Това показват международните доклади

Българският мъж е един от най-добрите джентълмени в Европа и в света – така поне излиза от международните доклади за проблемите на джендъра.

Да вземем неприятния извод, че у нас 1 милион жени са жертви на домашно насилие.

Явно имаме трески за дялане,

но как стоим в сравнение с другите народи? Май доста по-добре.

Този милион е взет от доклада за насилието срещу жените, поръчан от FRA – Агенцията за фундаменталните права при ЕС. Изследването е от 2014 г. и в него са анкетирани 40 000 жени в 28 европейски държави. *

Докладът включва 4 категории посегателства. Най-неприятната е частта за физическото и сексуалното насилие. Ако вземем най-обобщаващата таблица, т.е. насилие както от партньора, така и от чужди мъже през целия живот, то българите са някъде на 19-о място по лошотия от общо 28. Или обратното, българите са номер 10 по добро поведение. Не че има повод да се гордеем, но сме далеч от лошата група.

По-конкретно, 28 на сто от българките докладват за случаи на насилие (през целия живот), докато при датчанките числото е 52 на сто, при холандките е 45 на сто, при французойките е 44 на сто и така нататък. По-културните и богати народи определено повече налагат жените от нас. Не го казвам аз, казва го докладът.

Друга категория в доклада е т. нар. “харасмънт”, т. е. сексуален тормоз. Това включва широка палитра от некултурни прояви,

от влажния поглед до щипането по задника,

мръсния език, неприличните предложения и така нататък. Ту има две отделни класации – в едната са 11 вида нахалства, в другата 6. От първия набор нахалства са се оплакали 24 на сто от българките, от втория – 19 на сто. За сравнение, средното за ЕС е съответно 55 и 45 на сто, т.е. ние сме два пъти по-културни от средния европеец. В Швеция е 81 и 74 на сто, в Дания 80 и 73, във Франция 75 и 60 и така нататък, и така нататък.

Сексуалният тормоз в България е най-нисък в цяла Европа. Златен медал по джентълменство.

Друга форма на насилие в доклада е психическото. От него се оплакват 39 на сто от българките, но пък средното за ЕС е 43 на сто. Най-зле са Дания и Латвия с 60 на сто, а след тях са скандинавците. И тук българският мъж е десети от общо 28 по липса на психическо насилие.

И накрая, четвъртият вид провинение е “преследване” (stalking). То включва 18 лоши деяния – от досадното ходене по петите, до щети върху собствеността или

агресивни комуникации, които обиждат, нараняват

и злепоставят.

И тук само 10 на сто българките се оплакват, което ни поставя на второ място по културно отношение към жената. По-културна е само Литва с 8 на сто. Затова пък във Франция се оплакват 29 на сто от жените, в Белгия, Германия и Дания – 24 на сто и така нататък. В сравнение с тях сме направо ангели.

Да обобщим. В общо 4 категории българският мъж държи едно първо място, едно второ и две десети от общо 28 състезатели. Ако това бе спортен четирибой, вероятно бихме били в тройката на най-добрите мъже.

Аз, разбира се, не си правя илюзията, че сме чак толкова по-културни от французи, германци, датчани. Нищо чудно

нашите тук дами да не са чак толкова докачливи,

колкото техните. Или може би джендърните фондации още не са успели да възпитат тяхната бдителност? Слава Богу, работи се по въпроса.

Но може би има обективни причини, поради които българската жена не се усеща чак такава екзистенциална жертва? Може би статутът на жената у нас е някак си по-висок?

Няма да си смуча изводите от пръстите, има си авторитетен източник. Това е Докладът за джендърните различия на Световния икономически форум през 2017 година, в който подробно е съпоставено дереджето на жените и мъжете в 144 държави.** : И какво се оказва? България е на престижното 18-о място по женско равенство. След нас са развити и културни страни като Швейцария (21), Испания (24), Белгия (31), Холандия (32) и така нататък, и така нататък. Да ме извини Унгария, която много уважавам, но тя е номер 103.

Всички наши съседки са далеч по-назад. Турция е 131, Гърция е 78, Македония е 67, Румъния е 58, Сърбия е 40. България е абсолютният и недостижим шампион по джендърно равенство на Балканите. Лидерът на свободния свят, САЩ, е на посредственото 49-о място, където вероятно би се класирал Перник, ако бе самостоятелна държава.

Най-равноправната в джендърно отношение държава е Исландия, след нея са Норвегия, Финландия и Руанда. Сред по-добрите от нас са още 4 държави от третия свят – Никарагуа (6), Филипините (10), Намибия (14), Боливия (17).

И ако съберем резултатите в тези два доклада – за насилието и за джендърното равенство –

може да се окаже,

че България е

раят за жените!

Е, да речем, че сме в тройката. Няма начин да сме извън десетката сред общо 144 народи. Де да можеше и на зимната олимпиада да се представим така.

Разбира се, в сравнение с Европата нашият живот все още остава какво да се желае и от мъжете, и от жените. Нещата ще се оправят, но първо ще се влошат. Моята теза е, че сравнително доброто джендърно представяне е свързано с особеностите на българския национален характер. Нашата култура не е сред “мъжествените”, в които мъжките и женските роли са толкова рязко разграничени. Причините са исторически и антропологически. По време на петте века турско иго не сме имали свърхбогат елит, жените и мъжете са се трудели наравно и са споделяли еднакво несгодите. Периодът след това не е достатъчен, за да промени радикално националния характер.

Освен това православната църква никога не е потискала и принизявала жените така, както го е правила католическата през Средновековието. У нас не е имало процеси срещу вещици. Женската плът не е обявявана за греховна и демонична. На това отгоре поповете у нас си имат попадии, докато католическите падрета… можем ли да си представим какви дяволи им се въртят из главите? За да се борят с изкушението, в един момент те са били принудени да обявят жената за изчадие адово.

Историята на Западна Европа е история на преследване,

дискриминация, унижаване, изолиране на най-различни малцинства и социални групи. В българската история не се наблюдават такива периоди. Например циганите са прогонени от почти всички западноевропейски държави и точно затова се задържат у нас и в Румъния, Унгария, Украйна. Евреите са натиквани в мизерни гета, лишавани са от всякакви граждански права, забранявани са им повечето професии. Да не говорим за погромите. У нас, както е известно, през 1348 г. цар Иван Александър се жени за еврейката Сара. Ако някой френски или английски крал се бе решил на такъв брак през 14. век, със сигурност щеше да загуби и короната, и главата си. Какво говоря, чак през 20. век един британски крал се отказва от короната, за да се ожени за разведена актриса.

И ако у българина е имало някакво усещане за господарска раса, то петте века турско робство със сигурност са го излекували. Ние изобщо не сме ксенофоби, у нас чужденците са на почит. Не си спомням и да сме имали религиозни войни. Не си спомням някой български диктатор да е определял мястото на жената като “Kinder, Kuche, Kirche” и всички фрау да са му аплодирали.

Да не навлизаме в мрачните подземия на западноевропейската история, но по отношение и на малцинствата, и на жените, и на религиите тя има много, от което да се срамува чак до края на Втората световна война. И може би затова там така сериозно са запретнали ръкави в борбата за всички видове толерантност и равноправие. Прави са за себе си. Но на мен ми се струва малко несправедливо именно германци, холандци, французи да идват и да ни лекуват от едни техни болести, от които ние тук никога не сме боледували.

Иначе имаме много, на което да се учим от западноевропейците. Но не и на джендърно равенство.

**https://www.weforum.org/reports/the-global-gender-gap-report-2017.

*http://fra.europa.eu/en/publication/2017/violence-against-women.