Масов разстрел на елита на Централни гробища
Палачите ограбват убитите и ги хвърлят в обща яма
От Първи състав на Народния съд са осъдени на смърт и екзекутирани на 1 февруари 1945 г. 3-ма регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз.
Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. „Алабин”. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще. За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепът на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но… Следващата жертва е бившият министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал
“Не трябва да
плачем за нас,
а за България”,
после запява националния химн “Шуми Марица”. Разбиват му главата с револвер.
Версиите за тази зловеща нощ са многобройни, но би трябвало да се доверим на тогавашния началник на служба “Паркове и градини” в софийските гробища Цеко Алексиев, който е бил свидетел на касапницата, видял е и жертвите, и палачите. Разказът му е записан през 1995 г. от депутата Христо Марков.
"Аз съм единственият човек, който анкетира навремето Цеко Алексиев - разказва Христо Марков пред "168 часа". - Той беше много възрастен, когато през 1995 г. откривахме паметника на убитите от Първи състав на Народния съд. Този човек през цялото време плачеше. Поинтересувах се кой е и разбрах, че е работил на Централните гробища. После той ми съобщи, че е бил началник на гробищния парк в онези години и ми разказа в подробности за нощта, когато са разстреляни регентите и останалите висши представители на властта."
Според разказаното от Цеко Алексиев мястото, определено за екзекуцията, е било осветено с автомобилни фарове, повечето от убийците били цивилни, не униформени, въоръжени с шмайзери, а екзекуцията започнала с разстрела на княз Кирил, после Филов, генерал Михов, а след тях преминали към министрите.
“Първи убиха Александър Сталийски, после Багрянов, Божилов, Даскалов.
Стреляха в тила им
с пистолет
и труповете падаха в ямите. После д-р Станишев ходеше до всеки от убитите, навеждаше се, слагаше ухо на сърцето, търсеше пулса, установяваше смъртта. Взе да се развиделява и тогава решиха, че върви бавно. Започнаха да ги убиват на групи с шмайзерите. Последен разстреляха доктора. Уби го Главинчев” - разказва свидетелят Цеко Алексиев след години.
Не минало и без мародерство от страна на палачите. Вземали са от жертвите всичко ценно – пръстени, часовници, златни халки. Един от по-нисшите чинове
събува ботушите на убития княз Кирил
Ето какво си спомня и царица Йоанна за тази зловеща нощ: “На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…
... В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези “вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори
бяха готови с автомати в ръце… Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит.
… Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци
и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там, не се узна повече нищо.
… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от “Кървавия четвъртък”. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“
Палачите на елита се радват на завидна кариера в социалистическа България – Фердинанд Козовски станал последователно зам.-министър, посланик и председател на Народното събрание, а Лев Главинчев шеф на Гранични войски.
Най-четени
-
Криминален архив: Смъртта на Маймуняка поръчана от ВИС
Aтентатът срещу боса от бившата групировка ВИС Димитър Димитров-Маймуняка е поръчан от среди в самата групировка, която от няколко години е разпокъсана, съобщиха източници от МВР
-
Секретно 3-те фатални грешки на Георги Димитров
Критикува зверствата на Червената армия у нас, но бързо подвива опашка Сталин има сериозни мотиви да елиминира Георги Димитров - смята историкът Лъчезар Стоянов
-
Коментар №1 на седмицата: От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала
От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала. Тя е архитектурно копие на някогашната сграда на цирка в София. Построена е като дарение от България през 1966 г
-
Не е престъпник човекът. Парти промоутър е
Не е престъпник човекът. Парти промоутър е. От фейсбук по повод коментара на Лена Бориславова, че по лицето на Настимир Ананиев се чете, че не е престъпник, а Бойко Рашков казв
-
Компроматите през 90-те - "партийната книжка" на Софиянски. Днес се борави с милиарди, болонки, контрабанда
През 90-те години върхът на предизборните компроматни битки беше "партийната книжка" на Стефан Софиянски. Днес вече се борави от една страна с милиарди лева/евро, но от друга с луксозни часовници