умно момче, но интересно как би изглеждала книгата му до "Престъпление и наказание" на Достоевски? А какво ще кажете, ако книгата на Криско е вместо Достоевски? Тук някой дребен злобар ще каже: Тоя пък се сравнява с Достоевски! Не. Въобще не се сравнявам! Там е работата, че всевъзможни шарени книжлета наистина са изтласкали ако не Достоевски, то поне голяма част от сериозната литература встрани. Заели са мястото й в книжарниците!

Да не стигаме дотам да ходим в Лувъра, за да гледаме магнитчета за хладилник и да смятаме, че това е световното изкуство! Щото, разбираш ли, много вървяло!

- Заявихте, че сте длъжен да се впуснете в борба от името на всички творци. Кои са вашите врагове в тази борба и докъде сте готов да стигнете?

- Врагове са всички търгаши, търговците в храма, с грубия си финансов интерес, който не се спира пред нищо. Който е готов да руши ценности и да опорочава вкусове. Който е готов да мине през морала и да погази градените с хилядолетия представи за смислено и красиво - заради едните пари. Който е дълбоко недалновиден, защото иска пари сега, пари веднага, с цената на всичко, пари, пари, пари – ако ще и народът от това да оглупее до животинското, но да има пари! – срещу тия търгаши, които нямат представа, че парите им ще станат ненужни, защото в кочина пари не ти трябват, а те с действията си превръщат света в безпросветна кочина. Та срещу тях! Готов съм да стигна точно докъдето трябва!

- Чувствате ли се недооценен и притиснат от масовия вкус?

- Недооценен – аз? (Смее се.) Шегувате се! Има достатъчно много хора, които харесват това, което пиша. Наистина прекрасно и извънредно много по българските мерки! Но има и друго - определено не ме харесват тия, които поставят интереса си, материалния си, пошъл интерес над всичко. А за съжаление това са силните на деня. А умните хора, които за съжаление сега са в слаба позиция, ме харесват. Поне така си мисля. Много от тях ми го казват. Щастлив съм от това. Но само с харесването на умните хора не се живее. Затова аз се боря срещу търгашеството, което изтласква сериозните книги за сметка на пошлата комерсиална стока.

Има една пропаст между чистосърдечните читатели и хората, мислещи само с джоба си и с интереса си. Те – силните и наглите – не ме харесват. Но те и не четат. Дори да са издатели или книжари. Или ако четат – четат с джобовете си. Ако разбирате какво искам да кажа...

- Как бихте коментирали критиките към вас, че отново се проявявате в ролята на безпричинно онеправдан?

- Безпричинно? Мисля, че казах доста по въпроса. Нека някой да свърши толкова, колкото съм свършил аз. Нека да прецени успехите и нивото си – на основата на получените признания и оценки. И след това нека да получи такава отплата. И нека тогава видим дали ще реши, че е безпричинно моето недоволство.