Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Нелепата смърт на баща му научи Роналдиньо да не бъде нито алчен,
нито твърде амбициозен

В родния му град Порту Алегри още помнят вечно усмихнатото зъбато момченце, което прави чудеса с топката по прашните улици и площади. Талантът му е огромен, смехът му е заразителен, бъдещето му сякаш е написано със златни букви.

Вместо да скрие пистолет в гащите и да се хване с някоя улична банда, Роналдо де Азис Морейра отива на стадиона на "Гремио" и поставя началото на една уникална и в същото време твърде рано приключила кариера. Не става дума за онзи велик бразилски феномен Роналдо, а за не по-малко талантливия му и обичан от феновете по цял свят сънародник - Роналдиньо.

Няма как да бъдат забравени танците му по терена, великите му голове с екипа на "Барселона" и съвършените трикчета, с които правеше за смях противниковите защитници. Тези дни голаджията обяви окончателния край на футболната си кариера и даде повод на фенове и специалисти да се върнат назад в професионалната му автобиография. Тя със сигурност беше белязана от едно колкото голямо, толкова и

нелепо нещастие в личния живот на великия бразилец

Още с идването си в "Гремио" той убеждава треньорите си, че възможно най-бързо трябва да бъде пуснат в титулярния състав. Феновете посрещат с отворени обятия "нашето си момче". Дядо му е играл в клуба, а баща му къса билетчетата на клубния стадион.

Много бързо става ясно, че Роналдиньо няма да разчита единствено на семейната си обремененост. Купищата му красиви голове му носят нов договор с огромна заплата. Младокът е израснал в бедност и още с първите си няколко заплати решава да купи голяма къща с всички екстри, където да се нанесе с родата. Точно там се случва и голямото нещастие. Баща му се подхлъзва на излизане от басейна и си удря фатално главата.

Смъртта му коренно променя Роналдиньо. Още тогава той осъзнава, че животът е нещо ужасяващо мимолетно и че всяка секунда живот трябва да бъде изживяна максимално пълноценно. През следващите години магьосникът с топка в крака ще играе в най-големите отбори, ще печели титли и награди, но никога няма да се подчини изцяло на футболната машина. Роналдиньо ще съхрани в себе си

юношеското

си безгрижие

За него нищо няма да е на всяка цена. Когато му се играе, ще прави чудеса пред вратата на противника. А когато е отегчен, ще разхожда фланелката по терена за ужас на съотборници, треньор и фенове.

Тази му философия си проличава още в началото на европейската му авантюра. Треньорът на ПСЖ Луис Фернандес редовно се кара с новата си звезда заради нощните му гуляи в най-модерните парижки барове. Босовете на ПСЖ си отдъхват, когато след два сезона успяват да шитнат недисциплинирания бразилец на "Барселона" и то за внушителните 30 млн. евро. На испанска земя Рони намира подходяща почва, за да разцъфне. В местния гранд са виждали и други нехранимайковци с неизмерим футболен талант и знаят как да ги вкарат в голямата игра.

Роналдиньо вече е станал световен шампион на Мондиала в Япония и Южна Корея и е готов за подвизи. С екипа на "Барса" той печели два пъти титлата и един път Шампионската лига, избран е за най-добър играч за 2004 и 2005 г.

И за десерт получава и "Златната топка"

през 2005 г. По всичко личи, че му е предначертано да се превърне в легенда на "Барса". И сигурно щеше да стане, ако не беше онова смъртоносно падане на баща му. Защото Рони прави всичко по силите си да не поддържа твърде дълго блестящата си форма. След купищата признания, които го заливат, той изглежда по-скоро отегчен, отколкото амбициран да трупа нови и нови награди във витрината си.

Малко след идването си на треньорския пост в "Барса" Гуардиола прави всичко възможно да се освободи от звездата си, който

сякаш е

изгубил интерес

към случващото се на терена. Бразилецът е твърде бавен, твърде разсеян и демонстрира постоянство единствено в среднощните си забавления. Следват трансфер след трансфер, но Роналдиньо никога повече няма да е онзи велик майстор, който накара публиката на "Реал" (Мадрид) да стане на крака и да го аплодира след края на едно лудо ноемврийско Ел Класико през 2005 г.

Завръщането му на родна земя също не оказа благоприятен ефект върху формата на вечно усмихнатия талант. През 2015 той заигра за "Флуминензе" и при дебюта си събра на стадиона над 40 хил. души. Няколко мача по-късно ултрасите освиркваха играча, който се разхожда по терена и се прави, че не забелязва какво се случва около него.

Официалното му отказване

не беше особена изненада за никого

Световният отзвук, който предизвика новината, явно подсказа, че феновете са му простили всичко и ще помнят по-скоро гениалните му финтове и голове със задни ножици. Богатият пенсионер все още не казва с какво ще се занимава и обеща да хвърли повече светлина върху бъдещето си към края на март, когато ще отпразнува 38-ия си рожден ден.

Коментара ()

Вашият коментар