Манастирът в Равна е ефирен, не е утежнен с много сгради - обяснява археологът Казимир Попконстантинов. - Има просторен двор, в чийто център е разположен храм. Северозападно от него е разположена сграда, дълга 35 м.

Именно в нея са се помещавали скрипторият и манастирското училище. Затова подсказват надписите, които се откриват по стените. Открихме дори алфавити на гръцката азбука, което означава, че учениците са се обучавали и са експериментирали, правели са опити да пишат по стените азбуката кой колкото може."

Учените откриват около 800 рисунки,

врязани по външната стена на скриптория и училището.

"Сред тях има орнаменти, които се откриват като рисунки в книгите и ръкописите - примерно дракони, плетеници, растения, изображения на светци и др."

В самия скрипторий монасите са се обучавали с восъчни таблички - така наречените цери, върху които са писали с бронзови и железни стилуси (най-общо това са плочи от камък, подобен на варовик). Стените на манастирските сгради – църквата, скрипторият и други, са градени от варовикови камъни.

Варовикът е много мек и "по него може да се пише като върху тебешир с тази разлика, че надписите са трайни", обяснява Попконстантинов.

Западно от църквата е парадният вход и още няколко помещения, а на юг е трапезарията и складът за продукти и жито.

Манастирът - скрипторий е разположен на площ от 10 дка, ограден от стена с дебелина 1,2 м.

Освен Климент, който бил наставник на Симеон в Равна, той със сигурност е бил поучаван и от друг ученик на Кирил и Методий - Наум. В Константинопол

цар Борис го поверява на

грижите му

когато синът му е едва 14-годишен

Целта е била Наум да го наблюдава, докато премине солидно обучение в най-престижната тогава Магнаурска школа. Знае се, че бъдещият владетел там е усвоявал тайните на ораторското майсторство, богословието, логиката, историята, астрологията, гръцкия и още няколко езика.

Наставник на младежа бил и известният тогава исихаст - монах Арсений. От него цар Борис имал големи очаквания - Симеон не само да стане примерен последовател на това мистично течение, но и патриарх на българската църква.

Всъщност исихазмът е комбинация от дихателни практики, вглъбяване, пълна концентрация и повторение на сърдечната Исусова молитва.

Сред най-изявените исихасти в България са св. Иван Рилски, патриарх Евтимий, св. Теодосий Търновски, св. Ромил Видински и др. Най-популярни средища на исихазма у нас са Бесарбовските скални манастири и Аладжа манастир край Варна.

Там, а и на много други места, представителите на това течение били убедени, че единствено по този път може да се възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога. За целта е необходимо да се практикува определена техника -

тялото трябва да е в специална позиция,

необходимо е усвояването на специфично дишане и концентрация на ума в сърцето, докато се повтаря Исусовата молитва. 

Кои са останалите български исихасти, четете в хартиеното издание.