Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Марго Роби и Алисън Джени - лошите дами за “Оскар” с “Аз, Тоня”

Няма такова нещо като истина, това е глупост!" (There's no such thing as truth, it's bullshit!)

Това отсича австралийската актриса Марго Роби в ролята на скандално известната фигуристка Тоня Хардинг в биографичната черна комедия "Аз, Тоня" (I, Tonya).

Лентата представлява атрактивен поглед към действителните събития от живота на една от най-големите състезателки на леда, определяна за лошото момиче на американския спорт. Скандали, агресия и драми - това е ежедневието на бунтарката.

Всеки момент от филма от невръстното обвързване на Хардинг с кънките, през трудните взаимоотношения с нейната сурова и откачена майка без скрупули, любовта и брака с буйния Джеф Гилули отвеждат до онзи момент. Скандалът, от който се интересуват всички и след който Тоня става най-мразената жена в Америка - нападението срещу нейната съперничка за Зимните олимпийски игри през 1994 г. Нанси Кериган. На тренировка шест седмици преди шампионата на САЩ тя е намушкана в бедрото и не успява да участва.

Всички искат да разберат едно - знаела ли е и участвала ли е Тоня косвено в атаката, която изважда от строя нейната конкурентка. Доказано е, че Шейн Стант, който причинява контузията, е нает от съпруга на Хардинг Джеф Гилули и нейния бодигард Шоун Екхард с цел да счупи крака на Кериган.

Режисьор на дръзката лента "Аз, Тоня" е Крейг Гилеспи, а оригиналният сценарий е дело на Стивън Роджърс. Марго Роби се изявява не само в главната роля пред камерата, но и като продуцент.

Актрисата съзира потенциала на историята и това, че е далеч по-предизвикателно и любопитно да се представи гледната точка на "злодея", вместо на жертвата в този случай. И именно да се постави под въпрос това демонизиране на Хардинг, която за себе си е по-големият страдалец и в крайна сметка - защо да не бъде. Случилото се съсипва нейната кариера и живот, но тя намира начин да продължи напред.

Филмът не произнася присъди и донякъде препоръчва и на публиката да не го прави, но дава свободата на зрителя, ако желае, да избере страна в крайна сметка.

"Когато започнах работа по този филм, особено много харесах предизвикателството да променя представата за Хардинг, запечатана в съзнанието на американците като зло - обяснява режисьорът Крейг Гилеспи. - Надявам се, че в края на филма зрителите ще й съчувстват. Усещах, че мога да реализирам идеята си с този страхотен сценарий и особено с помощта на Марго и нейното изпълнение."

Определено има защо Роби да е сред претендентките за "Оскар" за главна женска роля тази година, както и че името на нейната колежка Алисън Джени също фигурира в категорията за поддържащата роля. Последната прави феноменално изпълнение в най-яркия образ - този на Лавона Голдън, майката на Тоня.

Преценявайки нейните шансове, ни се струва, че Джени след броени дни ще прибави и "Оскар" към вече спечеления "Златен глобус" за играта си в биографичната продукция.

Роби пък вече бе определена от критиците за най-добра актриса, но вероятността да изпусне най-големия приз е доста голяма, защото все пак мери сили със Сали Хокинс за "Формата на водата", Франсис Макдорманд за "Три билборда извън града" и Мерил Стрийп за "Вестник на властта".

Австралийската красавица се отдава с плам на проекта и дори тренира сериозно фигурно пързаляне в продължение на пет месеца.

В това предизвикателство й помага и фактът, че има опит в хокея. В лентата се отделя и специално внимание на историческото постижение на Хардинг, когато става първата американка, изпълнила троен аксел и втората в света след японката Мидори Ито.

По време на снимките и стигането да епизода с ледения пирует режисьорът предлага да използват професионалистка, но Роби настоява самата тя да остане пред камерата през цялото време, както и става. В крайна сметка скокът е завършен и със съдействието на компютърните технологии.

В "Аз, Тоня" историята на Тоня се преплита с интервюта (по действителни такива) с нея, бившият й съпруг, изигран от Себастиан Стан, нейната майка Лавона, треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и някогашният й телохранител Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

Още 3-годишна фигуристката се посвещава на леда и няма равна, докато посреща с гордо вдигната глава шамари във всяко друго отношение. Откроява се от другите момичета, защото "изглежда така сякаш цепи дърва всяка сутрин" и всъщност "тя цепи дърва всяка сутрин".

Тоня се ражда от петия брак на майка си, а баща й скоро ги изоставя. Лавона е категорична, че само с твърдост и безкомпромисност ще я превърне в шампионка и старателно преследва целта си да я избави от съдбата да стане поредния нещастен бял боклук. В тази нейна мисия дори хвърления по собствената й дъщеря нож е напълно извинителен урок по дисциплина.

Хардинг е малтретирана психически от майка си и сексуално от своя полубрат, но със стоицизъм, груб език и точни юмруци брани себе си и израства като истинска фурия - гневна, емоционална, уязвима и силна едновременно. Просто бунтарка.

На 15 години среща Джеф Гилули, а четири години по-късно се омъжва за него. Любовта им е страстна и опасна - непрестанни разпри и физическо насилие, раздели и събирания.

В същото време на леда печели две национални титли (едната отнета заради инцидента с Кериган), побеждава два пъти на Скейт Америка, става втора в света и участва на две олимпиади. Тя е перфектна спортистка, но кошмарен пример за американска жена, заради което е несправедливо ощетявана от съдиите по условието - имиджът над уменията. Години наред двете с Кериган се състезават до фаталния ден - 6 януари 1994-та.

Тоня печели шампионата на САЩ, но с Нанси ще мерят сили на олимпиадата в Лилехамер. Кериган получава шанс да замине на мястото на втората в класирането Мишел Куан и в крайна сметка остава на крачка от златото със сребърен медал, а Хардинг е чак осма.

"Скандалът ми отне всичко", признава години по-късно Хардинг в биографична книга.

След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да стъпва на леда. Това я съкрушава.

Какво й остава освен да се обърне към другото си умение и изпитаните си юмруци - качва се на боксовия ринг.

Тоня опитва от вкуса както на безмерната любов на американците, така и на тяхната неприязън. В лентата героинята констатира, че те винаги имат неистовата нужда от някого, когото да мразят. А към търсачите на правдата отново се обръща с думите: "Всеки си има своя собствена истина".

Коментара ()

Вашият коментар