Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сега се помиряваме с Македония, но в миналото съседите се гаврят с българската история Български войници на Южния фронт през 1916 г. Горе вляво - с брада и с цигара е Димчо Дебелянов, който написа: “Мъртвият не ни е враг!”.

Комплексът за малоценност е сложно явление. Според австрийския психотерапевт Алфред Адлер той е не само самоподценяване. Много често от него се оттласква фантасмагорен и антисоциален стремеж към превъзходство. Тогава неврозата става опасна!

Върху комплекса за малоценност е изградена теорията за македонизма, която изповядва Република Македония. Понеже нямат своя история, комшиите крадат от всички точки на планетата. От Запад техен е Майкъл Джексън, от Изток е приобщен Михаил Горбачов.

Ние сме най-ощетени, защото географската област Македония винаги е била българска. Не само ни обират, но и млатят с чук историческите паметници, които не могат да бъдат фалшифицирани. Поругаването на Каймакчалан е последният пример.

Баща на македонизма е сръбският

политик Стоян Новакович

В края на XIX век той изготвя стратегия за задушаване на българщината и сърбизиране на западните предели.

"Тъй като българската идея, както е известно на всички - пише Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще й бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма…"

"Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма", потрива ръце балканският хитрец.

Потомци на Александър Македонски

основали първата славянска държава

Този постулат заляга в скрижалите на македонизма. Държавата се наричала Славуния, а българите били пришълци, дива орда поробители. От този конфликт покълнала македонската нация. През 1917 г. от трибуната на Народното събрание Димитър Благоев обяснява историческия сблъсък:

"Българското племе, една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивизацията в нация. И тази по-организирана част и главно стояща на едно долно варварско стъпало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе."

Предателите тръгват

от Димитър Благоев

Нищо в нашата история не е минавало без предатели и Благоев води колоната на македонистите.

"Ами вие сте родом от Загоричане", чуди се депутатът Георги Данаилов на въпросното парламентарно заседание. Той има предвид родното село на Благоев, което е чисто българско в Костурско.

Апостолът на социализма го смразява с поглед и изстрелва: "Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление."

"Какво търсиш в България тогава?", питат го от десницата. Македонстващият славянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българското Народно събрание.

Утопичната

Балканска федерация

През 1909 г. в Белград е проведена Първата балканска социалдемократическа конференция. На нея Благоев излага становището на нашите социалисти по националния въпрос и предлага създаване на федерация на балканските народи.

След словото му конференцията приема лозунга за Балканска федеративна република. Тя ще се управлява от общ Балкански парламент.

След Първата световна война е създаден проект за Балканската комунистическа федерация. Съветски републики ще са градивният елемент на държавното построение. Ние ще се включим с Тракийска, Добруджанска и вероятно Шопска нация.

Уставът на утопията е изработен през 1921 г. във Виена, приет е в София. "Балканската комунистическа федерация (БКФ) е федерация на балканските секции на Комунистическия интернационал, а именно: на българската, югославянската, румънската и гръцката", пише в документа.

Отбелязано е, че когато и в Албания се създаде секция на Коминтерна, тя ще бъде приета в БКФ.

Куршум за родоотстъпниците

През 1924 г. пак във Виена е подписан Майският манифест на ВМРО. Той апелира за обединение на всички крила в македонското движение под знамето на Коминтерна. Днес скопските лъжеисторици сочат документа за пътеводен жалон към "македонската нация".

В преговорите около този предателски акт участва комунистът Тодор Паница. Той се укрива в австрийската столица с жена си и телохранител. На 8 май 1925 г. отиват на представление в Бургтеатър. Ще гледат "Пер Гинт" от Ибсен. С тях е приятелката на семейството Мелпомена Кърничева.

Към 22 часа на сцената се разразява буря и Мелпомена вади револвер. "В този миг се чуха изстрели - разказва съпругата. - Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше вдясно от мен."

Екзекуторката е пратена от Иван Михайлов, който след Тодор Александров поема ръководството на ВМРО.

Подвигът на Мара Бунева

И в тази драма възмездието е с име на жена. Мишената е Велимир Прелич, юрисконсулт в Скопското велико жупанство. Много са неговите злодеяния, но таланта си на инквизитор разгръща с пълна сила по време на Скопския студентски процес. Само защото са с българско национално самосъзнание, 20 следствени са подложени на средновековни изтезания.

По обяд на 13 януари 1928 г. Прелич излиза от жупанството. На ул. "Войвода Путник" пред печатница "Стара Сърбия" го застига Мара Бунева. В ръката й лъсва маузер. Точно от метър, клетвеното разстояние на македонските революционери, тя стреля един път, после още един път и за всеки случай - още един път. Палачът на българщината се просва по очи на паважа.

Бунева хуква към близкия мост над Вардар. След нея се спускат телохранителят на Прелич и случаен стражар. Мара се опитва да скочи в реката, но в същия миг потерята я хваща. Тогава обръща дулото и прострелва гърдите си.

Българомразци къртят

паметната плоча в Скопие

На Каймакчалан чуковете удрят за първи път, над Вардар не се знае вече за кой. През 2013 г. новата плоча беше разрушена часове след поставянето.

"Все още се прогонуват, затварат, гонат от работа македонски граждани, които я ценат паметта на своите бугарски предци. Бугарите в Македония са нарекувани предавници, отпадници, изроди в своята собствена родина, където секогаш са биле най-големите патриоти", заяви след гаврата Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие.

Македонизмът не е домашно явление. Присаден е от сърби и е култивиран от българи. Някога от Благоев, в по-ново време от Венко Марковски. Той проповядва:

Македонци секога сте били

не болгарска кърф ви тече в жили.

Славяни сте со славянски език,

со адети свято що се пазят.

Кой ви каже болгари сте били,

той ви мами, знайте, той ви лаже,

сака в ярем да ви впрегне сили

и на шия да ви стави яже...

Груба грешка беше признаването

на Република Македония

През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че наистина са такива. Пак с фаталния комплекс за малоценност първи признаха изкуственото държавно образувание. Политиците се оттласнаха от тоталитаризма, за да прегърнат космополитизма. Все едно да приемем, че има Република Тракия или Република Добруджа.

От признанието насам комшиите се гаврят с нас, а ние демонстрираме безгръбначие. Чак напоследък обявихме, че ще блокираме пътя им към Европейския съюз, ако не престанат с издевателствата.

Най-същественото е македонците да четат българската класика. На първо място Димчо Дебелянов, който на бранните полета написа: "Мъртвият не ние враг!"

Видни граматици им написаха азбуката

Венко Марковски е македонскиот Кирил и Методий

Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция.

Най-важен е езикът, с него се управлява държавата. Ето защо на 2 август 1944 г. е прието епохално решение. Място на действието е манастирът "Св. Прохор Пчински", огнище на българската книжнина през Средновековието. В светата обител се събира Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония.

"Во македонската држава како служебен йазик се заведуе народниот македонски йазик", прогласяват лингвистите с шмайзери. Това обаче е само на книга…

Кой на практика

ще изкове новите словеса?

Кой ще вгради в думите мелодиката на неподправената македонска реч? Кой ще пресъздаде гласът на Вардара? Кой ще чуе шуматите листи на Шар планина, за да ги запечата върху лист хартия?

Отговорните фактори преценяват, че само Венко Марковски може да изпълни тази екстраординарна задача. Това е псевдоним на Вениамин Миланов Тошев. Роден през 1915 г. в Скопие, той израства под сръбски гнет. През 1937 г. минава границата и пристига в София. Посрещнат е както брат среща брата. Дават му хляб, подслон и надежда.

Венко става активист в Македонския литературен кръжок, организиран по нареждане на партията. На група млади литератори е поръчано да създават произведения за насаждане на македонско съзнание.

Сред тях е и Никола Вапцаров

Междувременно Венко записва славянска филология и издава първите си книги. "Народни бигори" и "Огинот" са на скопско-велешки диалект, част от югозападните български говори. В предговора към "бигорите" проф. Стефан Младенов отбелязва:

"В това, че г. Марковски, който е роден в Македония под сръбска власт и се е учил в сръбско училище, пише така хубаво български, няма всъщност нищо чудно, защото народът в Македония си говори български и пее своите български песни."

Марксистите внушават на Венко, че нему е отредена историческа мисия. Той е избран да създаде нов език за новата македонска нация! "Дойдох в България, за да помогна да се наложи македонският език като народен и литературен език на свободна Македония", започва да си вярва новооглашеният месия.

До 9 септември 1944 г.

работата е свършена

През октомври с пищов на кръста Венко Марковски отива в редакцията на в. "Литературен фронт". Влиза и докладва: "Македония днес има свой литературен език. Предвижданията на мнозина български критици, особено на Тодор Павлов, Георги Бакалов и др., направени в печата още преди войната, се оказаха съвършено правилни. Така винаги е ставало в историята."

През ноември от първа страница на същата трибуна Венко илюстрира как звучи новият език:

Веруеме твърдо в другаринот Сталин,

веруеме твърдо в партийната крепос,

веруеме твърдо в советскиот строй…

е написано с българската азбука,

защото македонската още не е измислена. "В тая насока упорито се работи - уверява Марковски. - Резултатът ще бъде кристализиран на един специален конгрес, на който ще вземат участие всички специалисти по тоя въпрос. Неговото решение ще уточни бъдещата азбука на македонския народ."

Лингвистичният форум е свикан пак от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония. Член на президиума е Венко Марковски. Заедно с други видни граматици той реформира делото на Кирил и Методий. Неговият колега Блаже Конески научно доказва, че Солунските братя са глаголствали на македонски, а не на старобългарски.

Факт, останал в задкулисието на международното езикознание.

Коментара ()

Вашият коментар