Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Троянският манастир може да се окаже по-стар с 11 века Само разкопките ще покажат дали Троянският манастир е възникнал от прастар исихастки център. СНИМКИ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

“168 часа” заведе археолог, който оцени артефактите - някои от тях се оказаха от V век

Светата обител - наследник на древен скален монашески център

Троянският манастир може да се окаже наследник на много по-древен скален манастир, установи проверка на “168 часа”.

На метри над светата обител е имало монашески килии, директно вкопани в планината, а около тях има артефакти дори от IV-V век.

В гористата местност археологът Васил Василев случайно попада на камерите в скалата и там открива 5 изсечени кръста, най-големият от които е 20-ина сантиметра.

"Предполагам, че са

обитавани от неоисихасти,

но само проучвания могат да потвърдят или да отхвърлят тази теория", коментира той.

Изводите му са на база на кръстове, които в долния си край имат пресечни черти. Характерни са за украинското и румънското християнство от XVI - XVII век, но е факт, че такива е имало и по нашите земи, и то преди това.

Само проучвания могат да установят и дали скалните килии не са част от едно селище на монаси, характерно за най-ранното християнство. В Кападокия примерно монасите си изсичат килии в планините още през IV век.

Дали това е свързано с откритите наскоро находки до манастира, само щателна проверка може да докаже.

Неотдавна от местността над светата обител, където са скалните килии на древните монаси, заради дъждовете

се изсипва

огромна маса пръст

Тоновете земя съборили подпорната стена и застрашавали манастира. Затова монасите организирали спешното й извозване. Когато отново завалял дъжд, в пръстта започнали да проблясват метални предмети.

"Събрахме каквото видяхме", уточни пред "168 часа" игуменът на Троянската обител дядо Сионий. Преди дни той показа находките пред медиите и помоли учени да му помогнат, за да разбере от кога са и дали манастирът не е много по-стар от 1600 година. Тогава официално в него двама монаси донасят Чудотворната икона на Света Богородица Троеручица.

"168 часа" реши да откликне на молбата му и се обърна за съвет към известния археолог проф. Диана Гергова кой е най-подходящ за подобна задача. Тя се свърза с проф. Людмила Дончева, чиято монография за ранните християнски кръстчета бе очаквана с интерес не само у нас, а и в чужбина. Самата Дончева бе категорична, че най-подходяща за тази задача е д-р Мария Христова от Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. Именно заради нея

дядо Сионий

отключи витрините

с артефактите в манастира и й показа всичко, което той и останалите монаси и работници са открили в свляклата се земна маса.

"Очевидно си имаме работа с многопластов обект, засягащ различни периоди – коментира Христова. - Само сондаж и проучване могат да установят със сигурност фактологията.

За съжаление находките не са почистени и мога да се произнеса само най-общо с всички уговорки, че са необходими много анализи и експертизи."

Според нея най-ранни са фибулите (закопчалки за наметала). "Подобни фибули се срещат в антични обекти между IV и VI век", обясни тя.

Малко по-късни са стрелите. Те са малки, с пирамидален връх, преминаващ в шип.

"Те и върховете от копия са типични за периода на Второто българско царство. Стрелите се развиват с доспехите - обяснява Мария Христова. - Плоските са удобни за

пробиване на люспестите ризници, а пирамидалните са подходящи за тези с халки. Тези с малките размери са бронебойни и се откриват най-вече в контекст от XII -XIV в., въпреки че са известни и в по-ранни пластове”. Думите й се потвърждават и от малка халка, която по всяка вероятност е от ризница.

Вероятно от Късната античност е и бялата мраморна спирала, която очевидно е била част от архитектурна украса. За съжаление в манастира са открили само малка част от нея.

Не е изключено тези антични артефакти да са предшествани и от някакво тракийско селище. Местни твърдят че малко над манастира са срещали вкопан и изсечен в скалите

знак за тракийския модел на света - квадрат вътре с точка. Разбира се ако той не е имал някакво съвсем практично значение в битието. Единствено щателно проучване от археолози ще потвърди или отхвърли тази теория.

"Допускам подобен вариант, защото теренът е много подходящ", казва Василев.

Специфичните монети, открити в насипа, са така наречените “корубести”.

"Не са почистени, но подобни се откриват в обекти от XIII-XIV век, а след почистване ще може да се установи кой ги е сякъл", казва Христова.

Заради намерените

висулки за дамски одежди

не е изключено в съседство да е имало и малко селище.

"Някои напомнят на употребяваните за украса на иглите за забрадки и са характерни за XV-XVII век. Тогава това е бил начинът дамите да задържат кърпите на главите си", казва Христова. Според нея пръстени са от по-късен период - някъде между XV и XVII век, но се свързват и с по-ранни форми. След почистването им ще може да се каже с по-голяма увереност, отбелязва Христова. А откритите кръстчета вероятно са след 1800 г.

"Предполагам, че са късни, защото средновековните са

тип реликварий

(които могат да се отварят – бел. ред.), а тези са направени по модела, по който ги носим днес. И през Средновековието са носени плоски кръстчета, но формата, размерите и някои иконографски особености, които могат да се забележат, въпреки че не са почистени, насочват към една по-късна дата", казва археоложката.

Според нея най-трудно ще е да се определи възрастта на каменното хаванче.

"Причината е, че в продължение на дълъг период те са ползвани за медицински цели и за приготвяне на лекарства", уточнява Христова. 

Как е изглеждал по-ранния манастирски център и защо е имало скала-обелиск, четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар