До 3 март остават броени дни. На този ден с гордост трепва всяко българско сърце. На този ден преди 100 години болшевишката Съветска Русия капитулира пред Царство България. На този ден в белоруския град Брест-Литовск болшевиките, които по-късно съсипаха живота на милиони хора, са принудени да сложат оръжие и подпишат мирен договор с България.

Легенди се носят за геройството на българската армия. Когато комунистите владееха България те не даваха и дума да се издума за българските победи, за Брест-Литовск. Учителите от страх пред комунистите не смееха да кажат на учениците си, че Иван Вазов – патриархът на нашата литература, още през 1916 година е предупредил руснаците да не стъпват в „полята балкански”. Защото ако дойдат ще бъдат „немили неканени гости”. Вазов е директен:

Но взорът ви свети зловещо...

Как ръце сега да разгърнем?...

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

Иван Вазов не е някой си Жаблянов, че да лъже своя народ. Народният ни поет е истински пророк. Вижда ясно как руснаците ни носят иго „ново”. Но проявява благородство и им пожелава някой ден да се видят и те свободни. И още чака този ден дядо Вазов.

Легендарният наш генерал Иван Колев след боя при Добрич пише на генерал Стефан Тошев :

„...Ето какво ми казват нашите селяни българи, които са чули думи на руски командир: „Ние мислехме, че българите нямат да стрелят срещу нас. А те се нахвърлят върху нас като кучета, по дяволите – десет човека атакуват четиридесет наши...”

И отново ще цитирам Иван Вазов и неговото стихотворение посветено на генерал Колев:

Разкажи им генерале за славните победи

над всички наши северни съседи,

дано да слушат предатели и псета,

какво ще им се случи на тези мекерета.

На 3 март 1918 г. България побеждава Съветска Русия. Благодарение на тази победа Полша, Украйна, Финландия, Литва, Латвия, Естония постигат своето освобождение от руско робство. Първи посланик на България в Украйна става най-близкият Вазов приятел – световноизвестният наш учен проф. Иван Шишманов. Без неговото списание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ днес нямаше да знаем какъв народ сме. След българската победа Руско-съветската империя губи около 1 милион кв. км, територия, а на свобода излизат над 60 милиона души.

Известно е, че болшевиките и техните български слуги са изключително злопаметни типове. Те желаят отмъщение. Но не върви директно да убият Иван Вазов, не върви да убият и проф. Шишманов. Би било много скандално. Отмъщават си четвърт век по-късно като изправят пред т.нар. „Народен съд” племенникът на народния писател, който носи също името Иван Вазов и синът на проф. Шишманов – талантливият български писател и дипломат Димитър Шишманов. Осъдени са на смърт. Смъртните присъди са изпълнени на 1 февруари 1945 г. Телата им са хвърлени в обща яма. Жестока история.

Но на 3 март е добре да вдигнем чаши за българската победа над Съветска Русия. Защото първи сме дали пример на света. Дали сме пример и на руския народ. Но той забрави да последва този ни пример. И се остави десетилетия да му съсипват живота болшевиките, да го морят от глад, да го унищожават във войни и концлагери, да му пълнят главите с Ленинови и Сталинови дивотии. Ужасна участ.

Но нашата българска съвест е чиста – предупредили сме ги навреме, победили сме ги навреме, камбанка на ухото сме им закачили – пак навреме. 73 години след Брест –Литовск СССР се разпадна и изчезна от картата на света. Но защо трябваше изобщо да ги има тези 73 години? Вероятно защото така е било съдено – руският народ да страда, а покрай него да страдат и окупираните от съветската империя на злото народи. Съдба!

А на снимката виждате българската делегация в Брест-Литовск. Нека на 3 март вдигнем чаши за българската победа на 3 март 1918 година!

*От фейсбук