Не бива да сме безучастни в спора Атина - Скопие

В спора на режима в Скопие с Атина за името Македония България трябва да има ясна, обмислена позиция и тя трябва да е подкрепа за Гърция. Защото титовско-коминтернската клика краде идентичност не само от Гърция, но и не по-малко от България и нашите основания да браним миналото си са не по-малки.

Освен това имаме вина за допускането на този оруелянски цирк, който се разиграва от Скопие. В далечната 1991 г. първи признахме режима в Скопие под името Македония и отворихме кутията на Пандора, откъдето изпълзяха всякакви титовско-коминтернски изчадия.

Елцин, който призна режима в Скопие от София, го направи, след като се убеди, че България няма нищо против, защото като дългогодишен съветски апаратчик той добре знаеше, че това е проект, насочен срещу българите.

България бе много горда от политиката си да не признава македонския език, но всъщност признавайки държава Македония, ние признаваме, че в поречието на Вардар живеят някакви други хора, които не са българи. Оттам до голямата бутафория с паметниците и силното албанско влияние имаше една крачка, която бързо и ловко бе направена.

И

стината е най-добрата политика. Както е истина, че Александър Велики няма нищо общо с Киро Глигоров и Зоран Заев, така е истина, че т.нар. македонци са титовско-сталинистка измишльотина за обезбългаряване на поречието на Вардар и присъединяването му към Сърбия. Както е истина, че Самуил е български цар и няма нищо общо с Белград, още по-малко с албанците.

Всъщност ние сме по-голяма жертва от Гърция. Идеята, че съществуват македонци, е изцяло антибългарска. Признавайки името, ние жертваме част от нашата идентичност в полза на Сърбия и нейните мекерета. Гърците, които са повече пичове, са по-твърди от нас и всъщност са на наша страна. Защото ако този режим в Скопие се запази, дележът на Македония между Сърбия и Албания е неизбежен. В момента най-големите поддръжници на Скопие са Русия и Турция. Русия брани Сърбия като свой традиционен аванпост на Балканите, а Турция поддържа Скопие заради албанското влияние в правителството. Тоест единственият чужд интерес, който е успореден с нашия, е на Гърция. Затова ние трябва да подкрепяме Атина, която и без друго е най-естественият ни съюзник заедно с Румъния - православните членове на ЕС.

Всъщност какво искаме от поречието на Вардар - да влязат в ЕС и да са запазили българско чувство и така на практика да се присъединят към България. Но признавайки името Македония, ние признаваме, че това са лица с различна идентичност.

Коментарът е от "24 часа"