- Проф. Тасев, нужен ли ни е токът от "Белене"?

- Като се има предвид, че централата евентуално ще заработи някъде към 2030 г. - този ток безспорно ще бъде нужен. Тогава 50 евро за мегаватчас на АЕЦ "Белене" ще бъде пазарна цена.

Засега се предвижда по групи преференциални производители да има три референтни цени, за които, ако продаваш под тях, няма да ти се признава. Те са 70, 80 и 90 лв. засега - тоест още сега отиват към 100 лева за мегаватчас базова енергия.

Играчите ще тръгнат от евтината енергия, ще изчерпят 70 лв., ще отидат на 80 и после на 90 лв. Тоест касае се за трайна тенденция, докато съществува преференциалната енергетика. А след това е другият тренд -

ръст на цената

на въглеродния диоксид

И това нещо се добавя - значи една термоцентрала към 2050 г., ако остане на пазара, тя към нулева цена ще добави не 88 лева за мегаватчас, а повече от 100.

Предвиждаме още през 2030 г. по тези прогнози цената на електроенергията на АЕЦ "Белене" да бъде пазарна.

Само първите 15 години са критични за централата, доколкото се изплащат кредитите. След това кешът става невероятно висок.

Изследвам различни сценарии - при 40, 50, 60 и 70, даже не съм стигнал до 80 евро за мегаватчас, защото брутната печалба след 20-та година става почти 1,5 млрд. евро. След като инвестициите и амортизациите се изплатят през първите 20 години,

всичко останало

вече е печалба

Е, има оперативни разходи - за заплати, гориво, което не е чак толкова много - общо взето по 20 000 евро на реактор годишно и т. н. и получавате невероятен паричен поток.

Той може да се използва от държавата дори да понижи цената на тока.

- Дали обаче ще бъде нужна тази енергия?

- Направил съм изследвания, че за периода от 1992 г. до 2012 г. имаме точно една и съща консумация на електроенергия. Обяснявам какъв е феноменът - при ръст на БВП нормално е да расте и потреблението на електроенергия, то обаче не се увеличава. Тоест ние харчим по-малко енергия понеже прилагаме по-модерни технологии и ликвидирахме неефективните производства - "Кремиковци" и разни други. Този ефект обаче вече затихва. Очевидно е, че след 5-6 години отново ще има ръст на потреблението успоредно с увеличението на БВП.

Намаляването на населението, както казва и проф. Михаил Константинов, също не може да е вечно. Но дори да приемем, че нацията се топи, стандартът ни все още е нисък и далеч от европейските норми. Тоест той тепърва ще расте, а благосъстоянието и потреблението ще се увеличават.

- Можем ли да продаваме произведения ток от "Белене" в Европа?

- Да, но трябва да отидем на централноевропейския пазар на еленергия, където цените са по-високи. В бюджета на АЕЦ "Белене" е включен проект за изграждане на правотоков терминал. Предимството му е, че ние сме в южния клон на Обединените европейски енергийни системи - тоест свободно

можем да

обменяме енергия

За правотоков терминал имаме едно споразумение още от 2011 г. И Румъния има желание да се включи в този проект, неговото предимство е, че токът не трябва да се синхронизира. Основният показател, за да може да купувате и продавате електроенергия, е честотата и тя се следи много прецизно. А

с правотоков кабел може да продавате на принципа на бирената чешма.

- Има ли някъде изграден подобен правотоков терминал?

- Ами да, такъв има между Италия и Франция, защото френският ток е евтин и се оказало, че икономически е по-целесъобразно не да използват преход през мрежата с трансграничния капацитет, а директно да си направят кабел. Имаше идея за нещо подобно от Румъния към Турция.

Да не забравяме, че много скоро ще усетим и ефекта "Тесла". Причината е, че тепърва електрическите коли ще навлизат в живота ни и ще изискват все повече енергия. ЕК може да ни задължи и до няколко години само в столицата можем да имаме над 100 хил. електромобила. Тази нова вълна от нарастващо потребление ще ни залее и ако спрат и ТЕЦ-овете,

тогава ще е очевидна нуждата от "Белене"

- Как трябва да стане финансирането, ако се рестартира проектът?

- Консултант съм на инвестиционен фонд с много сериозни намерения и това, което говоря, съм го видял. През европейски банки той е склонен да купи проекта, като, разбира се, дава възможност на държавата да притежава примерно 5% златна акция, без да я плаща, след което й дава опция до 15 години да се откупят до 49%. А има и няколко потенциални инвеститора, както каза и министър Теменужка Петкова - тогава, който даде повече.

- Идеята на премиера АЕЦ “Белене” да стане общобалкански проект реалистична ли е?

- Всичко е реалистично, защото говорим за инвеститори - може да бъде един, а може да бъде събирателно понятие. Апропо, във Финландия един от реакторите се прави по същия начин. Не е държавен, група фирми, които се занимават с дърводобив, са акционерите на това дружество. Така че не е прецедент. Някои казват, че никъде няма частни атомни централи, че винаги има държавно участие, но Япония и САЩ опровергават това.