Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Воините на Тервел погребани с трофеи от арабската обсада Арабската монета е изключително рядка и е била от първите емисии на династията на Омаядите.

Български воини, участвали в битката на хан Тервел срещу арабите, обсаждащи Константинопол, са погребвани с трофеите от епичната война, спасила Европа от друговерците.

Преди години археолози, проучващи най-големия езически некропол близо до с. Топола, Каварненско, откриха преки доказателства за това и само липсата на финансиране пречи да има още подробности от грандиозния сблъсък.

Най-голямата изненада за учените

е намирането на арабска сребърна монета – дирхем. Тя е била поставена в гроб – яма с почти елипсовидна форма.

„Дирхемът е обгорен, заради кремацията – посочи проф. Людмила Дончева-Петкова пред „168 часа“. - Една четвърт от монетата липсва. Диаметърът й е 2,5 см, а теглото 1,91 г.“ За да определи и датира монетата, тя се свързва с колегата си от Московския археологически институт Валери Сергеевич Фльоров, а той я насочва към един от най-добрите

познавачи на арабската нумизматика

- Валентин Петрович Лебедев. „Лебедев разчете монетата и посочи илюстрации от каталози, с помощта на които тя беше определена. Оказа се, че това е анонимен дирхем от династията на Омаядите, управлявали от 41 до 132 г. от Хиджра, или 661–750 г. от Рождество Христово. Сечен е по времето на халиф Абд ал-Малик (685–705 г.), постановил отсичането на дирхеми с арабска символика. Лошото състояние на монетата и липсата на централната част затрудняват изследването. За щастие голяма част от кръговия надпис от лицевата страна се е съхранил с годината и мястото на отсичане.

„Сред известните досега у нас четири арабски монети от VIII век, само дирхемът от некропола при с. Топола е открит в ясна археологическа среда и е най-ранен,” казва Дончева. Според археоложката за поставянето му в гроба има различни предположения, но всички те са малко вероятни. Затова тя прави извода, че

монетата е свързана с битката

на хан Тервел и помощта, която оказва през 717–718 г. на византийския император Лъв III срещу арабите.

Според Дончева притежателят й най-вероятно е участвал в нападенията срещу арабите, обсаждащи византийската столица.

„Може да се допусне, че този български воин е намерил или е взел по някакъв начин дирхема, съхранен и използван 15–16 години след отсичането му (сребърните монети се съхраняват дълго) – казва Дончева. – Монетата е била донесена като трофей и

оценена заради стойността на метала,

а не като паричен и търговски знак.”

При разкопки на друг археолог в проучванията на некропола при Топола – доц. д-р Методи Даскалов, са открити още два предмета, които подкрепят тезата, че са донесени от воини, участвали в битката за Константинопол. В един от гробовете, недалеч от този с дирхема, учените попадат на византийска глазирана стомна от бяла глина и на желязна юзда със сребърна инкрустация.

„Консултирах се с колега от Турция, който е специалист по керамиката на Византия. Според него тя е от същия период – края на VII началото на VIII век” – казва Дончева.

Ситуацията с арабската юзда е още по-интересна. 

Какви са заключенията на чуждите експерти за нея, четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар