Пациентски размисли защо здравеопазването не върви

За последните няколко месеца имах два сериозни сблъсъка с българското здравеопазване. И двата пъти ми спасиха живота и имам прекрасни впечатления от български лекари, медицински сестри, рехабилитатори и санитари. Тоест система, която спасява животи, не е толкова зле. В нея работят много мотивирани и всеотдайни хора.

Кои са й проблемите - малките болници нямат достатъчно пари, а много медицински професионалисти се чувстват недооценени. Няма достатъчно медицински сестри и млади специалисти. Лекарите емигрират масово.

Тези проблеми се пораждат от грешката в конструкцията. Т. нар. здравна каса е безсмислена паразитна структура, но не само. Изобщо системата с т. нар. джипита води до деквалификация и разпиляване на средства. Общопрактикуващите лекари са нещо като някогашните регистратури в поликлиниките. Те не лекуват, а нещо пишат.

Преди Коледа избуя проблемът с фалитите на малките болници от типа на Белоградчик. Закриването на подобни болници е трудно и болезнено. Фактически това означава понижаване на определеното населено място в паланка - селище от градски тип, което няма големи административни функции. И тук стигаме до най-големия проблем в конструкцията на здравеопазването - т. нар. здравна каса. От нея няма никаква нужда, разходите по собственото й съществуване са прекалено големи, а резултатът от дейността й - клонящ към нула. Тя трябва незабавно да бъде сведена до отдел в министерството на финансите, защото и бездруго парите от осигуровки се събират от НАП. А държавата допълва за дълговете.

Всъщност от идеята здравната каса да е самоиздържаща се структура, която разпределя събраните средства по един много правилен начин, нищо не е останало. На практика тя насърчава злоупотребите и изкривяванията с някакви лимити и пътеки, които спуска. Ако парите за здравеопазване са част от държавния бюджет, ще е ясно, че за издръжка на малките болници ще се пренасочат пари и от други пера. Защото удоволствието в Белоградчик да има болница е част от издръжката на общината и тя може да се редуцира за сметка на повече пари за болницата.

Другият голям проблем е възнаграждението на лекарите и сестрите. Има някакво споразумение между здравната каса и май лекарския съюз, че лекарската заплата е 2,6 пъти минималната работна заплата. Ако това е наистина така, е обидно. Един лекар специалист не бива да получава по-малко от 2500 лв. на месец, за да може да покрие разходите по образованието си - такси и издръжка. Същото се отнася и за сестрите - тяхната диплома също струва пари, към 13 000 лв., които при 600 лв. заплата много трудно се покриват. Най-добре е възнагражденията да не се определят декретивно. Съответният ръководител на болница да предложи такива заплати, които в рамките на бюджета на болницата да осигурят специалист на разумна цена.

Освен всичко друго лекарите, които работят повече от колегите си, трябва да бъдат насърчавани. Но не е нужно това да става с декрети, централизирано. Централизирано трябва да идват пари за тези, които са иновативни, защото това е наука в действие. Хирург, който се усъвършенства в най-иновативните дялове на медицината, трябва да бъде насърчаван чрез средства от перата за наука в държавния бюджет. Защото данъкоплатците предпочитат да финансират лапароскопската хирургия вместо нови изследвания за кола на баба Илийца.

И накрая, че взех да звуча твърде хейтърски, да изкажа своите благодарности на прекрасните лекари и сестри, които работят в тая система, спасиха ми на два пъти живота и се възстановявам доста добре. На първо място благодаря на ген. проф. Николай Петров. На него му е за втори път (направи го и преди 10 години, след като тогава ме блъсна тир). Сега искам да благодаря и на доц. Добрин Василев, невероятен кардиолог от Александровска болница, както и на кардиолога от Военна болница д-р Юри Рангелов, както и на полк. проф. Красимир Генов, д-р Христина Димитрова, на високоуважавания проф. Николай Габровски от “Пирогов”. Специални благодарности на много младия, но много талантлив хирург от Александровска болница д-р Константин Гроздев (такива като него връщат оптимизма и у хейтъри като мен) и на реаниматорката от Александровска болница доц. Маргарита Атанасова. Освен на професорите искам да благодаря на всички медицински сестри и санитарки от Военна болница и Александровска болница, както и от Военния санаториум в Банкя. Спецални думи за рехабилитаторите от Банкя Недко Недков и Константина Граматикова и на моя приятел Делян Денчев. Хора, вдигнахте ме за дни!

От в. "24 часа"