Неговият анализ на Истанбулската конвенция е далеч над нивото на парламентарните юристи.

Онзи ден Светият синод разлая кучетата, като излезе с категорично становище против Истанбулската конвенция. Светските културтрегери рипнаха възмутени – откъде накъде църквата ще ни се меси? Тук да не е теокрация!

Аз не съм религиозен, но не виждам защо синодът да не се произнесе. Той даже е длъжен да се изкаже, щом се въвеждат нови понятия за семейството, морала и пола. Откъде накъде грантоедите ще говорят, а църквата ще мълчи? Изобщо има ли по-голямо и по-важно NGO от църквата? Сигурно милион бабички декламират неговите опорки, самият премиер му целува ръката, а тези искат да му затъкнат устата.

В синода работят високообразовани хора, макар и опаковани в расо. Не е зле културолозите да се вслушат какво казват по-образованите от тях. Освен че богословите се занимават с божественото, те са носители на хилядолетия и хилядолетия дебати върху човешките нрави, които тръгват доста преди християнството. Те са пазители на вечните знания и мъдрост, предадени чрез светите писания и тълкуванията на светци и благочестиви философи.

Затова аз с благоговение прочетох становището на православната църква и никъде не видях каквато и да било теокрация, нито пък теология. Не забелязах нито Содом, нито Гомор, нито смъртните грехове, нито спасението на душата. Напротив - видях един висококомпетентен и чисто светски правен анализ, който прави чест на всеки юрист, па макар и да е атеист. Със сигурност е на по-високо ниво от правната комисия в парламента.

Горд съм да се похваля, че синодът започва точно с това, което и аз посочих в коментара си в предишния брой на “168 часа” – че преводът на понятието “пол” в българския текст на Истанбулската конвенция не е верен. Английският текст (който се смята за оригинал заедно с френския) разграничава sex (пол) и gender (род), докато в българския текст и двете са все пол, а полът е дефиниран като “социална роля”. Така биологическата разлика между мъжа и жената е отменена и забранена. Напомням - само в българския превод. Оттук нататък отците юристи са направили великолепен разбор. Повечето му изводи според мен са безспорни, но все пак имам отделни възражения. В точка 1. от аргументацията си, Синодът започва така:

“Ясно следва да се каже, че големият проблем на Истанбулската конвенция не е нейният превод на български език, а нейният смисъл.”

Обяснявам – преводът е носител на смисъла. Двете не са противоположности. Превод е да вземеш смисъла от единия език и го пренесеш в другия, девствен и непокътнат. Но тук смисълът е озлочестен и подменен, значи проблемът е в превода. Що се отнася до оригиналния смисъл, той още не е стигнал до българския парламент. Като му оправят понятията, може би някои неща ще станат по-приемливи за синода.

Оттук нататък светите отци започват леко да влизат в разрез с авангардните идеи на социалните науки: „В автентичния текст на конвенцията понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex) като ново, различно понятие, непознато в българския правен ред (щом е ново, много ясно, че ще е непознато – бел. авт.). Сам по себе си този факт е достатъчен за несъгласие. Полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение…”

Тук отците май повтарят грешката на превода, но с обратен знак. Както преводачът отказва да приеме, че съществува “секс”, те не приемат „джендър.“ Обаче ако едното е под пъпа, то другото е в главата, и те невинаги съвпадат. Това е установено емпирически. Като разделя горното от долното, науката само прави услуга на църквата. Щом в театъра актьорите играят най-различни роли, значи и на хората е позволено. И да не е позволено, случва се. Джендърът е просто роля, като ролите в театъра. Сара Бернар била играла по 7 роли в една пиеса и въпреки това църквата не я е отлъчила.

А и сред служителите на Христа полът невинаги съвпада с джендъра. Достатъчно е да помислим защо Дим Дуков, лека му пръст, се подстрига за монах. Но какво да се прави, човешко е – Бог всичко вижда и прощава освен непростимото, но откъде да знаем кое е то?

“Ако някой е гей и търси Бога с добра воля, то кой съм аз да го съдя?” – каза папа Франциск преди 2 години. Това шокира много народ във Ватикана, но свикнаха.

И обратното – предишният папа обяви, че гей браковете са заплаха за световния мир, но го свалиха скоропостижно и Бог отказа да го спаси.

Ясно е, че синодът не сваля калимавка на римския папа, но защо отхвърля науката? Цялата история на църквата я учи да не прави тази грешка.

В миналото тя е отричала, че Земята е кръгла, че се върти около слънцето и около себе си, че светът е на 5000 години и че Мадона може да пее. И всеки път е била принудена да си посипе главата с пепел. Ето, миналата година католическата църква преразгледа делото на Галилей и май го реабилитира.

Така че много по-разумно е църквата да остави науката сама да се опровергава, което тя прави често и с голяма радост. Щом казва, че освен пол има и джендър, нека да бъде. Утре може да реши, че освен джендър има и сексробот. То даже май е неизбежно.

Много други църкви отдавна приемат гей браковете и дори ги венчават и благославят. Някои дори кръщават бебета в неутрален пол... пардон, джендър. Има и хомосексуални пастори, дори лесбийки. Да, много сме изостанали. Другите църкви се чудят как да привлекат изгубените овци и да ги приласкаят, а нашата все гледа да ги прокуди в гората. Но да не й се меся в Божите работи.

Христос нали така казва на апостолите – не се месете в светските дела. Отдайте Божието Богу, а кесаревото - кесарю. Новият завет е  най-старият и още действащ пакт за ненамеса. Така и Светият синод според мен ще постъпи мъдро, ако отдаде парламенту своя чудесен юридически анализ, но без да противопоставя Божието слово с научната терминология, дори и да е неправилна.

“БПЦ не приема - пише в становището на Светия синод - узаконяването на категории като “джендър”, “джендърна идентичност”, полът като “социално изградени роли”, “джендърно разбиране”, “нестереотипни джендърни роли” и прочее.” Но нима Библията забранява понятието “джендър”? Откъде тогава синодът знае, че то не е Богоугодно? Щом Иисус не се е произнесъл, защо да го прави синодът?

От друга страна, синодът вероятно е прав, като казва: “Будят безпокойство използваните изрази за вземане на мерки за изкореняване на обичаите и традициите, свързани със стериотипните роли за мъжете и жените” (чл. 12 , алинея 1 от конвенцията.). Така е, нима традицията не е човешко право? Какво е културата, ако не набор от традиции?

Което ме подсеща, че същите тези, които днес така люто защитават конвенцията от Синода и от останалата сволоч, преди години се прекръстиха и заклеха над Хартата на християнските ценности. Ако още пазят онази харта, знаят какво да направят с нея. Бог и на тях ще прости. Синодът според мен не трябва да им се обижда, те са като онези духове, които Исус прогонил от хората и те влезли в стадото свине, хукнали към морето и там се издавили. А Христос се качил на един кораб и мълчаливо отплавал.