l Актьорът заедно с Тодор Колев и Вили Цанков опитва да прокара закон за театъра, който да игнорира организацията на артистите и Министерството

l През 2015 г. звездата каза "не" и на пожизнената пенсия от 700 лв. за особени заслуги към държавата и нацията

l Като депутат е сред четиримата, отказали втора заплата

Васил Михайлов отказва да влезе в ролята на лицемер, като вземе наградата "Икар", която му присъжда Съюзът на артистите за "изключителен принос към българския театър". Причината е, че големият актьор не желае признание от творческата организация, която за него не съществува от много време.

Най-малкото би проявил двуличие с приемането на статуетката, защото преди години опитва да прокара закон за театъра, който предвижда игнорирането както на Съюза, така и на Министерството на културата.

Михайлов, който в началото на април ще отпразнува 80-годишен юбилей, е известен като бунтар с твърдо мнение.

През 1990-а получава предложения

от шест места

да стане депутат.

Тогава не вярва, че може да провокира промяна към по-добро в изкуството, но в същото време му се струва, че идва ново възраждане.

Така решава да нагази в политиката, но по-късно признава, че е сбъркал. Оттегля се след година. Преди това участва във Великото народно събрание с още над 50 души интелектуалци в една парламентарна група, в която не се бият за цветове. Става и един от четиримата депутати, които като такива се отказват от получаване на втора заплата.

По това време Михайлов участва и в създаването на въпросния закон за театъра заедно с Тодор Колев, Вили Цанков, Стоян Попов и Реджеп Садък. Най-важното, което трябва да наложи мярката, е

театърът да се управлява от експертна комисия

- хора, избрани отдолу.

И най-вече личности, които нямат нищо общо с Министерството на културата и Съюза на артистите. Идеята за по-добро бъдеще скоро бива опорочена.

Проектозаконът бива раздаден на депутатите, но е отхвърлен от тях, като не се харесва най-вече на тогавашния министър на културата Димо Димов и председателя на Съюза на артистите Стефан Илиев.

И до ден днешен звездата, която спечели всенародната любов с "Капитан Петко войвода", смята това поражение

за своя лична вина

пред цялото съсловие.

Според актьора още тогава стават ясни всички проблеми, които ще тежат в бъдеще, но така и не се вземат мерки.

Михайлов е категоричен, че в последните години има голяма криза в творческите съюзи у нас и дори в този на кинодейците, в който още членува.

Затова самият той определя отказа си да вземе "Икар" за своя "малък скромен протест срещу всичко онова, което става или не става в театъра".

Със същата категоричност през 2015 г. артистът с неизброими роли на театралната сцена и паметни изяви пред камерата без жал каза "не" и на привилегията да получава по 700 лв. допълнително месечно. Михайлов отхвърли пожизнената пенсия от Министерството на културата, определена като награда за особени заслуги към държавата и нацията на редица творци, сред който бе и неговото име.

"Благодаря от цялото си сърце за тази оценка, но според мен въпросът е социален. Затова отстъпвам моето право на такава награда на някой друг колега. Защото аз имам пенсия, която съм си извоювал с 55-годишния си трудов стаж. И продължавам да работя. Е, разбира се, на половин бройка, но държавата така е решила. Тази държава, разбира се, не ми обяснява как се прави изкуство с половин бройка и

затова аз играя с "цялата си бройка".

Заповядайте на театър!"

В същото време той е раздал десетки статуетки "Аскеер" на свои колеги като един от членовете учредители на наградата, председател на Настоятелството и един от дейците в журито, което присъжда отличието в категорията за цялостен принос към театралното изкуство.

Празникът на приза "Аскеер" се ражда в театър "Българска армия", който вече 50 години Михайлов приема като свой втори дом.

"В началото беше като каламбур. Като капустник - така казват руснаците за това, което си майсторят сами. После се поизплашихме от сериозността на тези награди", признава актьорът.

Михайлов още преди време обясни, че вече не е толкова активен, колкото някога по отношение на награждаването. Сега е повече почетен председател, но без особено отношение, тъй като по негово мнение с тежкия си характер винаги говори не особено приятни истини.

Той не се поколебава

да извика с пълно гърло: "Театърът свърши!"

и навремето, когато Мирослав Пашов като зам.-директор му казва: "Не мога да плащам за качество, а само за количество".

Със своя бунтарски дух и увереност екранният Капитан Петко войвода дръзва да се впусне и в смелата авантюра на режисьора Николай Волев - заснемането на силно критичния към социалистическата власт "Маргарит и Маргарита". Във филма актьорът играе ролята на противния и всевластен Неризанов. За да види бял свят провокативната лента, режисьорът дори написва два сценария - първият е "мек вариант", угоден на художествената комисия, а вторият е истинският, пазен в тайна до последно.

Готовата продукция е спряна с различни неправдоподобни доводи за нейния характер, но след смяната на властта у нас филмът се разпространява свободно. Печели редица отличия, като акостира дори на големия екран в Кан.

През своята кариера Васил Михайлов става носител на десетки призове с най-разнообразен характер и

има пълната свобода

да няма нужда от статуетки.

"И с моя опит, с моите успехи, с моите грешки – които сигурно са много – съм си извоювал привилегията да отказвам приятелства, да отказвам срещи, да отказвам роли и да отказвам награди."