Преподавател разбрал погрешно препредадена информация и без да иска, сътворил мистерията с инцидента

В стихотворение от 70-те философът описал ужасяващия “Биг Брадър”, в който живеем по време на соца

Казвал, че новоизлюпените борци против режима са от отдел “Дисиденти” на ДС

Покойният проф. Димитър Зашев не е починал от побой. Затова свидетелства пред “168 часа” преподавателят Филип Петров, от когото всъщност тръгна цялата мистерия.

Във фейсбук профила си той пусна тази версия и тя моментално бе разпространена от медиите.

В разговора Филип Петров обясни, че всъщност не е имало никакъв побой, а той е приел информацията на принципа на “разваления телефон”.

“Това беше просто грешно препредаване на думи от един човек на друг и оттам на трети (в случая аз). А защо медиите преписват, без да проверяват, това не ми е ясно”, заяви той пред “168 часа”.

Близките на професора бяха категорични, че такъв инцидент никога не е имало.

“Защо трябва да се разпространява информация, която не е проверена”, попита чрез вестника един от най-близките приятели на покойния професор - Андрей Лешков.

Синът на учения - Йосиф Зашев, също бе категоричен, че побой не е имало. Според него баща му е получил мозъчен кръвоизлив и е приет по спешност във ВМА. След двумесечно лечение издъхнал.

Проф. Зашев ще бъде запомнен най-вече с невероятния си превод на Мартин Хайдегер “Битие и време”. За него колегите му казват, че е “епичен труд”,

“конгениален”, “шедьовър”

Зашев обожавал Хайдегер и през целия си живот като него се вълнувал от истината. Но не от мимолетната, а от непреходната.

“Гледните точки към нея нямат нищо общо с истината, не те правят истината, а истината прави възможна множеството гледни точки”, обяснява приятелят му Лешков.

Вероятно именно този стремеж подтиква проф. Зашев в края на 70-те да напише бунтарското стихотворение, озаглавено

“5.03.1953”

Всъщност това е денят, в който умира Йосиф Висарионович Сталин.

В творбата няма намек за сатрапа, избил милиони, но тя е повече от показателна:

“Но някой тайно ни следи и всичко наше наблюдава и картотека си реди и тихо с нас се забавлява, а ние рожби на екстази - закърмени със свобода, не можем умно да се пазим и да не оставяме следа.

От блян космичен обсебени и вдетинени от мираж, забравяме как някой дебне - тече му трудовият стаж. И битието е точно предвидено и проследено, ако не издъхнем предсрочно или изчезнем безследно.”

Стихотворението е част от книга, която Зашев няколко пъти иска да публикува преди промените, но разбира се, безуспешно. Тя вижда бял свят едва след падането на соцрежима.

Очевидно комунистите не са могли да допуснат подобно четиво, което, макар и посветено на Сталин, доста точно описвало живота до 1989 г.

Вероятно затова професорът дълбоко презирал тогавашните управляващи.

“Смяташе Людмила Живкова за повърхностна и лесно податлива към външни влияния - казва Лешков. - Твърдеше, че

психопатни езотерици са я наобиколили

и използват доверчивостта и наивността й, за да се доберат до някои възможности, включително власт и пари. Все казваше: “Хубаво, като си отидем от света, с куфарчетата ли ще си отидем?”

Подобно било и мнението му за Тодор Живков.

“Смяташе го за необразован човек, че не можеш да се занимаваш с реална политика и да си фантазьор и кукла на конци на чужди влияния - обяснява Лешков. - Не може мислите ти винаги да са

“идеи по курса за деня”

Смяташе, че човек, който се занимава с обществено-политическа дейност, трябва да има по-високи стремежи - за издигане благосъстоянието и духовността на обществото, а не само на ограничен кръг от върхушката.”

Зашев не понасял режима, но искрено се подигравал и с нароилите се дисиденти малко преди промените.

“Казваше, че са кадри на отдел “Дисидентски” към ДС" - смее се Лешков. - Много се шегувахме и с един ромски лаф: “Ако не бе 9-ото септември, на 10-ото септември, всичкото мангал партизан щеше да стане.”

“С него знаехме, че рано или късно соцрежимът ще падне, че системата не може да удържи дълго, но не очаквахме, че с течение на времето ще паднем под собственото си равнище като нация - обяснява приятелят му. - В края на 80-те имахме повече от 30-40 международно признати търговски марки, а сега нито една. Затова той често казваше: “Къде отиде икономиката? На коня под опашката” (паметника пред Народното събрание - бел. ред.).

След падането на режима Зашев бил още по-разочарован.

“Смяташе, че една от болестите на нашето съвремие е завладяването на обществения живот от корпоративния дух - обяснява Лешков. - Недоумяваше

защо хората масово се кланят на парите

и групово-частни интереси, прикривани зад грижите за обществото. Казваше: “Общото благо е смокиновият лист на частния интерес”.

Професорът живеел за философията.

“Палеше се от идеи, беше неукротим дух, трудно влизаше в рамки - казва Лешков. - Много се шегуваше с политкоректните. Когато приключваха да говорят, той обобщаваше:

“2 часа говори и накрая какво каза?” 

Как се майтапел с политиците, които ръсят клише след клише, четете в хартиеното издание.