Те живеят върху хвърчащия остров на Гъливер

Парламентът ни е атрофирал – произнесе се президентът Румен Радев и разлая политолозите. Чак пък атрофия е малко пресилено, но нещо явно не е наред. От 2009 г. нито един парламент не е успял да си довърши мандата. Одобрението редовно спада под 10 на сто, най-ниското от всички институции. Явно нещо не е в ред.

Затова пък одобрението за президента обикновено е над 50 на сто, както и одобрението за кметовете. Причината е проста – те се избират пряко, докато депутатите се назначават от партийното началство.

И затова са тези различия на тема Истанбулската конвенция. Очевидно народът е против сексуалния релативизъм, а президентът все пак очаква втори мандат. Корнелия Нинова също флиртува - я БСП е спаднала на изборите, я са я махнали. Станишев пък го е страх да не загуби поста в ПЕС. Всеки слуша този, който може да го махне, едни - народа, други – Брюксел, трети – грантодателите си.

Тук се сблъскват две принципно различни начала. Първото се нарича просто демокрация. Второто претендира да е по-висша форма на демокрацията, но като идеология се нарича епистокрация, управление на знаещите. Има и други термини, като “меритокрация”, “ноокрация” и т. н., но “епистокрация” вече се наложи сред модерните представители на тази школа в политологията.

Професионалният епистократ умее да извърта нещата. Да вземем статията в “24 часа” на политолога Румяна Коларова, която бе шеф на кабинета на Плевнелиев, със заплашителното заглавие: “Президентът ще се самоопредели с позиция по Истанбулската конвенция”. Демек – или си с нас, или си против нас. Мисли му. Статията оборва тезата на президента Радев за атрофията на парламента, като буквално следва опорните точки на своето идейно течение. Първо – на президента му липсва “експертиза”. Факт! И може би затова го харесва народът. Второ, съветниците му нямат “демократична идентичност” (не са грантоеди). И по-нататък, кой знае защо, г-жа Коларова изведнъж се впуска в описание на “майката на всички парламенти” – английския, като го сравнява с българския и кой знае защо смята, че те са от една и съща кръвна група.

Основният номер на епистократа е да премълчи най-важното. Г-жа Коларова намира доста дребни и незначителни прилики, но пропуска, че в Англия депутатите се избират мажоритарно. И точно това ги кара да следват народа, дори и да не щат. А британският парламент желязно спазва резултатите от референдумите, докато у нас те са шегички от селски вечеринки. Така че да сравняваш българския парламент с английския е като да говориш за въже в дома на обесения.

Но истинският епистократ живее в нещо като хвърчащия остров Лапута от “Пътешествията на Гъливер”, където едни мъдри глави се занимават с някакви проекти без връзка с реалността. Островът Лапута обаче не е безобиден. Царят на страната под него, наречена Балнибарби, го използва за репресии. Ако жителите на някой град са непослушни, хвърчащият остров с мъдрите глави надвисва над него, скрива му слънцето, замеря го с камъни и ако това не го вразуми – спуска се и направо го смазва. Точно това виждаме в момента – щом си на друго мнение, значи си се “самоопределил” с врага, нямаш идентичност, с две думи – агент си на Путин.

Българските лапутанци вече са големи майстори. Слушам онзи ден по “Хоризонт” как поредният политолог обяснява, че волята на мнозинството означава диктатура, че във Вишеградската четворка вече имало фашизъм, та дори и в държави като Полша било силно влиянието на съветското наследство (!?!). Смях в залата, този човек очевидно не знае нищо за Полша. В Унгария вече е тоталитаризъм, в Чехия също, така че полът няма нищо общо с биологията.

Това е класическа “епистокрация” – управление на псевдофилософите. Но най-смешното е, че някои от най-ревностните са възпитани във фондации, близки до “Отворено общество”. Ако човек си направи труда да прочете “Отвореното общество и неговите врагове” на Карл Попър (което тези хора избягват), ще види, че епистокрацията идеално се вписва в традициите на тоталитаризма. Нейната идеологическа схема буквално повтаря възгледите на Платон, според когото идеалната държава трябва да се управлява от философи, а поети като Омир да не се допускат, защото той описва боговете като земни люде. Простият народ живее в пещерата и вижда само сенки върху стената.

За желаещите да се запознаят с епистокрацията по-задълбочено бих препоръчал книгата “Против демокрацията” на философа Джейсън Бренън от Вашингтонския университет. Според него народът като цяло е прост и не разбира от политика. Имаме

3 вида хора – хобити, хулигани и вулкани.

Хобитите са пълни примитиви, безхаберници някакви. Хулиганите знаят туй-онуй, но по-добре да не знаят. И само вулканите, които са много, много малка част от населението, разбират за какво иде реч.

За съжаление, 99% от народа са или хобити, или хулигани, които само раздухват безпросветните си страсти. Затова според Бренън народът не трябва да се допуска до властта, така той упражнява власт над другите, т.е. пречи на малцинството да управлява. Което си е факт. Добре, но как да съвместим това с демокрацията? Въвежда се ценз, простите нямат право на глас, а най-образованите имат право на два, три и така нататък. В крайна сметка ще управляват само експерти с дипломи от Харвард, които не търпят Тръмп.

“Против демокрацията” дава израз на великото огорчение от изборната победа на Тръмп сред повечето либерални политолози в САЩ. Естествено, те не се усещат, че проблемът е в тях самите. Те така са се задълбали в идеологията на мултикултурализма и политиката на идентичностите, че вече са се качили на хвърчащия остро Лапута и не се усещат, че засенчват слънцето на хората.

Тъй като съм завършил гимназия в САЩ, мога да кажа, че този народ добре владее политическите понятия. Още от началните класове заедно с американската история доста сериозно се изучават основни принципи като разделението на властите, свободата на словото, правата на индивида и т.н., и всичко това на фона на идейните спорове и борби в миналото. Щом и този народ е твърде прост за демокрацията, какво остава за човечеството? И как в миналото американецът беше горд демократ, а сега се оказва безволев и безпросветен хобит?

Ако някой не е способен да разбере демокрацията, то това са именно “експертите” от породата на Джейсън Бренън според мен. Много лесно е да се схване причината на феномена “Тръмп”. Когато царят е гол, едно дете го казва гласно. Но това не значи, че детето е идиотче, а че царят е гол.

Идеологиите влияят много зле на посредствените умове.

Такъв ум се гмурка в един термин като във водовъртеж и се удавя. Например сектата на “скопците” през 18. и 19. век в Русия криво разбрала думата “искупление” и приела, че като си отреже съответните органи, ще се пречисти и ще влезе в рая. По-умерените са се лишавали само от единия тестис. И това движение е обхванало хиляди благочестиви люде, които са лежали по затворите, само и само да служат ревностно на Бога.

Сега сектата на “експертите” у нас се е заела да реже всякакви връзки между политиката и волята на народа. По-умерените все пак оставят едната връзка – президентството. Макар и импотентна, все пак е някаква връзка, има правото да се обади от време на време. Но епистократите искат да отрежат и нея, защото всичко, що е от народа, то е омърсено и греховно.

Така че в момента се води битка за репродуктивните сили на нацията. Неслучайно имаме най-тежката демографска криза на планетата.