И след края на кариерата му Павел Панов го тачеха като играча, който винаги показва уважение към противника. Самият той споделяше, че на младини участва в зловещи единоборства на терена, но извън него е приятел с големите звезди на ЦСКА.

"Гунди, Котков и Сашо Костов ми бяха кумири, но много съм научил от Митата Якимов, Петър Жеков и Боби Станков", ще разкаже след години синята легенда. Точно с една от големите звезди на ЦСКА една вечер сядат да пият, а в края на купона се намесва и милицията.

"Бяхме седнали с Петьо Жеков в прочутия вагон-ресторант в кв. "Красна поляна". По едно време ни подканиха да ставаме, че ще затварят и решихме да си допием у нас, тъй като живеех наблизо. Там обърнахме по още едно-две и той си тръгна. Качил се на реното си, но след 100-200 метра го спрели милиционерите. Разказал им, че ми е бил на гости у дома и дори ги доведе у нас, за да потвърдя историята. Поканих ги да си поговорим у дома и така му се размина арестът на Петьо", ще си спомни с усмивка Панов. Неговата смърт е още един удар по златната история на българския футбол и по времената, когато тази игра имаше съвсем друг авторитет и влияние върху обществото. Достатъчно е да се върнем към далечната вече 1979 г., за да разберем колко се е променило всичко от тогава до сега. "Левски" приема "Реал" (Мадрид) на 1/16-финал за КЕШ и губи с минималното 0:1. След края на мача Панов и съотборниците му дълго не излизат от съблекалнята. Срам ги е да се покажат пред хората, тъй като по собствената си преценка са играли слабо срещу еврогранда. Само си представете каква еуфория би настанала сега след загуба с 0:1 от Кралския клуб. Днешните български футболисти биха обобщили, че това си е направо победа и дава огромни поводи за оптимизъм и вяра в светлото бъдеще.

Павел Панов беше от онова поколение, което наистина ценеше успехите и не се срамуваше да признае провалите. Беше гениален футболист, но и добър човек. Затова сега всички ни боли толкова много, когато осъзнаем, че вече не е между нас. Поклон пред паметта му.