Дълголетието на върха пак е световна мода.

На 25 февруари Китайската компартия реши да отмени ограничението от максимум 2 мандата по 5 години на президентския пост. Очевидно днешният президент Си Дзинпин ще получи и трети мандат, и четвърти, и така нататък, докато е жив и здрав.

Явно в Китай се завръща здравата източна традиция да се стои на трона до дълбоки старини. Ограничението от 2 мандата плюс възрастов праг до 68 години бе въведено от покойния Дън Сяопин, великият китайски реформатор, който на младини бе работил и учил във Франция и там се бе заразил с някои западни фиксидеи. Впрочем Дън продължаваше да дърпа конците и като пенсионер.

Но китайските императори винаги са били до живот, до живот бе и председателят Мао, както и победеният тайвански лидер Чан Кайши. В сравнение с тях Син Дзинпин едва сега започва. Откъде накъде лидерът на най-могъщата в близкото бъдеще държава ще си тръгва така преждевременно?

На запад от Китай, президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев вече прави 34 години на върха, ако броим и премиерството, и поста като първи секретар. През цялото време той бе несменяем първи човек, но институциите под него се променяха. Сега е на 77 години, но изглежда добре поддържан и вероятно ще изкара поне още 10 години, дал Бог. Другият шеф на бивша съветска република, президентът на Беларус Александър Лукашенко, е на поста близо 24 години.

В сравнение с тях президентът на Русия Владимир Путин е направо младенец - събират му едва 19 години съвкупно премиерство и президентство, но след като спечели изборите този месец, вероятно ще изкара още 6, а нищо не пречи и след това още 6, така че спокойно може да мине над 30. Той поне е здрав като бик, снима се на кон гол до кръста, за да види народът, че има сили да управлява със здрава ръка още поне 10 години. Това е много важно за тези руснаци, които си спомнят развалините Брежнев, Черненко, Елцин.

Интересното е, че Западът има възражения и към четиримата гореизброени и се чуди как да ги насърчи да си подадат оставките. Те обаче трябва да са луди да се оттеглят, особено след като видяха какво стана с Кадафи. Освен това дълголетието на поста не е никакво изключение в момента. Президентът на Камерун, Пол Бия, вече е навъртял 43 години като премиер и президент. Общо 7 световни лидери са на поста над 30 години, а 8 - над 20.

Западът впрочем също не е чак толкова принципен. Фрау Меркел направи 12 години и 4 месеца като федерален канцлер, а ако стане широката коалиция със социалистите - ще изкара още 4, общо 16. На времето Франклин Рузвелт изкара три мандата (12 г.) като президент на САЩ и предаде Богу дух в началото на четвъртия, но и до днес политолозите го дават за пример за прекомерно властолюбие. И тези същите, които критикува Рузвелт, много държат Меркел да изкара още един мандат.

Но все пак трябва да признаем, че на Запад дълголетието на поста е много по-трудно, отколкото на Изток. На изток трябва да разчистиш опонентите и после става фасулска работа. Важно е също така да прогониш всякакви западни фондации. На Запад, колкото по-дълго си на поста, толкова повече хора смятат, че е време да си тръгваш. И няма как да им се затвори устата.

Затова според мен 1 година на Меркел трябва да се брои колкото 2 години на Путин или Назарбаев. Но какво да кажем за унгарския премиер Виктор Орбан, който е на поста вече 12 години и най-вероятно скоро ще спечели нови 4? Неговата е още по-трудна. И Брюксел, и Берлин, и Париж се чудят как да го свалят. Сорос с удоволствие би го удавил в капка вода, там нещата са лични. У нас подобен чепат премиер не би издържал и 15 минути! А Орбан оцелява. Според мен 1 негова година се равнява на 2 на Меркел и 4 на Путин, Назарбаев, Лукашенко.

Но призът "Худини" според мен печели нашият премиер. Не защото е стоял на поста дълго - стана премиер през 2009 г. от тогава са минали 8-9 години, но в това време имаше 2 временни правителства и една година Орешарски, така че скоро ще навърши 7 години премиерство общо. Но ако изкара мандата си, ще направи 10. Ако не го изкара, а пак си хвърли оставката, много вероятно е да спечели още един мандат.

Постижението на Бойко Борисов е много значимо, тъй като играта му е много по-сложна и рискована, отколкото тази на Лукашенко или Назарбаев. В една държава, в която никой друг премиер не успя да повтори мандата си и никоя друг партия освен ГЕРБ не спечели два пъти изборите, Бойко Борисов става премиер 3 пъти, а избори печели 4 пъти - ако броим и онези през 2013 г., когато ГЕРБ пак излезе на първо място, но не успя да състави коалиция.

За разлика от Назарбаев или Лукашенко, Бойков обича да захвърля премиерството, знаейки, че то ще се върне при него като бумеранг. Така растящото народно недоволство се прекъсва от внезапното народно недоумение. Все едно натискаш "reset" и компютърът тръгва без натрупаните бъгове.

Това говори за наличието на здрава пирамидална организация. В ГЕРБ всеки, който става неудобен, мигновено си подава оставката, напуска министерския пост, депутатството, а понякога и България. Е, някои кадри се оказва твърде ценни и оцеляват въпреки своето изрично желание, но готовността, с която веднага си хвърлят заявлението, говори много.

Може да се каже, че г-н Борисов прилага някои хватки от каратето - той използва инерцията на своите противници, за да ги разбалансира. През март 2013 годна опозицията набираше мощ с всенародните протести и самозапалвания, когато Борисов си хвърли оставката и остави у избирателя усещането за нещо недоизживяно. Ако бе изчакал още 2 - 3 месеца, за да си довърши мандата и да понесе всички подготвени удари, щеше да е свършен. Но той сам си тръгна и ударите отидоха нахалос.

През ноември 2016 г., когато ГЕРБ загуби президентските избори и Борисов пак подаде оставка, никой не му я искаше. Даже нямаше протести. Но БСП бе набрала инерция с новия президент. А и резултатите от референдума би трябвало веднага да се гледат в парламента. Стратегическото отстъпление спечели няколко месеца мотане и референдумът се позабрави, а и пропагандната рота политагитатори нахлу в сутрешните блокове като отприщен язовир.

Устремът на БСП позатихна и ГЕРБ пак излезе пръв, но този път вече се отърва от крайно неудобните си психодесни партньори и ги замени с питомните патриоти, които нямат връзки в посолствата. В крайна сметка и тази оставка подмлади управлението на ГЕРБ.

Та ще успее ли Бойко Борисов да направи достойните 10 години на поста? Според мен има всички козове. Поне засега няма друг партиен проект, който да му се противопостави.

От дясно вече е пустош, а от ляво все още няма ляво. Левият избирател тепърва очаква вдъхновяваща кауза. Така че успее ли Б. Б. да навърши 10 години ефективно премиерство, което би трябвало да се случи през 2021 година, по-нататък вече ще е по-лесно да направи и 14, 18, 22.