Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Златната Боряна три пъти чупи крак на съчетание, връща се по-силна и покорява Москва СНИМКА: Васил Петков

l След всяка травма предупреждава: “Ще се върна по-силна отпреди”. В началото я е страх да прави фаталния скок, но вече не

l Като дете става четвърта на състезание и си къса грамотата от яд, днес се учи от провалите си

l Тя е пример, че всяко следващо поколение гимнастички е по-добро от предишните, казва треньорката Мариана Памукова

Конкуренцията в Гран При на Москва тази година бе по-силна от всякога, защото в битката влязоха всички топсъстезателки по художествена гимнастика от цял свят и единствената отсъстваща бе израелската звезда Линой Ашрам. Цели 45 индивидуални претендентки се изправиха една срещу друга в първия голям турнир за сезона.

17-годишната Боряна Калейн също бе сред тях, за да покаже своите съчетания по най-добрия начин и без да очаква, че ще триумфира и ще се завърне в България като шампион

с пълен комплект от медали - златен, сребърен и бронзов.

Само часове след като стъпи на родна земя, грацията ни вече усилено се подготвя за следващото изпитание под зоркия поглед на своята треньорка Мариана Памукова.

"168 часа" наблюдава тяхната първа тренировка, а в залата присъстваха както мениджърката на индивидуалните състезателки Бранимира Маркова, така и председателят на федерацията Илиана Раева.

Боряна не скри, че е изключително щастлива от успеха си, и разказа как всъщност в хода на състезанието шансът за нейната победна серия

я връхлетява неочаквано.

Във финала на обръч тя се класира като първа резерва, но една от основните претендентки, рускинята Арина Аверина, се контузва малко преди представянето си. Така в последния момент нашето момиче отново влиза в играта.

"Попитаха ни дали имаме готовност за участие и всъщност

имах време само да си облека трикото и да си взема обръча”,

разказва пред "168 часа" Калейн.

Талантливата гимнастичка няма време за каквато и да е подготовка, а трябва да премине директно към действие.

"Публиката очакваше руската гимнастичка и щом Боряна излезе, започнаха бурно да я аплодират и подкрепят, защото не разбраха отначало за смяната - обяснява нейната треньорка Мариана. - Тя пък обърна реакциите им на майтап и каза: "Такова посрещане никога не съм имала".

Изненадващата ситуация ни най-малко не попречва на грацията ни да извоюва сребърен медал на обръч. И да се устреми към златото във финала на топка.

Боряна чу българския химн, докато стоеше най-високо на почетната стълбичка, като измести и остави втора световната шампионка Дина Аверина. Рускинята е и сестра на състезателката, чиято контузия позволи на Калейн да се пребори за среброто.

"Щом разбрах, че съм първа,

цялата се разтреперих и само се усмихвах.

Не можех да повярвам. Дина Аверина дойде и ме поздрави, както и аз нея. Прегърнахме се. Не ми показа по никакъв начин, че е ядосана от победата ми", коментира нашата шампионка.

Накрая тя грабна и бронзово отличие на лента, без да си позволи нито за момент да се главозамая от предишните два успеха.

"Когато имаш да играеш финали и за всеки от тях има отделно класиране, е най-добре да изключиш мислите за предишните, за да не ти влияят - признава харизматичната гимнастичка. - Да се концентрираш в това, което се случва в момента."

Боряна е

истински боец,

защото успява да преодолее сериозни травми в миналото - в рамките на три години чупи крака си три пъти при изпълнението на едно и също съчетание. Спортистката съумява да се възстанови, да надвие страха си и да продължи напред, да стигне до сегашния си триумф и да гледа с хъс към бъдещите.

"Първата контузия бе най-тежка. Тогава бях на 13 г. - спомня си грацията. - Случи се по време на състезание в Румъния. След това претърпях две операции и осем месеца се възстановявах. В онзи момент майка ми го прие по-тежко от мен. От следващите две счупвания успях сравнително бързо да се върна във форма - за по 2-3 месеца. Втория път стана по време на тренировка, а третия - преди световната купа в София на края на упражнението на последното съчетание."

Памукова добавя, че винаги контузията се е случвала по един и същ начин.

“И трите пъти стъпих накриво

от засилката на един скок -

разяснява Калейн. - После известно време ме беше страх и почти никога не скачах с пълна амплитуда, но вече преодолях опасенията си и го правя."

Дори в тези трудни моменти Боряна нито за миг не си помисля да се откаже от художествената гимнастика.

"И след второто, и след третото счупване, които ние вече приехме много тежко, тя ни успокояваше - споделя Мариана. - Казваше ни: "Спокойно, ще се възстановя и ще се върна по-силна отпреди."

В нито един момент това не я демотивира.”

Златното момиче никога не се чувства притеснена, когато излиза пред съдии и публика, а само много развълнувана и нетърпелива.

Емоциите, които владеят нейната треньорка, пък се описват по друг начин.

"Започвам да мисля как се чувства тя, опитвам се да вляза в нейното тяло, да разбера от начина, по който се загрява, дали е подготвена максимално и т.н."

Още 6-годишна Калейн започва да тренира художествена гимнастика и оттогава до днес израства като спортист под грижите на Памукова.

"Просто бях много енергично дете и родителите ми решиха, че трябва да изразходвам някъде тази енергия. Така съвсем случайно срещнах моята треньорка и се записах."

Мариана пък си спомня добре Боряна като дете, което може и да е било енергично в живота си извън залата, но на тренировки била ужасно ленива и прекалено вглъбена.

"С годините се опитах да я променя с говорене и с примери за това как да се научи да контактува като най-верния начин да изрази себе си - казва Памукова. - Понякога съм много строга към нея, а друг път съм повече от добра - в зависимост от ситуацията.

Тя ме учи на това да бъда търпелива”

Гимнастичката пък споделя, че със сигурност за нея Мариана е като втора майка, с която прекарва повече време, отколкото с истинската си.

В действителност Боряна не скри, че все още не се е виждала със своето семейство след завръщането си от Москва и се е чувала с тях само по телефона. Нейните родители обаче добре разбират какво представлява отдадеността на спорта.

"Майка ми е тренирала джудо като малка, а баща ми - карате. Баба ми и дядо ми, родителите на майка ми, също са тренирали джудо - обяснява Калейн. -

Дядо е бил 7-8 пъти шампион на България.

Иначе никой от тях не ми е втълпявал, че трябва да стана шампион. Винаги са ме подкрепяли и са били щастливи от успехите ми."

Загубите си пък самата тя се научава да приема спокойно, но с времето.

"Няма да забравя как на едно състезание в Мездра - "Коледни звездички", до последно си мислех, че съм втора, а станах четвърта и си скъсах грамотата от яд - спомня си гимнастичката. - Като малка винаги приемах много зле провалите си, но вече се научих да ги ценя и да се уча от тях, за да продължа напред.

Ако човек не греши, няма да напредва

и да се усъвършенства”

Нейната любопитна фамилия идва от страна на другия й дядо, който разказвал, че семейството са произвеждали калцуни и впоследствие името се изменило в Калейн.

През малкото свободно време, което й остава, Боряна обикновено учи, защото се готви за матури другата година, но още не е решила как точно ще продължи образованието си. Със сигурност обаче ще го съчетава със спорта. Обича също така да чете и да бъде с роднини и приятели, когато не е в залата. Ако, разбира се, Памукова не й е намерила странично занимание - като плуване или друга активност за отлична физическа форма.

Грацията е и много близка

с момичетата от ансамбъла

по художествена гимнастика, които я подкрепят силно с аплодисменти и викове на финала на лента в Москва. Винаги когато може, и самата тя гледа техните представяния и им стиска палци. Те, разбира се, са и сред първите, които я поздравяват за нейния троен успех. Илиана Раева също веднага се свързва с нея по телефона.

"Г-жа Раева бе много развълнувана и щастлива. Още щом се прибрах в хотела и вече имах интернет, започнах да получавам и всякакви съобщения дори от непознати за мен хора и почитатели на спорта, които се радваха за мен."

Шампионката смята, че е готова да понесе и другата страна на спорта - славата, и да гарантира симпатиите на всички, като им даде още поводи за гордост.

И Боряна, и Мариана са категорични, че всеки техен успех е изстрадан, но цената си струва и те не съжаляват, че я плащат.

"Със сигурност работата изисква много лишения, нерви и труд", коментира Памукова, а Калейн добавя с убеденост: "Щом си тръгнал да се бориш за нещо толкова голямо,

трябва да си готов

да пожертваш

още повече.

Никога нищо не идва даром."

В момента златното момиче има по-малко от месец да се подготви за следващото си предизвикателство - тя ще играе в съпътстващия турнир на Гран При в Киев.

Боряна не крие и своята мечта за върха, който би искала да достигне, а именно спечелването на олимпийски медал. В действителност тя е един от настоящите примери, че всяко следващо поколение гимнастички е по-добро от предишното.

"Това е абсолютно вярно. Всеки път си мислим, че няма накъде да стават по-добри, но те са доказателство, че има накъде - сигурна е Памукова. - Страшно много усложнихме композициите тази година. В момента Боряна и българската школа изобщо представят една възхитителна и трудна гимнастика, съчетана с интересни хореографии, изпълнени с история. Работим за това момичетата да успяват да въздействат на хората. Да ги карат да съпреживеят видяното, да ги поканят на килима редом до тях."

Коментара ()

Вашият коментар