Борбата с абстракциите най-добре баламосва населението

Типично за слабите умове с претенции е да се оплакват от абстрактните понятия. В какво се удари маминото? В една трансформация. Кой те наби? Битието. Но онтологията започна първа.

Но най-гузен от всички абстракции е комунизмът, той е виновен за всичко. Но кога у нас е имало комунизъм? Или където и да било? Пояснявам за по-простите, комунизмът е хипотетично общество, което трябваше да случи някъде далеч в бъдещето. Да се оплакваш от комунизма, е

все едно да се оплакваш от мохамеданския рай.

Затова тези, които днес се сетиха да се вдигат на бунт срещу комунизма и искат да го забранят, са жертва на непосилната за техните процесори абстракция. По същия начин могат да се оплакват и от обществото в “Игрите на глада”. Или от романите на Айзък Азимов.

Онова общество, от което те имат неприятни спомени, дори не се наричаше комунизъм. Официалното му име бе “социализъм”. Как обаче да забраниш социализма тук и у нас, когато половината началство в Брюксел се водят социалисти?

Ето до какво объркване на понятията водят опитите за абстрактно мислене в нечии неподготвени умове. Заплетен в абстракциите, в един момент Т. Ж. се произнесе, че “социализъмът е едно недоносче”, и взе мощен завой към капитализма с незабравимия си Указ 56. Неговият капитализъм също се оказа недоносче, но пък указът се изпълни перфектно. Така че и прехода го дължим на мъдрите указания на Тато.

Ако смятаме, че епохата на Т. Ж. е била социализъм и че този “изъм” нещо ни е виновен, какво да кажем за скандинавския социализъм? Всички бягат натам, а не оттам. Или за френския социализъм от 60-те и 70-те години? Доста французи си го искат обратно.

Много американци също си искат социализма,

по-точно “Новия курс” на Франклин Рузвелт. Бърни Сандърс гарантирано щеше да победи Тръмп на президентските избори, ако Хилари не го бе прецакала в номинациите. А както знаем, той определя себе си като “демократичен социалист”. Представете си само – ние тук забраняваме социализма, а миг след това американският президент се оказва социалист! Айде обратно, да вдигаме петолъчките…

След 38 години десни реформи американските либертарианци все още се оплакват, че живеят в социализъм. И вероятно има зрънце истина, защото днес 42 милиона американци получават купони за храна. Облагането в САЩ все още е прогресивно, а горната данъчна ставка е около 37 на сто, и то след смелата дясна данъчна реформа на Тръмп.

Което е пак добре, защото едно време стигаше до 95 на сто. Кенеди го свали на 70 и го убиха. Едрите наследства се облагат с 40 на сто, а едно време беше 70 на сто. Да, САЩ бяха затънали до ушите в социализма, поиздърпаха се малко, но сега пак искат да се върнат там.

Мултикултурализмът и джендърният релативизъм в метрополията минават за леви, социалистически идеи. Десните сили са категорично против. У нас тъкмо десните реформатори са радетели за джендъризма, а най-големите консерватори са бившите комунисти.

Така че що е социализъм? Има ли той почва у нас? Откакто нямаме заводи, нямаме и пролетариат, а където няма пролетариат не може да има никакви “изми”. А щом нещо го няма, спокойно можем да го забраним.

Добре де, но

как да наречем предишното общество,

та да го забраним? Още преди Десети ноември някои професори неофициално го наричаха “държавен капитализъм”. Друга една мода е да го наричаме “тоталитаризъм”. Значи нека забраним тоталитаризма, а държавния капитализъм направо да вкараме в затвора, стига да можем да го намерим някъде в речниците.

Аз обаче съм много по-радкален. Според мен всички думи, които завършват на “изъм”, са обществено опасни и всичките би трябвало да се забранят. Освен може би в религиозната дейност. Уви, простолюдието така и не схваща коварството на абстрактните понятия и затова

властите винаги

го будалкат с някакъв “изъм”.

Когато например някой заграби крупна държавна собственост, те казват – това е капитализмът. Нали него искахте? Парното било скъпо? Но нали за това се борихте! Капитализъм, та капитализъм. На ви го сега!

От онзи лош “социализъм” някои българи имат чудесни спомени, защото бяха млади и девойките ги харесваха. Днес девойките вече не ги харесват и затова виновен е капитализмът. Иди им обясни, че лошото е добро, а доброто лошо.

Не е правилно да го наричаме и марксизъм. Маркс е починал 34 години преди болшевишката революция, но ако бе жив, със сигурност нямаше да я одобри. Истината е, че

още от млад Маркс е един от големите демократи

на епохата си. Той губи работата си в “Нов рейнски вестник” и се принуждава да емигрира във Франция именно заради демократичните си статии.

По онова време той смята, че комунизмът е вредна утопия. През 1942 г. в статията си “Комунизмът и аугсбургският “Алгемайне цайтунг” той пише: “Ние сме твърдо убедени, че истински опасни са не практическите опити, а теоретическото обосноваване на комунистическите идеи; защото на практическите опити, ако те станат масови, може да се отговори с оръдия; но идеите, които овладяват нашите мисли, подчиняват на себе си нашите убеждения и към които разумът приковава нашата съвест – това са окови, от които не можем да се освободим, без да разкъсаме сърцето си,

това са демони,

които човек може да победи само ако им се подчини…”

Който смята, че Маркс ненавижда капитализма, явно не е в час. Епохалният му труд “Капиталът” е направо очарован от този обществен строй, от неговата динамика и предприемчивост. Анализирайки противоречията му, Маркс смята, че рано или късно капитализмът ще бъде сменен от друг обществен строй, както всички други преди него. Как да го нарече? Естествено, че комунизъм. Но това за него не е онзи, дивия и утопичен комунизъм, а научен комунизъм, който ще бъде естествен резултат от действието на обществените закони. И няма да е в Русия, която според Маркс е твърде изостанала и на това отгоре върви по азиатски път на развитие.

По времето на Маркс едва две-три държави минават за демокрации, останалите са диктатури и монархии. Там, където властта все пак се е определяла на избори, право на глас са имали едва 4-5 процента от населението. Колкото пъти пролетариатът си потърси правата, властите са стреляли на месо. Затова тогавашните социалисти са спорели дали да вземат властта по мирен път, или чрез “диктатура на пролетариата”. Но ако в средата на 19-и век имаше демокрация като днешната, никой социалист не би си помислил дори за диктатура.

Така че

и Маркс не е баща на

съветския социализъм,

който породи българския. Спокойно може да кажем, че той има сериозен принос за днешната западна социалдемокрация, защото, ако ги нямаше “Комунистическият манифест” и десетилетията пролетарски борби, и нея нямаше да я има.

Българският псевдосоциализъм според мен дължи много по-малко на Маркс, отколкото на руския цар Иван Грозни и неговата “опричнина”, която удивително напомня на Народния съд. Но тъй като Иван Грозни не е оставил своя литература, по-добре да забраним томовете на неговия почитател Сталин. Само това може да възроди интереса към бащата на народите.

Не ви ли омръзна младежта да носи фланелки с лика на Че Гевара? Пуберите много си падат по забранените идоли, дайте им някое добре забравено старо.