Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Историята на хотел "Рила" - под него се е намирал дворецът на хан Крум и Константин Велики СКРИТО: Под градинката пред някогашния хотел на ЦК на БКП започва източната крепостна стена на древна Сердика. СНИМКА: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ

Чрез подземни галерии палатът на произнеслия “Сердика е моят Рим” император се свързвал с градската управа

В градинката отсреща е намерена наблюдателна кула, която е начало на източната крепостна стена

Под днешния хотел “Рила” в София, който наскоро бе продаден за 9,8 млн. евро, се е намирал дворецът на римския император Константин Велики. В разкошната за времето си резиденция след това са живели още известният със строгите си закони прабългарски хан Крум и средновековният болярин севастократор Калоян.

Общата застроена площ на 10-етажния хотел е 15 375 кв. м.

Палатът на покръстилия римляните император Константин Велики е заемал място северно от хотела до бившия Кореком и малката църквичка "Св. Николай Чудотворец". Владетелят провъзгласил града - предшественик на днешната българска столица, за

по-велик и по-красив от Рим

Известна е фразата му "Сердика е моят Рим", но се предполага, че я е произнесъл, преди да стигне до Вечния град.

Роденият в близкия град Ниш владетел е живял в Сердика в младите си години и впоследствие се преместил в днешна Великобритания.

Хотел "Рила" попада в зона

“Групов паметник

на културата”

Не само заради закопаните под него останки от двореца на император Константин Велики, но и заради други скрити руини. Те са част от резервата "Стара Сердика".

Всички ценни находки се показват, след като районът е изровен по време на бомбардировките над София през 1944 г. Години след това новата власт не е пипнала разрушените къщи, но през 1960 г. решава да построи хотел за нуждите на ЦК на БКП (повече за това четете на 12-а стр.).

Останки от пищния за времето си дворец на римския император са намерени при строителството на партийния хотел. Римляните са известни с пристрастието си към термите и водата, затова към палата е имало и отделна постройка за баня.

Още тогава властта е предвидила впоследствие да разкопае терена, за да се види какви други руини ще разкрие

пространството. Засега се знае, че дворецът на Константин Велики се е намирал на площ от 400 кв. м с вътрешен двор. Бил е ограден от колонада.

До залите водели дълги коридори, между които се редували кръгли и осмоъгълни стаи. Палатът е разполагал с уникална система за подово отопление, характерна за древните римляни. Тя се нарича хипокауст. Под пода са били наредени колонки от тухли, през които достига горещ въздух от поддържан огън в съседно помещение.

При строежа на х. "Рила" са намерени и

подземни галерии, които свързвали двореца

с булевтериона (градската управа), намирала се при ротондата "Св. Георги" в двора на президентството. Така императорът или негови пратеници са могли да избегнат срещата с хора по улиците и да стигнат директно при управниците на Сердика.

Не е ясно дали тайните подземия са запазени при строителството на х. "Рила" или просто са били затрупани от багерите. Арх. Георги Стоилов няма спомен за тях.

Около императорската резиденция са били разположени обществени сгради, а до ротондата "Св. Георги" се е намирала церемониалната зала, в която владетелят е приемал официалните си гости. Там е раздавал и правосъдие. Заради това в древността целият архитектурен комплекс е наричан Константинов квартал.

Триумфална арка, каквато е имало и в Солун,

е била издигната между палатите на Константин Велики и сердикийския форум под днешния пл. "Света Неделя".

При строежа на х. "Рила" в началото на 60-те години е била открита и ъглова кръгла наблюдателна кула на старинна Сердика в сегашната градинка. Според археолозите оттам е започвала източната стена на сердикийската крепост, която е завършвала при кръстовището между улиците "Сердика" и "Искър". Целият зид, опасващ центъра на града, представлява петоъгълно пространство с обща площ 164 000 кв. м. Технологията на изработката му е била да се редят тухли върху каменен цокъл.

8 - 9 м е била

висока

защитната стена,

а на разстояние от 50 - 60 м са били разположени кръгли кули, от които да се наблюдава дали не приближават вражески войски.

По надписите върху крепостната стена се прави изводът, че първата е завършена между 176 и 180 г. по времето на император Марк Аврелий. А по-късно - в края на III или началото наIтV в. при Константин Велики, е построена втора, тъй като първоначалната се е оказала ненадеждна защита.

Покръстителят на римляните разширил зида на север след днешния "Лъвов мост." Намиращият се под хотела на ЦК дворец след заминаването на Константин Велики е бил седалище и на прабългарския хан Крум, който завладява града през 809 г. Съвсем естествено той се е настанил в най-луксозната постройка в древна Сердика, откъдето управлява и пише своите строги закони.

В средата на ХIII век Сердика се управлявала от севастократор Калоян, братовчед на цар Константин Асен, който по традиция като най-високопоставен е живял в палата на Константин Велики. По името на средновековния болярин околният квартал бил кръстен Калоянова махала. През годините на турското робство тази информация се смесила с друга - за по-рано живелия цар Калоян, и улицата, в която е страничният вход на х. "Рила", е била наречена "Цар Калоян", казват от Музея за история на София.

Стенописните изображения на севастократор Калоян и Десислава в Боянската църква от края на Х и началото на ХI век се смятат от историците за наченки на български Ренесанс. Това е един от първите случаи, в които живи хора са позирали за стенописи. Двамата са изрисувани заедно със светците, защото са били основни ктитори (спонсори) при строителството на храма, който е признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.

Коментара ()

Вашият коментар