Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-зловещите абсурди: Беззаконният трибунал осъжда на смърт наши офицери в германски плен, спасители на българските евреи и заможни хора, за да им вземат имотите Пълномощният ни министър в Швеция Николай Николаев в кабинета си в легацията в Стокхолм.

В "работата" на т. нар. Народен съд не липсват и мрачни куриози. Пълното пренебрегване на правото и отчайващата нехуманност на "народните обвинители" водят до някои забележителни абсурди.

Един от тях е с временно изпълняващия длъжността пълномощен министър в неутрална Швеция Николай Николаев. Той е осъден на смърт, въпреки че като народен представител е

гласувал против присъединяването към Тристранния пакт

и е стар съратник на министър-председателя.

Лично Кимон Георгиев кани Николай Николаев за член на Военния съюз през 1919 г. Той обяснява на Николаев, че заради тежкото положение в страната след "нещастния завършек на войната" и унизителните условия, в които са поставени офицерството и войската, предстои създаването на таен военен съюз и той се включва в него.

Какво ли е било учудването на посланика Николаев обаче, когато през 1945 г. в Стокхолм получава телеграма със следното "любезно" съдържание:

"На свое заседание решихме да бъдете наказан със смърт, тъй като по погрешка не сте бил включен в списъка на народните представители от XXV обикновено народно събрание, осъдени през януари 1945 г. от Софийския народен съд. Моля да дойдете в страната, за да може присъдата да бъде приведена в изпълнение

Всички разходи и документи по завръщането Ви ще бъдат поети от легацията. Подпис: Георги Петров - народен обвинител".

Първоначално шведските официални лица, на които Николаев показал телеграмата от България, помислили, че става дума за някаква неуместна шега. А когато се убедили че е истинска, моментално дали

политическо убежище на злощастния ни посланик

На всичкото отгоре Николаев е и един от депутатите със заслуги към спасяването на българските евреи.

В дневника си на 17 март 1943 г. Николаев е записал: "Писмото на Димитър Пешев до министър-председателя е подписано от 28 души. Подписах го и аз." (Става дума за писмото, с което подпредседателят Димитър Пешев се обявява против закона, насочен срещу евреите в България - б. ред.)

Когато в началото на 1940 г. в София усилено започва да се говори, че България ще влезе в съюз с Третия райх, Николай Николаев и бившият премиер Андрея Тошев написват и изпращат на царя меморандум.

В него в девет пункта обръщат внимание на Борис III за необходимостта да се внимава извънредно много при отношенията на България със Съветска Русия. В меморандума двамата политици съветват царя по никакъв начин да не влиза в конфликт с Москва и да не разчита, че Германия ще ни спасява от СССР, както и да не се свързваме окончателно с Германия, защото "не се знае какъв ще бъде краят на войната".

А в Народното събрание Николаев не гласува протокола, с който депутатите одобряват подписването на Тристранния пакт от премиера на България проф. Богдан Филов.

В мемоарите си Николаев пише:

"През април 1945 г. научих от една телеграма, публикувана в стокхолмските вестници, че заедно с няколко други видни български граждани съм бил осъден от Четвърти софийски народен съд на смърт.

Никакви обвинения не ми бяха връчвани,

никаква защита пред съда не съм имал. Когато малко по-късно успях да вляза във връзка с един софийски адвокат, за да узная за какви обвинения ми се налага смъртно наказание, получих отговор, че никакви обвинения не били формулирани. Имало само една телеграма, изпратена в София от един български лекар в Стокхолм, в която се разправяло, че съм бил агент на германците, че съм продължавал и след 9 септември 1944 г. да шпионирам българската легация и други такива измислици."

Подкрепилите подписката на Димитър Пешев за спасяване на българските евреи също са осъдени от Народния съд, като т.нар. съдии са се увлекли толкова, че са сложили в списъка и

обвинение в антисемитизъм!

От тези 43-ма подписали петицията за спасяване на евреите, 20 души са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, 8 (сред които и самият Димитър Пешев) – на 15 години затвор, 4-ма – на 5 години, 1 – на 1 година, 3-ма са оправдани, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество.

Офицери са осъдени на смърт като фашисти,

след като са си дошли от фронта и са получили военни отличия именно в сражения срещу нацистката армия.

Особено нещастна е съдбата на генерал Асен Николов. Когато България се готви да обяви война на Третия райх, с военната си част той се намира в Югославия. Веднага се съобразява със заповедта на новото правителство и заради това е обграден от германски подразделения. На 4 септември 1944 г. е взет от тях в плен.

Това не пречи на Народния съд да го включи в списъка на издирвани „военнопрестъпници” от септември 1945 г. И като такъв той е осъден на смърт от ІV върховен състав на “Народния съд” през април 1945 г. Макар ген. Николов да е съден във време, когато се намира във военнопленнически лагер, и макар да се завръща през 1946 г. доброволно в страната, присъдата му е изпълнена.

В други случаи

заможни хора

са съдени без вина

само за да може новата власт да ограби имуществото им.

Такъв е примерът с д-р Георги Чалбуров - тракийски бежанец, един от големите тютюневи търговци през 30-те и 40-те години на ХХ век, народен представител в периода 1938-1944 г.

На 1 февруари 1945 г. Втори състав обявява присъдите, като Чалбуров е един от малкото депутати, които не са осъдени на смърт. Пред „народния съд” той посочва, че не е гласувал в Народното събрание за присъединяването на България към Тристранния пакт, не е гласувал за обявяването на война и не е подкрепил Закона за защита на нацията. Въпреки това получава доживотен затвор и конфискация на имуществото, което възлиза на близо 12 млн. лв.

По-късно тази присъда е заменена с 15 години затвор. Освободен е предсрочно в края на декември 1946 г. След това обаче с кратки паузи е въдворен до 1959 г. в лагерите “Ножарево” и “Белене”. Умира през 1960 г.

Коментара ()

Вашият коментар