Просто един ден в България
Ходих днес до областния център Благоевград....
Първо в болницата-доктора протегна ръка, покашля се леко прикрил с длан устата си и със сподавен глас каза:
-20 лева! Остави ги там на масичката- Гласът му прозвуча някак срамежливо-виновно. Нема касова бележка, няма шес -пет !" Кихни тук дваесе" държавна болница но джоба е частен, гепи тая двай'ска, Док.!
Кихнах кинтажо на масата и си казахме чао-бао бао-бай...
Като тръгнах през коридора, дочух зад гърба си обичайни шушукания :
"-Това е тоя от Сървайвър, бе. Тоя от Бачево ли беше ...
-Не, бе от Добринище!
-Той, е бе , той е , същия !
-Ъъъъ!..Мани го тоя откаченяк !Нещастник!
Излязох от болницата , отивам до банкомата на главната, за да изтегля малка сума пари.
Преди мен някаква жена ползваше услугите му така , че зачаках реда си на прилично разтояние.
След като тя привърши с тегленето, тъкмо направих една крачка деляща ме от 100-те лева които смятах да си дръпна, хоп някаква бабушкера изневиделица се появи и ме пререди най-безцеремонно. Всъщност тя дори не ме отрази, че чакам ред. Толкова беше вглъбена в себе си.
Премълчах си, казах си на ум
"-Айде днеска че бъда любезен , нема да ги громя тъпунгерите безпросветни скотове наричащи себе си хора.
Оная бабушкера опитваше да вкара картата си в банкомата-Йок карта! пак и пак-не става, подхилнах се, осъзнах ,че жената със синия балтон беше забравила да си извади картата . Знам колко зальохани и обсебени от себе си са хората-дотолкова че дори си удрят тиквата в някои стълб и умират от глупоста си.Губят връзка с реалноста.
-Чакай малко-намесих се из зад гърба на бабката-не виждаш ли че трябва да натиснеш тук бутон "отказ" изписано беше " искате ли нова транзакция)
Тя ме изгледа изпод очилата си , натиснах бутон " Отказ" и картата на жената от преди малко беше изплюта от банкомата.
-О, ама ти си магьосник , как така, каква е таз карта а? малиии-ахна вапирката очите и ококорени устата отворена се едно готова да налапа големия суджук. Ченето и щеше се отлепи дори Курега немаше и помогне.
-Ами тая преди теб забрави да си извади картата мъри! взе парите и забрави за картата си!
-Оооо , малиии, коя беше тя?
-А'еее ,заеби -отвърнах аз и в следващия миг изкрещях насред центъра в Благоев на главната по посока на жената с балтончето
-Уеееи спри-тя все още не беше далеч, разпознах я в гръб, тя беше просто една безлична сянка бързаща да се изгуби в тълпата.
Не се спря ,нито ме чу нито отрази, тресеше месата си като биволица на паша.
Потичнах леко догоних я , докоснах я по рамото и тя се обърна. Беше жена в средата на своята есен, в възраст когато листата окапват и клоновете лесно се прекършват. Лицето и беше тъжно до гротеско две очи паметници под които са погребани мечти и блянове. Накратко тя изглеждаше ужасно.
-Това е твоята карта забрави да си я вземеш от банкомата!
-Какво?Каква карта -облещи очи тя, усетих че ме помисли за измамник -не я искам, каква карта?
-Твоята карта бе! -глупоста и енергията която тя излъчваше ме издразни, почувствах се като глупак. Защо ли просто не захвърлих дебитната и карта в близкия кош , и след като тъпата баба си изтегли или провери наличност или умре там пред банкомата не си свърша работата и майната му?! Обаче не, днес бях добрия боклук.Предполагам понеже не бях гладен, ех такъв шанс да ми се паднеше преди 10 години когато обикалях Лисабонските улици и се чудех кои да обера за да се наям. Но да се върнем в Благоевград.
-Взе ми бе,твоя е ето пише ДСК, и името ти е написано на нея.
-Тя взе дебитната карта, изгледа я мнително и след миг без да каже ни дума отвори портмонето си, което беше надумкано с двайски може би имаше към 1000 лв по 20 , завъртя я от двете страни и с присвити в тъжна гримаса устни пъхна свпята карта в портмонето.
-А , да. Добре. моята е. -изпелтечи мъртвата сянка с синия балтон , обърна гръб и продължи пътя си . Изчезна в тълпата.
Повървях още малко по пътя към паркинга, минах през някакви баби висящи на ъгъла ,които продаваха плетени чорапи, пчелна тинктура и червено вино в пласмасови шишенца от минерална вода по 500 мл. ( или поне се предполагаше, че е вино)
-Колко струва половинката?
-Два лева баба! отвърна една от трите.
-Дай ми две!
-4 лева баба, еи чедооу, купувай си вино само от бабите да знаеш , че е истинско! немои зимай от магазино там е менте! от дека си баба? ааа, Добринище,,, еее , едно време идехме там на Безбог!.. чорапье искаш ле , купи си 10 лева само , вълнени убави. Ай добре щом не сакаш па друг пач.
-Виното от къде го взимаш? -попитах аз.
Бабите се спогледаха, а онази на която го платих най-нагло ме излъга:
-Сино ми и я си го праим и го продаваме... чисто истинско вино от наш'та си каца чедо !милогласно промълви бабата, само, че аз не усетих сърце да влага , тя беше вече обусловена, свикнала да продава за да оцелява. Прецакаи или бъди прецакан. Срещал съм такива баби по цял свят. Русия, Китай, Казахстсн, Тайланд... Не че само в българия" горките пенсионери мръзнат за някои лев , аиде да не бъдем глупаци"
-Добре, че го пробвам. Чао!
-Чао баба, и па да си купиш от мене , я запомни къде висим , само от нас си купуваи.
Изгледах ги с недоверие , завъртях ключа на колата и тръгнах към Добринище . Когато се прибрах отворих бутилките отпих три четири глътки, отвратих се! Менте! -боя, спирт и оцветители . Изхвърлих съдържанието в мивката.
Из спомените ми от днес се прокрадваха бълбукащи , клокочещи като от преизподнята гласове на невежи, вглъбени във себе си лица от България
-...и па' да си купиш от нас баба!"
"- Какво? Каква карта? "
"-20 лева!,Остави ги там на масичката"
"-Т'ва е оня от Сървайвър бе, оня от добринище бе""Маани го тоя нещастник"
"Подпис име и фамилия. До 4-5 минути парите ще са по сметката"
Иначе сичко е точно. Нема проблеми. Положението е джингъл белс весело ни е и ангелите пеят...
Коментарът е от фейсбук
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория