Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дядо Добри имаше пророческа дарба

Силна интуиция или свише му подсказвали с кого да контактува и на кого да помага

Като повечето светци и покойният дядо Добри имаше пророчески дарби.

"На международна конференция се запознах с един румънски свещеник - разказа пред "168 часа" богословът Костадин Нушев. - Там той ни сподели, че иска отново да посети България, за да се срещне с дядо Добри. Разказа, че още като младеж, много преди промените през 1989 г., се запознал с него и той му казал: "Ти, момко, след време ще станеш свещеник".

Румънецът споделил, че по това време подобна идея дори не била минавала през главата му. Впоследствие обаче обстоятелствата в живота му така се развиват, че за всеобщо учудване той се насочва към църквата. 

"Никога не съм мислил, че това ще стане, но в крайна сметка дядо Добри се оказа прав - всичко се случи точно така, както ми каза", обяснил румънецът.

Това била причината той да иска отново да се срещне с него. Затова Нушев му казал, че най-често дядо Добри ходи в катедралата "Св. Ал. Невски" и там може да го види.

"Неслучайно някои вярващи православни християни в Румъния го считат за човек,

притежаващ

благодатната сила

да дава прозрения за бъдещето, когато общува с други вярващи хора", казва Нушев. Според него старецът бил почитан и от представители на други православни църкви. Вероятно именно на тази пророческа дарба или интуиция дядо Добри разчиташе и когато контактуваше с хората. 

"Много пъти съм говорил с него - спомня си домакинът на "Св. Александър Невски" Стефан Калайджиев. Правеше ми впечатление, че подбира хората, с които да общува. Ако някой го заинтригува, той търсеше контакт с него - дали с очи, дали с движение. Някои искаше да ги поучава. В същото време други имаха желание да го заговорят, но той се обръщаше настрана, все едно не ги чува."

По същия интуитивен начин дядо Добри подбирал и хората, на които да помогне със събраните пари.

"Преди 10 години дядо Добри ни даде 35 хил. лв., с част от които позлатихме централния престол, бяха купени всички везани покривки в светия олтар, допълнителни завеси и др. - разказа Калайджиев. - Когато му ги показахме, той се просълзи. По изражението му личеше, че е доволен." Освен на "Св. Александър Невски" дядо Добри помогнал на още много църкви и манастири. Но не давал на всеки, който му поиска пари.

"Правеше дарение само ако смяташе, че наистина има нужда - имаше някакъв усет в това отношение", потвърждава и Калайджиев. Вероятно затова дядо Добри обожаваше децата.

"Много ги обичаше, обичаше да им говори, често целуваше ръцете им", спомня си Калайджиев.

Малцина знаят, че освен невероятната интуиция, дядо Добри

бе в перфектна форма

дори след като бе прехвърлил 95 години.

"168 часа" имаше шанса да го засече в момент, когато в "Св. Ал. Невски" нямаше почти никакви хора. Тогава той, както седеше до вратата с пластмасовата си чашка, енергично се изправи и се отправи към олтара. Там коленичи, а след това с някаква невероятна сила отскочи и колената му се отлепиха от земята.

Умение, достойно за атлет 

"Така е, причината е, че много ходеше пеша и то на големи разстояния, качваше се по стълби като младеж", казва Калайджиев. Освен енергията дядо Добри впечатляваше и с външния си вид и заради него някои смятаха, че е представител на едно течение в християнството - йеродивството или юродивството. Терминът произлиза от "ради Бога".

"По-скоро това е форма на лична проповед на благовестието за Спасителя", обясни пред "168 часа" археоложката от Музея по антропология Мария Христова, която освен интересите си в християнството е и дъщеря на свещеник. Според нея представителите на йеродивството отхвърлят общоприетите норми, възприемат аскетичен начин на живот, но без да са част от монашеско братство. Целта им е да останат в цивилния свят, където да благовестят.

"В случая с дядо Добри - от всички репортажи, които текат от снощи, най-силно впечатление ми направиха думите му: “Милостта спасява”, т.е. просейки и предизвиквайки ни да бъдем милостиви, той показва път за спасение, от една страна. А дарявайки всичко за Църквата, той, образно казано, дарява от името на всички, дали му милостиня. Той проси с думите

“Милостта спасява”,

а не както сме свикнали да чуваме "Дай, како, за хляб на децата". И второто - думи на хора, които казват, че след срещата си с него повярвали в Бога, а той ги учел на покаяние и смирение и на това, че каквото причиним на ближния, ние на Бога го причиняваме, защото всеки от нас е "образ и подобие Божие".

Кое бе основното правило, което спазваше дядо Добри, четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар